Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Джордж Сорос: Оцеляването на Европа е заложено на карта
"Отвореното общество, в която вярваме Ангела Меркел и аз самият заради нашите лични истории и към което реформаторите от Нова Украйна искат да се присъединят заради своята история, не съществува наистина. Европейският съюз беше замислен като доброволно сдружение на равни, но кризата на еврото го превърна във връзка между длъжници и кредитори, в която първите трудно успяват да спазят ангажиментите си и търпят правилата на играта, определени от вторите. Тази връзка не е нито доброволна, нито справедлива. Мигрантската криза създаде други пукнатини. Следователно, оцеляването на Европа е заложено на карта".
Интервюто на германския журналист Грегор Петер Шмиц с филантропа Джордж Сорос е публикувано първоначално в “Ню Йорк Ривю ъф Букс”. Впоследствие то е преведено и публикувано във френския в. “Либерасион”.
- “Тайм” постави на корицата си портрет на Ангела Меркел, “канцлер на свободния свят”. Струва ли ви се оправдано това?
- Да. Както знаете, аз съм бил критичен към канцлера в миналото и оставам много резервиран към нейната политика на строги икономии. Въпреки това след нападението на Украйна от руския президент Владимир Путин тя стана лидер на Европейския съюз и като такава, непряко, на “свободния свят”. Дотогава тя беше надарен политик, който умееше да разчете общественото мнение и да отговори на нуждите му. Но, съпротивлявайки се на руската агресия, тя придоби статут на водач, който умее да поема рискове, противопоставяйки се на преобладаващото мнение. Може би тя беше още по-прозорлива, приемайки, че мигрантската криза може да разруши Европейския съюз, първо, като взриви шенгенската система на отваряне на границите, и, второ, като подкопае общия пазар. Тя предприе смела инициатива да промени нагласите на населението. За съжаление, нейният план не беше добре подготвен. Кризата далеч не е разрешена и нейната доминираща роля (не само в Европа, но също така в Германия и в рамките на собствената й партия) сега е поставена под въпрос.
- Досега Меркел се проявяваше като изключително предпазлива и сдържана. Хората можеха да й имат доверие. Но при мигрантската криза тя действаше импулсивно и пое огромен риск. Промени се нейният стил на ръководство, от което населението не се чувства добре.
- Вярно е, но аз се радвам на тази промяна. Не липсват причини да не се чувства добре. Както тя правилно предвиди, Европейският съюз е на ръба на пропаст. Гръцката криза научи европейските институции на изкуството да се измъкват от една криза към друга. Това се нарича отлагане на проблема за утрешния ден, с надеждата, че той ще се разреши сам, но тук би било по-подходящо да се използва образът на камъка, който непрекъснато е избутван към върха на планината и който не спира да пада обратно. Днес ЕС трябва да се справи не само с една, а с пет или шест кризи едновременно.
- По-точно имате предвид Гърция, Русия, Украйна, предстоящия референдум във Великобритания и кризата с мигрантите?
- Да. И още повече вие дори не споменахте дълбоката причина за мигрантската криза, а именно сирийския конфликт, нито плачевното въздействия върху европейското обществено мнение на терористичните атентати в Париж и другаде. Ангела Меркел бе предвидила, че мигрантската криза рискува да унищожи Европейския съюз. Това, което беше предсказание, се превърна в реалност. Европейският съюз има крещяща нужда да ремонтира своята неизправност.
Това е факт, но той не е неизбежен. И се оказа, че онези, които могат да попречат на това тъжно предсказание да се сбъдне, са именно германците. Мисля, че при управлението на Меркел германците постигнаха известна хегемония, но без да полагат много усилия. Обикновено тези, които успяват да стигнат до такава позиция, го постигат като се грижат за собствените си интереси, разбира се, но също така за онези, които са под тяхна защита. Днес германците трябва да решат: искат ли да поемат отговорностите, които им се полагат, като доминираща сила в Европа?
- Бихте ли казали, че поведението на Ангела Меркел в кризата с бежанците е различно от авторитета й в кризата на еврото? Мислите ли, че тя би искала да бъде нещо като “властелин на добрата воля”?
- Нямам никаква причина да изоставя критичния си възглед за нейното поведение в кризата на еврото. Европа можеше да използва много по-рано този тип превъзходство, което афишира днес. Можем да съжаляваме, че в момента на фалита на “Леман Брадърс” през 2008 г. тя не пожела да гарантира спасяването на европейската банкова система на целия континент, защото смяташе, че преобладаващото германско обществено мнение по онова време няма да е съгласно. Ако се бе опитала да промени общественото мнение, вместо да го следва, трагедията на Европейския съюз можеше да бъде избегната.
