Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Петър Бояджиев: България - отвъд мита за руската „любов“ и смъртния враг Турция
Къде е България, когато империите си шушукат?
Петър Бояджиев, Франция
Външната политика на България се оказва изключително важна тема в този сложен и бързо променящ се свят. Видя се, че в океана от евтини пропагандни клишета хората, докарали България до националната катастрофа от краят на 80-те години на миналия век, днес искат да скрият низките си страсти и апетити, и да определят пак развитието на страната в услуга на собствените си престъпни интереси.
Акцент в тази политика са отношенията България – Турция, за който ще дам един съвсем различен от баналния поглед към тази тема. Няма да се връщам по-далеч от краят на Втората световна война, когато България остана в зоната на комунизма и в рамките на Съветската империя. Тогава Турция остана в границите на свободният свят и се превърна в основната бариера пред агресивната руска имперска политика под одеждите на съветизма.
В България под съветски контрол започна генетичната промяна на нацията. На 11 септември 1944 г. Георги Димитров дава указание на ЦК на БРП (К) да пристъпи към създаване на народни съдилища за разглеждане делата на „предателите“. В отговор - три дни по-късно ЦК съобщава в Москва: „В първите дни на революцията стихийно бяха уредени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки за това с тези неща да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни съдилища и следствени комисии.“
„Народният съд” е създаден с Наредба-закон в разрез с действащата Търновска конституция от Отечествения фронт (ОФ) – властта, установена след окупацията на страната от Червената армия и 9-септемврийския преврат през 1944 г.
На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема единодушно Наредба-закон за съдене чрез Народен съд. По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт, а останалите, включително председателите на съставите — от министъра на правосъдието Минчо Нейчев, т. е. от политически орган или от изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител са назначени от Министерски съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, не се изисква.
На 21 декември 1944 г. с телеграма, написана на руски език, ръководителят на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) - съветският гражданин от български произход Георги Димитров, дава от Москва указание до ръководството на БРП (к) в София относно действията на съдебните състави от т. нар. Народен съд,:
„Никой не трябва да бъде оправдан“
„И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“. В изпълнение на тези указания на 1 февруари 1945 година, само 4 месеца след окупацията на България от съветския ботуш, се поставя началото на бруталното използуване на българския съд във престъпната война срещу интелекта, разумът и мъдростта на българската нация. Тази престъпна дейност няма нищо общо с търсенето на справедливост и налагането на наказания по пътя на съдебното дирене, за извършени престъпни деяния. Нещо повече с този престъпен акт се отнема завинаги възможността да бъдат наказани по справедлив и цивилизован начин тези, които са извършили престъпления свързани с Втората световна война тъй, както това се случи в цивилизованите страни в западната част от Европа.
Ето какво каза съвсем наскоро по тази кървава тема посланикът на Република Франция Ксавие Лапер дьо Кабан: „...Как би могло да се признаят за съобразени с правото и с духа на правосъдието законови текстове, с които се създава Народния съд в България, които са послужили за мнима „законова“ база за масовото екзекутиране на политическите опоненти след нахлуването на съветската армия ? Тяхното привидно съответствие от формална гледна точка с правните норми не им пречи в действителност да бъдат актове на пълен произвол, като единствената цел на тази привидна законност е да се прикрие преднамерената по политически причини несправедливост…“
Резултатът от тази насилствена генетична промяна беше
националната катастрофа от краят на 80-те години
В продължение на всичките тези 45 години масираната комунистическа пропаганда беше под знака на „...дружбата със съветска Русия ни е нужна като слънцето и въздухът…“ Успоредно с това вървеше и антитурската пропаганда и насаждането на омраза към съседа, който беше избрал да остане в лагера на свободата. Българските данъкоплатци издържаха Турската комунистическа партия в нелегалност. Харчеха се огромни средства за инфилтриране на комунистическа зараза в турското общество. Цялата тази комунистическа лудост стигна до идеята, че българските граждани от турски произход, а и всички мюсюлмани бяха превърнати в заплаха за бъдещето на комунизма. Цялата сила на комунистическата държава се стовари срещу тези отрудени хора, обявявайки ги за врагове на комунизма и навлизайки в най-интимните семейни и верски сфери на живот. Комунистическата държава реши да се опита да им отнеме традициите, празниците. С други думи и малкото, което се полага на едно семейство - да даде име на детето си, да празнува традиционните си празници. С тези си действия българските комунисти извършиха едно от най големите национални предателства защото разединиха българската нация по верски принцип, докато съвременната държава има интерес да обединява религиозните и етническите общности, а не да ги противопоставя. И всичко това се провеждаше под знака на комунистическата лудост.
