Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Неразумните уроди
Участието на зам.-министъра на образованието Ваня Кастрева в сутрешния блок на БТВ е еманация на въпиюща некомпетентност и е категорично доказателство за завършилия етап по превземането на българските институции от лобита на чужди интереси и техните български слуги.
Българската нация методично и системно върви по начертания сценарий за превръщането й в безобидно туземско племе. Израз на този приключващ процес е не просто замяната на Паисиевата история с историята на Робинзон Крузо в учебните програми за 6-ти клас. Най-страшното е, че българското национално тяло е толкова обезсилено и разкъсано, че не е в състояние да даде ефективен отпор на този чудовищен акт по заличаване на националното ни самосъзнание.
Когато премиерът Борисов разхождаше в качеството си на племенен вожд премиера на Великобритания Дейвид Камерън из Странджа, за да го запознае с българските обичаи и с традиционната ни кухня; и когато видях снимките им с нестинарите, държащи в ръцете си икони и стоящи послушно и усмихнато, позирайки до двете величия като етнографски експонати – спомням си, че тогава си казах – процесът по превръщането ни в туземско племе май приключи. Онази древна мистерия на старите нестинари, посредниците с невидимите светове на българския космос, беше окончателно превърната в туристическа атракция за височайши гости, дошли да навестят колониалните си територии.
Истински нестинари отдавна няма, приятели. ОНЕЗИ, истинските нестинари, говореха с боговете и имаха силата да понесат свещения транс на мистичното взаимодействие с колективната памет. Последната истинска нестинарка отдавна отиде в селенията на незримото. Днес нейните наследници държат иконите пред светкавицата на фотоапарата, заслепяваща невидимата вътрешна светлина на древния български дух, и забавляват чуждестранните гости с огнената атракция на едно забравено свещенодействие. И това наистина е тъжно.
Но случващото се в българското образование днес не е просто тъжно. То е безсрамно. Агентурата за влияние в държавните институции мина червената линия. Те стъпиха там, където беше немислимо да се прекрачи до вчера. Посегнаха на символа на възрожденския български дух – Паисий Хилендарски и неговата История Славянобългарская. Посегнаха и на нашите свещени възрожденски песни, посегнаха на въглените в родното огнище, на сакралните знаци, които пазят искрата на родовата и националната ни памет.
Във времето, в което страните от Източна Европа се събуждат и истинските държавни мъже като Орбан, Качински, Земан и Фицо правят дори невъзможното, за да възвърнат държавния си суверенитет и да защитят националната си идентичност, нашите „неразумни уроди“ толкова се стараят да угодят на чуждите посолства, че дори изпреварват указанията им, за да получат потупване по гърба за прилежно свършената работа по доунищожаването на българското национално самосъзнание.
Представлението на зам.-министърката в телевизора беше смразяваща и зловеща демонстрация на безродност. Напудрена и гримирана, нелепо засмяна като кукла Барби, тя повтаряше като навита на пружина опорни точки, безсмислици и шокиращи абсурди. Говореше, че Паисий бил „разместен“, а не бил отпаднал. Бил разместен от 6-ти в 9-ти клас. Кастрева ходила ли е в 9 клас?! Виждала ли е учениците в края на „поточната линия“ на образователния процес – с празните им погледи, със състарените им, обезличени души? Да, затова Паисий го местят там, където вече е късно да се запали каквато и да е било искра в хомогенната смес от безпаметни съзнания, смлени на кайма и изплюти като изгубени парчета месо, впили зомбирани погледи в айфоните и откъснати от колективната памет на своята общност, на своя народ.
Това, което се случва днес, е чудовищно престъпление върху цели поколения.
Наред с това, и тъй като безродната власт знае много добре, че изкуството е начинът за най-директно и сигурно въздействие върху човешкото съзнание, а и за да се затвърди чалгарската тъпота на съвременната българска младеж, от учебниците отпадат и текстовете на песните, с които поколения българи са закърмени – „Къде си, вярна ти любов народна“, „Хубава си, моя горо“, „Вятър ечи, Балкан стене“. Но за сметка на българските революционни песни, учениците днес учат и пеят в училище циганския химн „Джалем, Джалем.“ И видиш ли, учителите-патриоти сами щели да решават кога и доколко да учат децата на патриотизъм.
Гумените глави са решили, че не трябва да помним онези, нашите, българските песни. Превантивно всичко „опасно“ трябва да бъде изтрито. Натискът върху националното самосъзнание днес, и то пред очите на всички ни и благодарение на нашето бездействие, достигна измеренията на издевателство и безсрамен духовен геноцид.
Държавната политика на национално предателство и на обслужване на чужди интереси продължава вече 25 години. Днес берем последните гнили плодове от българското дърво на живота. Клоните му са посечени, листата му са изсъхнали, стволът му е жестоко наранен, но корените му все още са здрави. Днес личната отговорност на всеки един от нас, в момента на тази опустошителна катастрофа в националния ни космос, е огромна. Помнете, днес всеки един от нас държи в ръцете си и в сърцето си съдбата на България. Научете децата си кой е Паисий. Пейте им песните за „вярната любов народна“. Разказвайте им нашите мъдри и вълшебни български приказки. Свещеният миг на изправянето е мистичен процес и зрее невидимо – чрез всеки един от нас. Не може да бъде насочван отвън, не може да бъде прогнозиран. Просто се случва, когато многото станат едно. Може да е утре. Може да е някога. Зависи от всеки един от нас. Защото не може да има здраво и адекватно общество, което да бъде истински коректив на властта, ако то е съставено от слаби, безпаметни индивиди.
Случи ни се да живеем във времето на неразумните уроди, които назова още Паисий.
Здравото и помнещо съзнание е единственият начин това да се промени.
Чудото няма да дойде отвън.
Чудото ще дойде отвътре.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!