- Но нямаше да бъде канцлер в продължение на десет години…
- Имате право. Тя знаеше много добре как да отговори на нуждите и стремежите на голяма част от германското население. Тя имаше подкрепата едновременно на тези, които искаха да станат добри европейци, и на онези, които очакваха от нея да защити националните интереси на Германия. Това не беше лека задача и тя бе преизбрана с още по-голямо мнозинство. При все това, в случая с мигрантите, тя действаше принципно и показа, че е готова да рискува своето превъзходство. Тя заслужава подкрепата на онези, които споделят нейните принципи.
Тук говоря за себе си: аз съм много привързан към ценностите и принципите на едно отворено общество поради моята собствена история на оцелял от Холокоста, като евреин по време на нацистката окупация на Унгария. И мисля, че Меркел споделя тези ценности заради своята лична история: тя е израснала по време на комунистическия гнет в Източна Германия под влиянието на своя баща пастор. Ето защо аз съм на нейна страна, дори и да имаме разногласия по редица важни въпроси.
- Вие, който сте толкова ангажиран с принципите на отвореното общество и демократичната промяна в Европа, къде виждате причината бежанците да бъдат обект на такова отхвърляне и неприязън?
- Защото принципите на отвореното общество не са здраво вкоренени в тази част на света. Унгарският премиер Виктор Орбан се превърна в говорител на принципите на унгарската и християнска идентичност. Свързването на националната идентичност и религията дава силна смес. И Орбан не е единственият. Лидерът на партията, която неотдавна спечели изборите в Полша, Ярослав Качински (дясната партия “Право и справедливост” - бел. пр.), има сходен подход. Той не е толкова умен, колкото Орбан, но е хитър политик и превърна имиграцията в централна тема на кампанията си. Полша е една от най-хомогенните страни в Европа в етнически и религиозен план. Един имигрант мюсюлманин в Полша представлява персонифицирания “друг”. А Качински успя да му придаде чертите на дявола.
- Как виждате по-общо политическата ситуация в Полша и Унгария?
- Въпреки че Качински и Орбан са много различни като хора, режимите, които искат да установят, са много близки. Както подсказах, те се стремят да извлекат полза от смес от етнически и религиозен национализъм, за да се задържат на власт. В известен смисъл, те се опитват да възстановят пародията на демокрация, която съществуваше между двете световни войни в Унгария при адмирал Хорти и в Полша при маршал Пилсудски. След като вече са на власт, те се стремят да обсебят някои демократични институции, които са и би трябвало да бъдат автономни, независимо дали става дума за централната банка или конституционния съд. Орбан вече го направи; Качински едва сега започва. Ще бъде трудно да напуснат мястото си.
Освен всичките си други неприятности, Германия ще има полски проблем. Противно на Унгария, Полша се оказа една от най-проспериращите страни в Европа, както икономически, така и политически. Германия има нужда от нея, за да се защити срещу Русия. Русия при Путин и Полша на Качински се гледат без да си говорят, но те са още по-враждебно настроени към основополагащите принципи на Европейския съюз.
- Кои са тези принципи?
- Винаги съм смятал ЕС за въплъщение на принципите на отвореното общество. Преди четвърт век, когато започнах да се интересувам активно от този регион на света, имаше един агонизиращ Съветски съюз и зараждащ се Европейски съюз. И двата бяха истински авантюри с международна администрация: първият се опитваше да обедини пролетариите от всички страни, а ЕС се стремеше да създаде модел на регионална интеграция, основана на принципите на отвореното общество.
- С какво е по-различна днес ситуацията?
- Съветският съюз беше заместен от възраждащата се Русия, а Европейският съюз най-накрая отстъпи на доминацията на националистически сили. Отвореното общество, в която вярваме Ангела Меркел и аз самият заради нашите лични истории и към което реформаторите от Нова Украйна искат да се присъединят заради своята история, не съществува наистина. Европейският съюз беше замислен като доброволно сдружение на равни, но кризата на еврото го превърна във връзка между длъжници и кредитори, в която първите трудно успяват да спазят ангажиментите си и търпят правилата на играта, определени от вторите. Тази връзка не е нито доброволна, нито справедлива. Мигрантската криза създаде други пукнатини. Следователно, оцеляването на Европа е заложено на карта.
