Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Проф. Кръстьо Петков: От подземията отново изпълзя гангстерска прослойка
Още по времето на Тодор Живков се положиха основите на икономическата мафия
Един от премиерите на десницата през 90-те години ми каза: „ Нашата най-важна задача е да овладеем командните висоти на икономиката. Това ще ни укрепи задълго на власт!“ , разказва бившият синдикален лидер
Встъпителни думи
Актуалният повод за моите „Размишления“ е серията от убийства и насилия, които заливат България през последните месеци. Около коледните и новогодишните празници беше постигнат техният връх – трети поред през четвъртвековния преход. Оцеляващата сред множество рискове, бедствия и кризи публика следи и коментира с неприкрито омерзение и нарастващ страх медийни съобщения за ужасяващи събития – убийства, отвличания, грабежи, изнасилвания, побои. Репертоарът на престъпниците е потресаващ– показни разстрели, стрелба с гранатомети, взривове и пожари, свръхмодерни кибер-атаки и архаични методи за изтезания. Всичко това идва да внуши на гражданите и публичните власти, че Силата е в ръцете на агресорите и е непобедима.
Органите на сигурността са стъписани и демотивирани, политиците реагират неадекватно, прокуратурата реди гаф след гаф. Журналистите на групи вървят по стъпките на килърите и осведомяват обществеността за реакциите на пострадалите и техните близки, пре-предават нескопосаните обяснения на управляващите, правят паралелни разследвания. Но медийният инструментариум не е в състояние да запълни вакуума, оставен от държавата в превенцията на тежките престъпления. Нито пък спонтанните граждански протести след всеки криминален акт биха могли да върнат сигурността във всекидневното битие.
Когато държавата отсъства, пътят към спасението е друг!
За него ще стане въпрос в заключителната част на моя анализ.
Съзнавам, че изричам тежки думи. По-точно, преповтарям ги.
Преди повече от десетилетие се появиха първите дипломатически разкрития и криминоложки публикации за българската мафия; интернет предлага изобилие от документални факти, посветени на нейния генезис, възход и разцвет; фразата: „В България мафията си има държава“ се превърна в световен хит. Изстреляна в началото на кризата, днес тя е своеобразна емблема на една територия, формално принадлежаща към европейската правова общност, но на практика окупирана от безскрупулни криминални групировки.
Така че не личната стилистика, а извънредната обстановка провокира директното и нелицеприятно говорене за състоянието, в които се намира България. Страната, чиито стратези и идеолози прокламираха още през миналото десетилетие, че преходът е приключил и предстои нова фаза - на европейска/цивилизационна легитимация. Днес България е длъжна да признае, че е изправена пред предизвикателството да направи Втори преход, за да изгони мутро-мафията от властовите убежища в центъра и периферията, в икономиката и политиката, в институциите и неправителствения сектор.
Как се стигна дотук? Трите вълни на мутризацията
Съществуват различни обяснения за постъпателната криминализация на българския преход. В началото бяха обвинени преродилите се номенклатурчици, които заменили видимата/политическа с невидимата/задкулисна власт. После дълго време господстваше внушението, че вездесъщата ДС (в съдружие с КГБ) реди пасиансите в посткомунистическото българско общество. Днес най-популярна е представата, че изпълзялата от подземията гангстерска прослойка е овладяла върховете на трите власти: изпълнителна, съдебна и законодателна.
Във всяко от тези твърдения има определена доза истина. В тях обаче липсва отговор на въпроса, който поставих по-горе: как и защо България –като политическа общност и социална организация – пое по маршрут, който я отведе встрани от генералната траектория на прехода в централна Европа? Според мен, най-дълбоките причини за отклонението се крият в икономиката и по-специално, в разпределението на заварените и новосъздадените активи. То се осъществява на три вълни.
1. Пред-разпределение и зародиш на мутризацията.
