Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Поклон пред създателя на химна „Горда Стара планина”
Цветан Радославов e автор на българския национален химн „Горда Стара планина”. Той е един от най-чистите родолюбци, превърнал делото си в част от съвременната ни национална идентичност.
"Родино мила теб привет!
О, майко, теб привет!
Теб, Българийо чеда сме,
Ти си наший дом свещен..."
Радославов е роден на 19 април 1863 г. в Свищов. Образова се най-напред при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии, като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово, прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия. Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, а след това в Мъжката гимназия в Русе и в Трета мъжка гимназия в София.
През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война, в която участва като доброволец, Цветан Радославов пише текста и композира песента "Горда Стара планина". За мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. По-късно през 1905 г. тя е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. става химн на България. През 1895 песента е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.
Текстът е променян нееднократно. По време на комунизма в него беше вкаран куплет на Георги Джагаров, възхваляващ червената партия водителка. Последните промени датират от 1990 г., когато прославата на БКП е премахната. След приемането на първата демократична Конституция на страната, "Мила Родино" е отново утвърдена като национален химн на Република България.
Освен създател на българския химн Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт. Интелектуалецът отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, за да работи за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика логика. До края на дните си живее в малка мансарда на улица " Ангел Кънчев " № 3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.
Цветан Радославов умира през 1931 г в София. Но с "Мила Родино" българите винаги ще настръхват от святост пред Отечеството и с печал ще осъзнават, че земята Рай все повече се превръща в пустиня и Ад, от които зловещо прогонваме децата си, без да питаме – горда ли е още Стара планина? /faktor.bg/
Химна на България: Мила Родино става национален химн на България през 1964 г. Основава на музиката и текста на песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов (1863–1931) през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път — през 1990 г.
Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда стара планина“, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино“ — в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.
Първоначален вариант
Родино мила, теб привет,
О, майко теб привет!
Теб Българийо чада сме
Ти си наший дом свещен!
Ти си наший кът любим,
Кът за щастие отреден!
Мил си край незабравим,
С чудна прелест надарен!
Как щедро, майко, е
Земята твоя осеяна с брилянти
Сред тях прекрасен свети
Балканът горд напет -
О, виж го как сияй!
Ний благоговеем пред него и пеем:
Горда ѝ Стара планина
Славна ѝ нашта твърдина
Тя хайдушката си песен
Пей от вечни времена!
О, наша мила родино
Ти си земен рай
Твойта чудна хубост,
Твойта дивна прелест
Ах, те нямат край!
Родино мила теб привет,
О майко теб привет!
По-късен вариант, приписван на Цветан Радославов
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витоша позлатява
към Цариград се белей.
Припев:
Мила родина,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест
ах, те нямат край.
Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
Припев……….
Настояща версия на химна
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
До промяната на текста през 1990 г. съществуват още два куплета, които след 1990 г. отпадат:
Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.
Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой,
партия велика води,
нашият победен строй.
Спорове относно "Мила Родино"
Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста. След 10 ноември 1989 г. На VII Велико народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и Шуми Марица, но окончателно се налага „Мила Родино“.
Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино“ става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са взаимствани от други народи, и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор. Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев. Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда стара планина“, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино“ — в припев. Останалите части от песента не са включени в химна. /bulgaria.myfreeforum.org/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!