Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ген. Попов: Ние винаги се готвим за война. За нас войната е реалност - не е роман, не е филм
Искам такъв самолет за българските ВВС, който да ни даде необходимата свобода като държава, казва зам. шефът на отбраната
За хората с пагони отговорността, саможертвата, защитата на суверенитета са високи идеали. Ние винаги се готвим, за да бъдем максимално адекватни на ситуацията, да усетим това, което ще се случи, и да можем да реагираме моментално.
В медиите вече изтече информацията, че генерал-лейтенант Константин Попов ще е новият началник на отбраната. В момента той е заместник на военен №1 вицеадмирал Румен Николов, който на 9 февруари навършва 59 години и трябва да напусне поста. Пенсионирането на вицеадмирал Николов е гласувано на Съвета по отбрана миналата седмица. Кадровата смяна на върха на Българската армия се очаква до края на януари
Кой е ген. Константин Попов?
Летец-пилот I клас със завидна биография. Завършва ВНВВУ "Георги Бенковски" в Долна Митрополия. После - специалност "Оперативно изкуство" във Военната академия "Г. С. Раковски". Следват специализации в чужбина - Военновъздушен езиков колеж в Канада, Военновъздушен колеж на ВВС на САЩ във ВВБ „Максуел" – Алабама със специалност "Стратегически изследвания във ВВС". Два мандата е шеф на базата в Граф Игнатиево, служил е в САЩ, Германия, Канада, Турция, Полша, бивш командир на ВВС. Заемал е висши командни длъжности в Щаба на НАТО, ас със стотици полети на L-29, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21, МиГ-29. Той е първият български генерал, изпълнявал задълженията на командващ Военновъздушния компонент на Силите за незабавен отговор на НАТО, доктор на науките, член на Съюза на учените, многократно награждаван. Има зад гърба си повече 1250 летателни часа и продължава да лети. Любимата му машина е МиГ-21. “Това е самолет с характер, изключително тежък за пилотиране, но усвоиш ли го, правиш с него, каквото си искаш. Тази машина е родена преди мен, но винаги ме е обичала и ми е носила само щастие”, обяснява генералът.
Докато оглавяваше ВВС, в условията на криза както в икономиката, така и в държавността, ген. Попов успя да изпълни реформа в структурите на ВВС, опитваше се да разнообразява подготовките във ВВС, доколкото това е възможно с ограничените средства. По негово време се проведоха едни от най-мащабните международни тренировки, пак той инициира завръщането на ВВС в помощ на населението при бедствия и аварии, като плодовете от това сътрудничество с местните власти се усетиха най-много през 2012 година по време на наводненията и големите горски пожари.
В годините, когато беше шеф на ВВС, съм водила много разговори с ген. Попов за родната авиация, за качествата, които се възпитават у пилотите, за отношението към врага, за чувството към родината...
Какво е полетът за него, питам ген. Попов след една тренировка в базата на Граф Игнатиево:. „Удивителна компресия на много емоции - разказва генералът. - В рамките на една секунда може да си победител, да си губещ, да си влюбен, да си разочарован, да си тъжен и възторжен. И едновременно с това трябва да опаковаш тази емоция със силна воля, за да си постигаш целите - ти си с този самолет на 19 000 метра височина, за да изпълниш задача. Не може за милисекунда дори да изгубиш контрола над него, колкото и щастлив или нещастен да си. Ако малко се съмняваш в себе си - не трябва да се качваш. Страх по време на полета е изключено, невъзможно е! Здравословен страх след полета - да. Тогава, ако нещо не е било както трябва, си казваш: “Боже мой, какво стана, добре, че всичко мина!” Този здравословен страх е необходим, за да може да подредиш в съзнанието действията си, да си направиш анализ, самооценка.”
- Кой ви насочи към авиацията, ген. Попов?
- Никой. Спомням си като бях в шести клас, ни бяха дали да напишем съчинение кой какъв иска да стане. И аз написах, че искам да стана летец. Никога преди това в къщи не сме коментирали тази тема. Майка ми, като варненка, много настояваше да стана моряк. А аз винаги съм си знаел, че ще бъда летец. Не знам защо. Когато станах 15-16 годишен се увлякох с мои приятели по пещерите. Слизахме в дълбоки земни гърла, катерехме скали, мушкахме се на опасни места. Майка ми беше много уплашена. Имахме тежък разговор с нея и аз бях принуден да се откажа от пещернячеството. Тогава отидох в аероклуба. Първият ми полет беше в Михайловград, с едно малко бръмбарче. Бях на 17 години. Беше ясно, че съм роден за летец и никога не съм се възприемал по друг начин. Никога не съм имал странните желания на избора - да се чудя какво да запиша или в коя Магнаурска школа да отида. Подадох документите си само във Висшето военновъздушно училище и само в една специалност - военен пилот. Учудваща самоувереност, нали!
