Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Не сме европейци, туземците на Европа сме...
Да криеш смъртта на родителите си с дни, за да можеш да платиш версиите в магазина ... ето докъде ни докараха...
2/ На 1-ви януари, 2007 г., България стана пълноправен член на Европейския съюз. Превърнахме се в европейци, в европейски граждани.
Само на хартия, обаче.
Истината е, че приличаме повече на австралийско или африканско племе, отколкото на модерни граждани на Европейския съюз.
Не, ние не сме европейци. Колкото и да ни се иска, не сме. Нямаме европейски ценности, нямаме европейско образование, нямаме европейско здравеопазване. Нямаме и европейска политика. Не получаваме европейски заплати, нито пък пенсии.
Ние не живеем като европейци, а като туземци.
В глад, в мизерия, в нищета, в лишения, в борба за оцеляване.
Може и да не припознавате себе си в гореизброените епитети, но със сигурност намирате прилика с ваши приятели, познати и дори роднини, изнемогващи в съвременното ни "европейско" общество.
Сетихте ли се за онзи бездомник, който виждате всеки път на излизане от работа? Онзи, който, свел очи, всекидневно проси милостиня от преминаващите по улицата, хора.
***
А сетихте ли се за онази мила баба, която от ранна доба продава цветята от градинката си на село, пред храм-паметника Александър Невски, за да може да си позволи да си купи лекарства? Ами просяка с две висши образования? За него сетихте ли се? Примерите са много и денят няма да ми стигне да ги изброя. Може би няма и смисъл.
Сигурна съм, че всекидневно ставате свидетели на примери, доказващи близката прилика на живота ни с този на отдалечените племена.
На поредното доказателство попаднах днес, четейки информационните агенции, все по заприличващо на криминално хроники.
"Дъщеря крие за смъртта на родителите си 5 дни, за да може да вземе пенсиите им".
Това бе заглавието, което прочетох в една от родните медии.
"Що за дъщеря?", помислих си първично аз, продължавайки да разсъждавам на ум "Да криеш смъртта на родителите си в продължение на 5 дни, за да можеш да вземеш пенсиите им. Що за човек си ти?"
Морално осъдих жената, след което нещо ме накара да отворя статията и да разбера защо по дяволите го е направила.
Е, след като се запознах с историята й, се зачудих дали наистина заслужава да бъде морално осъдена или по-скоро да бъде съжалена.
Майката на жената е починала преди 4 дни, а баща й преди 5.
“Първо си отиде майка – издъхна в ръцете ми. Казах на татко – той само ме погледна, усмихна се, хвана се за главата, склопи очи – и той се спаси”, разказва самата Мария пред въпросната медия.
Семейството не виждало вода, кой знае откога.
“Доста време нямахме дърва. Молих се на кого ли не и накрая ми докараха 2 кубика. Обаче нямаше кой да ги нацепи. Изпочупих врати, всичко, за да извадя трески за подпалки. То пък печката пуши, коминът е задръстен. Затова карахме без топло”, добавя окаяната жена.
Обяснява, че старците не се мъчили, а кротко заспали. Тя пък оцеляла в най-големите студове, като лягала с дрехите на гърба си. Не знаела, че трябва да съобщи веднага за смъртта на родителите си.
“Исках да ги приготвя за оня свят – одеяла, дрехи, едно-друго и то времето мина”, разказва Мария.
Нито тя, нито родителите й имат регистрация в Радювене. Водели се на адрес в Ловеч, където имали апартамент.
Баба Дона работела като готвачка на гарата, а дядо Вълчо бил майстор строител. След пенсионирането им преди доста години се преместили да живеят в родното село на бащата.
Мария пък работела в билкова аптека, но преди 15 г. я съкратили и тогава последвала родителите си в Радювене. Не била семейна и нямала други близки. Живеела от скромните им пенсии, понеже не ѝ достигали години и стаж за лично пенсиониране.
Тримата живели с месечен доход от 270 лв.
Полицаите открили телата на възрастните хора затрупани със завивки и всевъзможни парцали, печката насред стаята нямала капак, а стените чернеели от пластове сажди.
Съседите обаче отдавна не били виждали коминът да пуши. Забелязвали от време на време Мария да събира клечки и трески по улицата.
Мизерията смачкала жената психически.
Държала е труповете, докато взела пенсиите и се разплатила в местния магазин.
Вероятно е мислела, че ако съобщи веднага за двойната смърт, ще загуби парите”, предполага кметът на Радювене.
Мария била отчаяна и пред него заплашила, че няма за какво да живее и ще се обеси.
“Ще си сложа край на живота – то друго вече не идва. Няма кой да ми помогне, не мога да заровя родителите си”, разплаква се жената.
След случилото се става ясно, че общината в Ловеч ще поеме разходите по погребението.
Двамата Дишеви ще намерят покой в селското гробище, където ще ги положат днес.
“Те бяха престарели и болни, но въпреки това е ужасно да умрат от студ. Ще ги стопли земята горките”, отронва съчувствено възрастна радювенка.
Това е действителността в 21-ви век в "европейска" България. Жалка, трагична, брутална. Не европейска, а туземска. Възрастни хора буквално умират от студ, а дъщеря им крие смъртта им в продължение на дни, за да може да получи пенсиите им и да върне версиите в магазина.
На тези хора ли казвате европейци, господа депутати, европейски управници и всички, имащи се за европейци, сред заобикалящите ги мизерници?
На тези хора ли?
***
Хора, за които наличието на вода и топлина е просто една утопия.
Утопия е светът, в който си мислите, че живеете- европейски.
Дано случаят на тази изстрадала жена и изнемощелите й родители е едно изключение. Дано не се превърне практика. Дано не станем свидетели, на свят, в който децата крият смъртта на родителите си, защото единствения доход, с който разполагат са пенсиите им.
Дано един ден наистина станем европейци.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!