- Вие повдигате интересен въпрос, защото си спомням, че бяхте много критичен спрямо Ангела Меркел преди две години, упреквайки я, че е прекалено загрижена за интересите на своите избиратели и налага германска хегемония с минимални усилия. Днес тя наистина промени посоката и отвори широко вратата пред сирийските бежанци. Следвайки този модел, европейските власти установиха амбициозна политика на предоставяне на убежище, която цели да приеме до един милион души годишно в продължение на няколко години, без да се уточнява колко. Можем да очакваме бежанците, които отговарят на критериите за прием, да останат там, където са, докато им дойде редът…
- Но в Европа няма политика на убежище. Европейските власти трябва да поемат отговорност за нея. Нарастващият поток от бежанци се превърна от проблем, който може да бъде разрешен, в остра политическа криза. Всяка държава-членка егоистично се фокусира върху собствените си интереси, действайки често срещу други. Това поведение вся паника сред търсещите убежище, но също така и сред населението като цяло и органите, отговорни за поддържането на реда. Към днешна дата търсещите убежище са основните жертви. Но вие имате право. Трябва да се признае на Ангела Меркел заслугата за това, че направи възможна европейската политика на прием на бежанци.
ЕС се нуждае от цялостен план, с който да отговори на кризата, план, който ще препотвърди активното управление на потока от търсещи убежище, така че да има ред и сигурност при пристигането им, с ритъм, който съответства на възможностите за прием на Европа. За да бъде цялостен, този план трябва да се разпростре отвъд европейските граници. Наистина е много по-малко смущаващо и много по-евтино, ако потенциалните кандидати за убежище останат в родния си край или поне да не се отдалечават много от него.
Моята фондация разработи план от шест точки на тази основа и го обяви в момента, в който Орбан представи своя план. Но тези два плана от шест точки са диаметрално противоположни. Планът на Орбан бе замислен да защити националните граници от търсещите убежище. Оттогава не сме спирали да се противопоставяме един на друг, като Орбан ме обвини, че разрушавам унгарската национална култура, наводнявайки страната с бежанци мюсюлмани. Парадоксално, нашият план щеше да остави квалифицираните лица, търсещи убежище, там, където се намират сега. Политики, като тази на Орбан, карат бежанците да се втурнат към Европа, докато вратите й все още са отворени.
- Можете ли да обясните този парадокс? С какво вашият план щеше да попречи на бежанците да нахлуят в Европа?
- Ние препоръчваме да бъде създадена обща европейска политика за правото на убежище, която би наложила контрол по границите на ЕС, а не на националните граници, и която щеше да позволи на лицата, търсещи убежище, да стигнат до Европа в ред и сигурност, с ритъм, съобразен с възможностите за прием на страните в ЕС. Обратното, Орбан иска да отблъсне мигрантите на националните граници.
- И кои са печелившите от това противопоставяне?
- В Унгария той спечели с лекота. По-смущаваща е констатацията, че той е на път да спечели в Европа. Той поставя под въпрос Ангела Меркел като лидер на Евросъюза. През септември той стартира кампанията си, по време на конференцията на Християнсоциалния съюз (ХСС, коалиционен партньор на Меркел -б.а.), в съгласие с Хорст Зеехофер, председател на ХСС, и той е истинско предизвикателство, атакувайки ценностите и принците, върху които е основан Европейският съюз. Орбан ги напада отвътре, Путин - отвън. И двамата се опитват да преобърнат ситуацията на подчинение на националния суверенитет на наднационалния европейски ред.
Путин отива още по-далеч: той иска да замени правовата държава със силата и по този начин напомня за една отминала епоха. За щастие, Ангела Меркел възприе сериозно заплахата. Тя отговаря и аз съм на нейна страна, не само на думи, но и на дела. Моите фондации не се задоволяват само да дават препоръки, те се стремят да дадат положителен принос на място. През 2013 г. създадохме в Гърция фондацията Solidarity Now. За нас нямаше съмнение, че Гърция, в състоянието на бедност, в което се намира, няма да може да се справи с големия брой бежанци, блокирани на нейна територия.
- Къде ще намерите пари, за да финансирате плана си?