Един от премиерите на десницата през 90-те години обясни пред пишещия тези редове по следния начин приоритета на неговото правителство: „ Нашата най-важна задача е да овладеем командните висоти на икономиката. Това ще ни укрепи задълго на власт!“
Оставям настрана факта, че словосъчетанието „ командни висоти на икономиката“ е съчинено от чуждестранен комунистически диктатор и прозвуча доста нескопосно от устата на български – претендиращ за десен и демократичен- политически лидер. Неслучайно изпуснатата фраза идваше да покаже, че въпросният премиер си дава ясна сметка коя е опората на всяка власт. Той обаче изпускаше от погледа си едно решаващо обстоятелство: битката за „командните висоти на икономиката“ се води най-напред в плоскостта на невидимата власт и на следващо място – в публичните институции. Което означаваше, че е закъснял: не само висотите, но и подстъпите към тях вече бяха заети.
Периодът, през който беше осъществен този „маньовър“, е втората половина на 80-те години; оръжието на успеха се нарича „Указ 56“. Мозъчният тръст, проектирал поредния „завой“, беше получил благословията на Тодор Живков; щабът работеше под прякото ръководство на тогавашния министър-председател Гриша Филипов. Пропагандната теза, която използваха тогавашните „реформатори“ звучеше главозамайващо : „Внедряване на капиталистически форми на организация в социалистическата икономика“ . Което е един безпрецедентен оксиморон!
Но той свърши добра работа на политическата клика, заела се на пръв поглед с непосилна задача: предусещайки края на социализЪма (наречен след Промяната историческо „недоносче“) да посее семената на вид капитализъм, при който старият управляващ „елит“ ще запази контролните си функции. Как? Чрез назначаване на новите „собственици“, при/носители на материалните активи. Чии са те? Довчера – дефинирани като общонародна собственост; след появата на „Указ 56“, легитимирани като частен капитал. На този изкуствено конструиран „капитал“ бяха предоставени инвестиции, контакти и достъп до патенти; за да расте и се рои по-бързо соц-капиталистическият ембрион, без бавене създадоха банкова инфраструктура, с ресурс на БНБ; пак по това време ликвидираха и Министерството на финансите, за да протича процесът безпрепятствено.
Ето тази политико-икономическа модификация, предхождаща началото на официалния Преход, наричам „пред-разпределение“. Тя е малко изследвана фаза от управлението на „късния“ Живков; първите летописци и адвокатите на прехода предпочитаха да коментират конспиративната схема за „червените куфарчета“, което си е чисто плъзгане по повърхността; едва напоследък, след отваряне на архивите, имаме документални доказателства за това „кой кой е“ в заверата на пред-капиталистическото преразпределение.
Два факта са установени по безспорен начин: единият, типичните при/носители на активите като правило са верни момчета от прислугата на висшата и средната номенклатура; вторият, зад всеки при/носител стои разпоредител, истинският шеф на богопомазаната фамилия. И тъй като в настоящото изложение е важен типажът, а не персоналният детайл, нека уточним: сред първата група най-често срещани са имената на професионални спортисти, охранители и представители на специалните служби; сред втората група преобладават технократи, т.е. онези облечени във власт партийни фигури, които до 1989 г. имаха достъп до управлението на крупни икономически ресурси и високотехнологични предприятия – у нас и в чужбина.
При тази конфигурация не е трудно да стигнем до извода, че дирижираното пред-разпределение е създало и маята, и тестото за раждане на новия феномен на българския прото-капитализъм: икономическата мафия. В резултат на грижливо проведената селекция, човешкият материал, осъществил този градеж се състои от т.нар. Силоваци, добили гражданственост по-късно като Мутри.
