Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Краят на петролната икономика идва с война между Саудитска Арабия, САЩ и Русия
Въпросът е кой ще издържи на очертаващият се дълъг период на цени, по-ниски от разходите за производство на енергийната суровина
Драматичният спад в цената на петрола през последната една година промени коренно ролята на тази доскоро толкова важна суровина в международните отношения и стратегическото положение на различните държави в света, анализират експерти от IEA. Най-важният извод е, че отслабва позицията на държавите, разчитащи основно на износа на енергийни суровини, за да поддържат бюджета си- Русия, Саудитска Арабия и целия Близък Изток.
Цената от около 33 долара за барел, която е действаща в последните дни на световните пазари, е само една трета от цената преди 18 месеца. Експерти от Международната енергийна агенция посочват, че за рентабилен износ на петрол, той трябва да струва над 50 долара за барел, тъй като производствените и транспортните разходи са около тази цена.
По време на бума на цените на петрола през 2008 година, той се продаваше по 143 долара за барел, през юни 2014 година струваше 114 долара за барел и тогава анализаторите вярваха, че тази цена ще се съхрани през следващите години.
Сега обаче нещата са различни. Все повече се налага мнението, че светът и икономиката, която познаваме, изградена основно и почти изцяло върху петрол, въглища и природен газ, постепенно отиват към края си. Такива големи промени почти винаги са свързани и с битки-тихи, студени, горещи или открити. Сред основните заподозрени в предстоящия сблъсък за енергийно надмощие в условията на постепенно отмиране на петролната икономика са русия, САЩ и Саудитска Арабия.
Безспорно е, че най-големи последици краят на петролния свят ще има за страните, износителки на петрол. Като се вземат предвид приходите, които крепят държавните разходи в Русия, Саудитска Арабия, Нигерия, Венецуела и държавите от Персийския залив, може да се прогнозира, че намаляването на приходите ще доведе до заплахи за съществуващите там в момента режими. Независимо дали са републики, монархии или тоталитарни управления.
Русия изглежда много уязвима в тази ситуация. Според експерти, тази държава се нуждае от цени на петрола минимум 80 долара за барел, за да поддържа икономиката и социалните си програми. Ниската цена днес провокира спад в икономиката, сриване на инвестициите и разрушаване на познатия от последното десетилетие жизнен стандарт.
Някои експерти смятат, че Владимир Путин е предприел скъп и рисков ход, намесвайки се военно в Сирия. Ситуацията сега принуждава руския президент да атакува съседите си, за да потуши вътрешното недоволство на основата на мобилизацията на яростния национализъм. Колко ще издържи този подход, ще се види следващата година.
Саудитците се съпротивляват срещу всяко предложение за намаляване на добиваните в света количества. Това се прави с няколко цели-първо, да се накажат държави като Русия и Иран, които подкрепят режима на Башар Асад в Сирия. Второ, да се запази ниската цена, за да се ударят и американските производители на енергоносители.
В Рияд смятат, че тяхната държава е най-добре подготвена да издържи дълъг период ан ниски цени на петрола. Но в този план като че ли не бе взето предвид връщането на Иран на пазара и неговите, вероятно до 1 милион барела дневно ,които ще излязат на цени, конкурентни на тези на Saudi Aramco.
От 2014 година обаче основен фактор за поевтиняването на петрола стана сериозният ръст на производството в САЩ, който скочи от 5.5 милиона барела през януари 2010 година до 9.6 милиона барела през юни 2015 година. Освен това, Америка вече е открила и алтернативни енергийни източници и затова продължава да намалява потреблението на петрол, а тя е сред основните купувачи досега.
Същото се вижда и в Европа- много автомобилопроизводители вече се насочват към хибридни и електрически коли и поощряват алтернативни видове транспорт. Развитието на ВЕИ енергиите също е от значение, през следващото десетилетие прогнозите са за драстичното увеличаване на производството от екоцентралите и драматично спадане търсенето на петрол.
Така постепенно Близкият Изток ще отпадне от приоритетите на Вашингтон, където вече няма да са заинтересувани от поддържането на стабилността на държавите в региона както досега. Това ще генерира нова нестабилност, като конфилктът по линията Иран срещу Саудитска Арабия ще се развива не само като религиозен, но и като икономически и вероятно и военен. /БЛИЦ
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!