- ЕС не може да финансира такива разходи от текущия си бюджет. В замяна на това, той би могъл да събере необходимите средства, емитирайки дългосрочни облигации. Бремето на лихвите по облигациите може да бъде разпределено справедливо между държавите-членки, които приемат бежанци, и онези, които отказват или налагат специални ограничания. Както можете да си представите, тук моето мнение се различава все още от това на канцлера Меркел.
- Изоставихте управлението на хедж фондовете си и сега посвещавате цялата си енергия на вашата фондация. Какви са основните ви проекти?
- Те са прекалено много, за да ги цитирам всичките. Всъщност ние сме ангажирани с повечето политически и социални въпроси в света. Бих изтъкнал все пак Inet (Института за нова политическа мисъл) и CEU (Централноевропейския университет), заради революцията в този момент в социалните науки и защото аз съм дълбоко ангажиран с тези два проекта, както лично, така и чрез моята фондация. Благодарение на естествените науки, човечеството успя да овладее силите на природата, но нашата способност да овладеем сами себе си не е напреднала толкова бързо, колкото биологията. Имаме средства да разрушим собствената си цивилизация и сме на път да го направим.
- Не предлагате оптимистичен възглед за бъдещето…
- Той е пристрастен и това е умишлено. Признаването на наличието на един проблем е покана да се опитаме да го решим. Ето първата поука от моя житейски опит, през 1944 г., когато нацистите окупираха Унгария. Може би нямаше да оцелея, ако баща ми не бе успял да намери фалшиви лични документи за семейството си (и за много други хора). Той ме научи, че е 1000 пъти по-ценно да се изправиш пред суровата реалност, отколкото да си затваряш очите, за да не я виждаш. Веднъж осъзнали опасността, шансовете ви за оцеляване са много по-големи, ако поемете рискове, вместо послушно да следвате течението. Ето защо аз се научих да наблюдавам тъмната страна на нещата. Това ми послужи много на финансовите пазари, а днес в моята дейност на политическа филантропия. Докато мога да намирам печеливша стратегия, дори и шансовете да са малки, аз няма да се откажа. Винаги е най-тъмно преди зората.
- Каква е печелившата ви стратегия за Гърция?
- Честно казано, нямам такава. Гръцкият въпрос беше разглеждан зле още от самото начало. Когато към края на 2009 г. се появи гръцката криза, ЕС, начело с Германия, й се притече на помощ, но наложи наказателни лихви на заема, който й даваше. Ето защо гръцкият национален дълг стана непоносим. Същата грешка бе повторена при последните преговори. Съюзът искаше да накаже министър-председателя Алексис Ципрас и най-вече бившия му финансов министър Янис Варуфакис, като същевременно нямаше друг избор освен да избегне изпадането на Гърция в неплатежоспособност. Поради това ЕС наложи условия, които потопиха още по-дълбоко Гърция в рецесията.
- Интересна страна ли е Гърция за частните инвеститори?
- Не и докато остане в еврозоната. С единната валута страната няма никакъв шанс да просперира, заради обменния курс, който е прекалено висок, за да бъде конкурентноспособен.
- Тревожи ли ви фактът, че в разгара на всички тези кризи, една важна държава-членка, каквато е Великобритания, възнамерява да напусне Европейския съюз?
- Много съм разтревожен. Убеден съм, че Великобритания трябва да остане в Европа, не само по икономически причини, но главно по политически. Един Европейски съюз без Англия би бил значително по-слаб.
- Въпреки това проучванията сочат, че британските граждани са благосклонни към Брекзит, излизане на тяхната страна от ЕС…
- Кампанията за Брекзит умишлено подведе населението. Днес Великобритания се радва на възможно най-доброто положение в Европа: тя има достъп до общия пазар, където отива почти половината от износа й, без бремето, което предполага принадлежността към еврозоната.
- Защо британският бизнес вече не е единодушен по въпроса за неудобствата на един Брекзит?
- Ръководителите на мултинационалните компании, които са установили производствения си капацитет във Великобритания, като врата към общия пазар, не са склонни да признаят публично несъгласието си с Брекзит, защото не искат да се намесват в политическия дебат, тъй като техните клиенти може да имат различно мнение. Но, ако ги попитате в личен разговор, както аз направих, те ще го потвърдят без да се колебаят.
Кампанията за Брекзит се опита да убеди британското обществено мнение, че е по-сигурно да останат извън общия пазар, отколкото вътре. Неговите организатори имат пълна свобода, като правителството предпочита да създава впечатлението, че продължава да се бори, за да получи най-добрите условия.