2. Криминалната приватизация и мутренска легитимация. В средата на 90-те години като председател на КНСБ участвах в семинар, организиран от Световната банка в Баден край Виена на тема: „Методи и техники за приватизация“. Целенасочено на него бяха поканени лидерите на синдикатите от източна Европа, за да бъдат посветени в тайните на успешното раздържавяване. След встъпленията на ключовите говорители, представителят на полската „Солидарност“ попита: „Коя от разновидностите на приватизацията е най-добрата?“ Отговорът на водещия семинара беше: „Бързата приватизация“. След репликата на полския колега, че така активите отиват в ръцете на червената номенклатура, защото тя е най-подготвена за тази трансформация, а за последователите на „Солидарност“, организирали революцията срещу комунизма, не остава нищо, чухме обяснението: „Това е ваш проблем-ние с идеология не се занимаваме!“
Докато войнстващите антикомунисти у нас се изявяваха на идеологическата арена, под носа им през първата половина на 90-те години протичаше „масовата“ приватизация, назована от д-р Тренчев „разбойническо-ментраджийска“; след нея цитираният по-горе премиер, под надзора на МВФ и Световната банка даде ход на партийно контролираното предаване на активи в ръцете на „наши хора“ и чуждестранни фаворити – иновация, благодарения на която делът на частния капитал скорострелно надхвърли 70% от материалните активи.
Тук беше втората (волна или неволна) грешка: сред новите едри собственици намериха място не само „наши“/правилни хора, но и немалко „бизнесмени“, чиито мутренски генезис води началото си от фазата на пред-разпределението. До края на 90-те години бизнес-елитът в България се омеси така, че вече не се знаеше кой е ляв и кой десен по произход. За убежденията не говорим, те отстъпиха място на разголения интерес, на нестихващата алчност и егоизма, лансиран от либертарианската идеология.
Междувременно протичаше двустранен процес на самоорганизация и пре-позициониране :
а) бяха направени два гротескни опита за консолидация на едрите/нови капиталисти (печално известните учредители на „Г-12“ : първо и второ издание);
б) вътре във фамилиите се пристъпи към разделение на ролите, в резултат на което се стигна до уникалния български принос в историята на мафията: вместо да купуват политици и магистрати, главите на фамилиите разпределяха кои от техните членове в коя партия да членуват и към коя от властовите позиции да се устремят.
Именно тук беше прекосена границата между видимото и невидимото, публичната власт и Задкулисието. Положи се началото на превземането на държавните институции от смятаните преди това за „сенчести“, „подземни“ групировки.
Тяхно предимство бяха не само натрупаните по криминален начин пари; но и изградените Мрежи от взаимно свързани – централни и орбитални - звена в политическата, медийната и , разбира се, икономическата сфера. Техният проблем беше, че подобни мрежи се нароиха навсякъде и българското обществено пространство стана тясно. И тъй като мутро-мафията признава само един механизъм за завоюване на надмощие – Силата – спокойната преди България се превърна в терен на верижни убийства, на които би завидяла и някогашната чикагска мафия. Случайно или не, фазата на самоизтреблението съвпадна с прибързано обявения завършек на Прехода. Само че в историята на криминализираните общества завършек няма- периодично се случва ново начало.
3. След- разпределението и превземането на бизнесите.
Криза е! Ресурсите са ограничени, доходите и потреблението – орязани, производителните капитали-изнесени, властовите позиции – монополизирани от враждуващи групировки. Какво да правят не-емигриралите мутро-мафиоти в тази тежка и криминогенна ситуация? Ето какво обяснение на феномена „превземане на бизнеса“ чух от висш служител в органите на сигурността, освободен поради отказ да прави поръчкови разследвания и арести: „ Нароченият за отстрелване бизнесмен най-напред бива предупреден от посредник- какъв откуп трябва да плати, за да бъде оставен на спокойствие. Ако няма резултат, пращат му данъчни и други проверки. После идва ред на ГДБОБ и ДАНС. И накрая, в резултат на събран „доказателствен“ материал, започва наказателно преследване. Прокуратурата и съдът си знаят работата и поръчаният конкурент в крайна сметка вдига бяло знаме“.
Кой може да организира подобни спец-акции? Само частната мафия-едва ли! Тя, в съдружие с държавата – такава е формулата на успеха! При по-дребните крими-бизнесмени не са необходими толкова сложни приготовления: отстрелването на конкурента е директно, отмъщението е жестоко, спасението от затвор – сигурно.