- Носите ли чувството за родина, за дълг, или това са клишета?
- Звучи като клише, доста поизтъркано понятие, но хората с пагони наистина вярват в този идеал. Той им носи самочувствие, прави ги големи в собствените им очи и те затова успяват. Тези хора знаят смисъла на общочовешките категории - себеотдаване, защита, суверенитет, отговорност, саможертва и всичко това по някакъв начин ги прави различни. Разбира се, има и нормалното отношение към работата и бита, живота, но над всичко това стои една малко по-друга философия, която им дава сила да минат по този път Защото, ако не си отдаден на това чувство, ти си един обикновен работник. Военната авиацията има смисъл само тогава, когато хората вярват във високи идеали. Те не работят за пари. Те работят, за да летят и да бъдат най-добрите. Авиацията ти дава възможност да погледнеш небето, да видиш колко е красиво, колко много звездички има, как прекрасно блещукат и да кажеш: “Аз имам куража да отида там!” Но освен чувството за род и родина, трябва и да си мечтател. Това е някаква странна смесица от емоции, която другите не разбират, но трябва да я имаш, за да си успешен военен летец. Така са ни възпитавали тези, които са били преди нас, така възпитаваме и нашите момчета сега. И в това има красота и достойнство.
Аз дойдох в базата в Граф Игнатиево през 1984, бях на 23 години. Изкачих всички стъпала в йерархията и си тръгнах оттук като летец. Тук са Първа и Втора ескадрили, тук е командно-диспечерският пункт за управление, тук е базовият оперативен център с много компютри... Да си командир на военновъздушна база не е лесно. Един бивш командващ ми описа задълженията като да стоиш върху буре с барут със сто фитила, които горят с различна дължина и ти трябва непрекъснато да ги гасиш с краката.
- Дори и в мирно време имате ли усещането за война?
- Ние винаги се готвим за война. Ние винаги се готвим, за да бъдем максимално адекватни на ситуацията, да усетим това, което ще се случи, и да можем да реагираме моментално. За нас войната е реалност, не е роман, не е филм. Тези момчета след 15 минути са в бойна обстановка. Един приятел ми препоръча да гледам пиесата на Камен Донев: “Четири чифта пагони”. Каза ми: “Ти ще я разбереш. Там войната я има само в главите на някои генерали.”
- Когато летите като екип в небето, има ли съревнование между вас, кой е по-добрият?
- Всеки смята, че е най-добрият летец. Най-тежката обида е да ти кажат, че си лош летец, че не ставаш за летец. Унищожен си! Затова при нас, във ВВС, и генералите трябва да летят. Защото генералът трябва да е ас! Ако той не е добър летец, никога няма да стане добър генерал. Никога! Вуйчо ти да е президент, ако не летиш добре, няма да станеш генерал. Просто хората няма да те приемат. Екипността при нас не е чувство. Има разлика с екипа, който е в един футболен тим. При нас по-скоро има чувство на доверие. Защото ти си във въздуха, но под теб има много хора, които работят за теб и на тези хора ти трябва да разчиташ, да им имаш абсолютна вяра. Всеки има своята позиция, своето място, роля и отговорност, но летецът е на върха на копието.
- Как се преодоляват грешките в небето?
- Казват, че всеки полет е низ от грешки, които поправяш непрекъснато. Няма съвършен полет. И точно за това тези момчета и момичета, които са в базата на Граф Игнатиево, са толкова устремени. За да могат да бъдат съвършени, те искат да дадат максимума от себе си. На един самолет не можеш да дадеш половината от себе си, не може да правиш въздушен бой и да пушиш цигара. Грешките те карат да бъдеш по-добър и по-добър. МиГ-29 набира 250 м за една секунда. Като си направиш фигурата и след това се обръщаш надолу във въздуха, трябва да завършиш на 200 метра височина. Ако сгрешиш с 0.7 секунди, си се ударил в земята. Ето такива грешки не искаме, защото не са непоправими.