- Дълго време Европа и светът можеха да разчитат на Китай като двигател на растеж и кредит.
- В исторически план, Китай остава най-важната страна. Тя все още държи много големи валутни резерви.
- Кой ще ги защити?
- Китай е в процес на изчерпване на своите резерви с неотслабващ ритъм. Той разполага също с изключително важен запас от доверие сред населението си: много китайци не разбират как функционира техният режим, но смятат, че режим, който е успял да преодолее толкова трудности, знае какво прави. Този запас от доверие обаче се изчерпва също с много бърз ритъм, заради многобройните грешки, които направиха комунистическите лидери. Президентът Си Дзинпин ще може да продължи сегашната си политика още три години, но междувременно Китай ще оказва отрицателно влияние върху останалата част от света, засилвайки дефлационните тенденции. Китай никога не е представлявал толкова голям дял от световната икономика и проблемите, с които се е сблъсквал, никога не са били толкова заплетени.
- Ще бъде ли китайският президент на висотата на предизвикателството?
- Подходът на Си Дзинпин страда от един основен недостатък. Той пое прекия контрол над икономиката и сигурността на страната. Китай и останалата част на света имат интерес той да успее с едно пазарноориентирано решение. Но това не е възможно без политически промени. Не можете да се борите срещу корупцията, ако медиите не са независими. А Си не иска това. По този пункт той е по-близо до Русия на Путин, отколкото до нашия идеал за отворено общество.
- Какво е мнението ви за ситуацията в Украйна?
- Украйна направи почти невъзможния подвиг да оцелее в продължение на две години, изправена срещу толкова врагове. Но тя е изтощена и има нужда от много по-голяма външна помощ. Чрез налагането на Украйна на строги финансови изисквания, Европа повтаря грешката, която вече направи с Гърция. Ако старата Украйна имаше много общи черти с предишната Гърция (господство на олигарси и използване на държавната служба от хора, които се облагодетелстваха от своя статут, вместо да служат на народа си), новата Украйна иска точно обратното. Върховният украински съвет, Рада, неотдавна гласува за 2016 г. бюджет, съобразен с условията, наложени от МВФ. Днес е дошъл моментът да й се покаже перспективата за нова финансова помощ, от която нова Украйна има нужда, за да извърши радикални реформи. Това не само ще позволи на страната да оцелее, но също така да просперира и да привлече инвестиции. Възстановяването в нова Украйна на онова, което тя беше преди, би било фатална грешка, защото тази нова Украйна е един от най-ценните активи на Европа, едновременно, за да устои на руската агресия, и за да си върне духа на солидарност, който характеризираше Европейскя съюз в началото.
- Мнозина наблюдатели обвиняват американския президент Барак Обама, че е прекалено слаб срещу Русия…
- Имат право. Путин е тактик от висок ранг, който влезе в сирийския конфликт, защото видя в него възможност Русия да подобри международния си статут. Той бе готов да продължи напред, докато не срещне сериозна съпротива. Президентът Обама трябваше по-рано да му се противопостави. Ако беше обявил зона, забранена за полети над Сирия, когато Русия започна да доставя военна техника в голям мащаб, тя щеше да бъде длъжна да спазва забраната. Но Обама се опитваше на всяка цена да избегне повод за пряка военна конфронтация с Русия. Така тя разположи противовъздушните си ракети и САЩ трябваше да споделят с нея контрола над сирийското небе. Почти бихме могли да кажем, че стреляйки срещу руския военен самолет, турският президент Реджеп Тайип Ердоган направи услуга на Обама. Путин трябваше да признае, че неговата военна авантюра предизвиква сериозна опозиция и днес изглежда готов да разгледа политическо решение. Това е обещаващо.
Все още има “Ислямска държава” и терористични атентати, които заплашват да подкопаят ценностите и принципите на нашата цивилизация. Терористите искат да убедят мюсюлманската младеж, че няма друг избор освен джихад и ако слушаме хора като Доналд Тръмп, те ще успеят.
- Не мога да не ви задам един въпрос: познавате ли Доналд Тръмп?
- Преди много години Доналд Тръмп искаше да бъда основният наемател на една от първите му сгради. Той ми каза: Искам да дойдете да видите сградата. Вашата цена ще бъде моя. Отговорих му: Опасявам се, че не мога да си го позволя и му отказах офертата.
Превод от френски: Галя Дачкова, glasove.com
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!