Пост-преходното всекидневие
Далеч не всеки бизнесмен е склонен да си служи с криминални методи; и далеч не всеки гражданин е обект или субект на криминални актове. Но фактът, че от втората половина на 90-те години досега на приливи и отливи върви процес на самопрочистване на бизнес-контингента, трудно може да бъде оспорен. Поредният бум на престъпността, която нарекох „третата вълна“, настъпи през последните месеци! Нейните поражения са повсеместни и се виждат в столицата и провинцията, в градовете и селата. Жертвите са невръстни деца и грохнали старци, тийнейджъри и зрели хора, журналисти, лекари, учители и полицаи. Никой не е и не може да бъде сигурен за живота и имуществото си в несигурната „държава“ България.
Новото и различното сега е, че в криминалната вакханалия масово се включват и аматьори. Те не са членове на мафиотски фамилии, не са инструктирани как да действат при мокри поръчки, често нямат бандитски биографии . Става дума за най-обикновени български момчета и момичета, за персони от всички възрасти, които се превръщат за броени часове в герои на криминалните хроники.
Криминализираното българско Всекидневие на пръв поглед няма икономическа подкладка. Престъпниците го правят спонтанно , под въздействието на емоции, без да се замислят за последиците. И при почти всички случаи – със зверска жестокост.
Допускам, че повечето от всекидневните бандити не са се родили такива; вярвам, че и в семействата им не са ги възпитавали да сеят ужас и страх сред по-слабите представители на човешкия род. Убеден съм обаче, че повечето от тях като социален типаж са имитатори на мутро-мафиотите – една не/човешка разновидност, отгледана ин-витро в зората на прото-капитализма. Тяхното верую е, че правото изначално принадлежи на силния и се раздава директно – на улицата, в офисите, в жилищата и на всеки, който се изпречи насреща им. Новоизкушени или рецидивисти – те разчитат, че в крайна сметка ще останат ненаказани, защото служителите на реда и членовете на професионални гилдии отдавна са заставени да се съобразяват с носителите на Силата. Актуална справка- трагичният инцидент с убийството на младеж във Враца, където всички, от лекарите до прокурорите и съдиите, погазиха Закона, за да прикрият тежкото престъпление.
Бъдете сигурни, че този случай ще даде нов импулс за развихряне не само на професионалните килъри, но и на имитаторите от криминалното Всекидневие.
***
Вместо заключение:
Преди години с Христо Калчев обсъждахме на чаша кафе растящата и показна криминализация на живота у нас . Той ми разказа следната случка:
Поискали среща с него видни мутри от голям провинциален град. Запитали го как познава коя ще е следващата жертва и може ли да им съобщи нейното име. Разбира се, майсторът на жанра „черен роман“ отказал да се ангажира с каквото и да е конкретно предсказание. На раздяла бабаитите му казали: „Много си добър в твоя писателски занаята бай Христо, но в едно не си познал: няма да ни избият всички, защото на мястото на всяка повалена мутра идват хиляди нови!
Каква е поуката: вече не е необходимо да се прави специална селекция за попълване на крими-контингента. Рекрутирането следва своя „естествен“ ход, чиито двигатели са имитацията и подражателството. Престъпността отдавна не е мозаечна и епизодична; тя се разгръща и прониква в социалната тъкан на обществото чрез принципа на дифузията.
Тъкмо заради това написах в началото, че пътят към успешната декриминализация на мафиотизираното българско общество не е в противодействието - поединично или групово - на престъпниците. И хиляда ботьо-ботевци да назначи МВР, пак няма да разплетат докрай тежките престъпления и да уплашат бандитите. Изходът е в изтръгването на корените, което означава, да се разсече възела на икономическата и политическата власт, превзета преди години от пъстроцветните мафиотски фамилии. Да се освободи държавата от пленилата я мафия и да се върне публичната власт на гражданите.
За превземането на държавата бяха необходими повече от две десетилетия. Толкова ще отнеме и битката за освобождението. Няма кой друг, освен гражданите, обект на всекидневно насилие, да свърши тази народополезна работа. Като първи стъпки са необходими Референдум и после нова Конституция. Което означава, да стартира Вторият преход.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!