Това не са голи думи. В едно просторно изказване на министъра на МВР Димитър Стоянов, от март 1987 година четем: „ …..Американският империализъм винаги е залагал на използуването на исторически възникналите национални проблеми на Балканите като средство за дестабилизация на нашата страна…..“ . и още „… турската пропаганда и военщина замаскирано подготвяше почвата за предявяване на претенции за културна и административна автономия…“ и още „…Ето защо възстановяването на имената на това население беше много силен удар върху стратегическите цели и планове на Турция и САЩ за дестабилизиране на нашата страна и инспириране на кризисни явления по подобие на тези в Унгария /1956 г/, Чехословакия /1968 г/ и Полша /1980 г/…“
Всеки честен човек трябва добре да осмисли думите на този министър на комунистическите репресии. Събитията, с които Унгария, Чехия и Полша се гордеят и излязоха едни гърди пред нас, след падането на социалистическия лагер са
плашели комунистическите велможи
И само от тази пасаж можем да оценим значението на майските манифестации в България от 1989 година, когато турци и мюсюлмани скочиха по площадите, за да искат имената и вярата си. Всъщност, всичките 15 страници на този исторически документ на Живковото МВР са пронизани от неистова омраза срещу съседа Турция и САЩ, само и само защото той не е в орбитата на съветската империя, а е член на НАТО и се намира в зоната на свободата.
Този криминален експеримент на българските комунисти доведе до едно принудително прогонване от България на 350 000 български граждани. Турция бе принудена да приеме и устрои тази огромна маса хора, търсещи свобода в изключително кратки срокове. Колкото и трудно да ѝ е било, тя се справи по достоен хуманен начин с този проблем. Но и до днес не е потърсена отговорност от националните предатели, отговорни за това посегателство върху цялостта на българската нация.
В случая съвсем не става дума за милост или милосърдие към български граждани мюсюлмани, които бяха обект на комунистическата омраза и агресия. Говоря за престъпления срещу целостта на българската нация, която и до днес не може да бъде възстановена.
Но рухна съветската империя, а в последствие и всички комунистически режими, включително и българският. Един цял фалшив свят, опрян на омразата и класовата борба, се срина за месеци и дни и изчезна от лицето на планетата. Но тези, които го създаваха не изчезнаха. Те са живи здрави и със завиден апетит продължават да искат да манипулират обществото. За последните 26 години те минаха през какви ли не лупинги, за да запазят контрол над властта и заграбената собственост.
Въпреки десетилетната им съпротива, стигнахме да момент, в който България стана съюзник на Турция в кадърът на НАТО, а като член на ЕС преварихме съседите си. Как бяха реално отчетени тези промени във политиката на България - външна и вътрешна. След като същите „герои“, които доведоха до националната катастрофа държавата, продължиха да използват лостовете на властта, да внушават лъжливи тези, да показват измамен образа и да мимикрират някаква промяна.
Разгорялата се в краят на 2015 година пропагандна война с антитурска насоченост и във възхвала на Русия много релефно очерта жалкото състояние на българската политика, както във вътрешен, така и във външен план. Докато Путин и Ердоган се прегръщаха откривайки нова джамия в Москва, българските русофили бяха кротки и мили. Но щом Турция се опита да защити територията си от агресор, а това означава и територия на НАТО,
разтуптя се сърцето на нашите рубладжии
за истинската им родина, а маските на лицемерието - паднаха.
Турция е съсед с голяма сухопътна и морската граница. Турция е военен съюзник. В Турция имаме няколкостотин хиляди безплатни български посланика. Хора, родени в България, които милеят за нея. Хора, които никога нищо лошо не са направили или помисляли за България. Но комунистите и престъпната ДС, които ги прогониха, не могат да живеят без да сеят омраза. Това е единственият начин да потискат комплексите си за вина, ако изобщо я осъзнават. В отношенията с Турция се крие огромен заряд от национално богатство, което просто не се разработва поради антинационалната политика на руската пета колона в България, която паразитира върху насажданата с десетилетия насилствено любов към Русия и омраза към Турция.
Дошло е време една нова българска генерация да погледна през призмата на разума и истинския национнален интерес и да се надигне срещу наследниците на убийците на Стефан Стамболов и на тези, които от десетилетия глождят живо месо от снагата на българската нация. Най-голямата конспирация от Освобождението ни до наши дни е внушението, че Русия е нашият голям и обичащ ни брат, а Турция – смъртният врат. Това е най-устойчивата хибридна война и пропаганда, водени върху гърба на България.
Дошло е време да се каже кои са националните предатели, които днес гражданите на България наричат под общото име "мафия". Не е ли обидно и срамно 26 години да допуснем един нещастен агент на чуждо - руско влияние да има контрол над тези наши сънародници, да ги превърне в роби и машина за гласуване?!
Макар и със закъснение България трябва да тръгне по пътя на Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Балтийските страни. По този път съседна Турция е важен, необходим и печеливш за България съюзник. Продажната пета колона на Русия е в основата на целият криминален преход през тези 26 години. И всичко сочи, че достатъчно честни българи вече са осъзнали тази истина. Те трябва да поемат бъднините на страната и да изритат в канализацията вкопчилите се със зъби и нокти за властта престъпници – слугуващи на чужди национални интереси, на Москва.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!