- Носите ли някакъв талисман?
- Не. Аз съм късметлия. Нищо страшно не ми се е случвало във въздуха. Имам много колеги, които могат да ви разказват удивителни истории - отказала му хидросистемата, колесника... Нямам талисман, но имам нещо което винаги нося със себе си. (Показва ми малък знак, закачен на гърдите му - христограмата на император Константин.) Обичам историята. Преди битката си през 311 година император Константин сънувал сън, по време на който му се явил Господ и му казал:” С този знак ти ще победиш!” На следващия ден Константин накарал всичките си войни да сложат този знак на щитовете си. И побеждава. След това повелил: “Един бог, една империя, един император”. Този знак няма нищо общо с полетите, по-скоро е отношението ми към един мой кумир от историята.
- Когато победиш врага, виждаш как самолетът му гори и пада на земята, знаеш, че той умира, какво се случва в душата ви?
- При нас двубоите са по-скоро рицарски. Ти си там в небето с един самолет с една-единствена цел - другият самолет. Там няма скрито-покрито, всеки честно слага всичко на масата и по-добрият побеждава. При нас, за щастие, грубата страна на войната - разплаканите майки с деца на ръцете, са невидими. При нас войната изглежда като състезание, в което печели по-добрият. Разбира се, ние сме с ясното съзнание какво означава да изстреляш ракета, която носи смърт. Но зад тази ракета стоят много хора, които разчитат на теб. Нямаш право да ги предадеш.
- Странно е това чувство - да знаеш, че твоята победа носи другиму загуба!
- Да, но по-добре да е така!
- Какво ви прави горд в българската авиация? Макар да е тъжно всичко това, което става с военните ни самолети напоследък.
- Няма друга авиация, която може да се похвали с такава история: първата в света коронована особа, която лети, е цар Фердинанд; първият полет с използване на въоръжение - пускане на бомба над Одрин по време на Балканската война през 1912 г.; първото фотографиране от въздуха; първият полет над столица, първият полет над два континента; първата среща на два враждуващи самолета... мога още да продължа. Представете си малка Българийка, която изведнъж прави бум в нещо толкова необятно, каквото е авиацията! А сега сме част от могъщата система на НАТО. Няколко години съм ръководил международни военни учения с впечатляващи мащаби, където нашите момчета се представят блестящо.
- Имате особено нежно отношение към машините. Защо предпочитате пенсионирания Миг-21 пред МиГ-29?
- На МиГ съм летял 700-800 часа, усещам машината все едно, че съм си вкъщи. МиГ -29 е изключително мощен, маневрен. Това е самолет-боец. Като те хване наблизко, няма измъкване. Девизът на първа ескадрила е “Свалям наред”, а на втора - “Няма измъкване”. Човек, който е летял на на МиГ се чувства като бог. Той носи философията на Студената война, това е дуракоустойчива (в добрия смисъл на думата) машина, търпи много грешки, но това е самолет, който не е част от информационната война. Докато Ф-16 е самолет, който може да говори, вижда всичко, има пълна информация от земята, той носи оръжия, с които може да поразява цели на земята с удивителна точност. МиГ-29 е с отпреди 30-40 години, но когато се бием с американците тук - сме по-добри, нямаме проблеми. На по-големи дестинации Ф-16 е по-добър.
- Свободата в небето, където няма ограничения, не ви ли създава измамното чувство за неограничена свобода и на земята?
- Има го и това чувство. Тогава се появява нашето лошо качество -започваме да се чувстваме велики. В небето всичко изглежда дребничко, малко, нищожно, а ти си великият отгоре. Човек се поддава на това чувство, важното е успешно да може да го преодолява.
- Най-голямата опасност във въздуха ?
- Самият ти. Ако си неадекватен, ако се появи страх, основен принцип е- по-добре не прави нищо. Изчакай 1-2 секунди, за да може системата ти да проработи и да бъдеш адекватен на ситуацията. Основно правило - трябва да владееш положението.
- За какъв самолет мечтаете? Сега върви дебат за това, каква машина да закупим.
- За такъв, който описва държавата ни като модерна, технологично развита, мечтая за самолет, който носи усещането за суверенитет. Защото суверенитетът е свобода, възможност сам да взимаш решения. Аз искам такъв самолет за българските ВВС, който да ни даде необходимата свобода като държава, като нация, като силно развито общество.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!