Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Бягство от тинята или как младите нямат търпение да си тръгнат от България!
Добромир Петров
Хиляди студенти се завърнаха в България за празниците, но уви негостоприемната родина ги отпрати отново.
Всеизвестно е, че покрай ваканциите много от младите, учащи извън България се завръщат. Родителите и приятелите им с нетърпение очакват „да се завърнат в бащината къща“. Имам много приятели, които избраха да се развиват извън страната, не съм особено ентусиазиран от факта, че си идват все по-рядко, но въпреки това се радвам, че успяват, успяват да се измъкнат от блатото. Радвам се за тях, не завиждам. Липсват, но това се преживява макар и трудно.
С огромно желание ги посрещнах, с тъга ги изпратих. Бяха толкова развълнувани от всичко преживяно. Можеха с дни да разказват, имат нов живот, нови познанства, но не забравят за старите. Опитват се да пишат възможно най-често. Технологиите са напреднали, всички се възползваме от тях. Учат здраво, нямат време за губене, нямат право да се провалят. Те са гордостта на своите родители, не искат да ги разочароват. Говорят с охота за случващото им се в чужбина. Вярват в успеха си, устремени са да живеят по-добре и един ден те да са тези, които ще помогнат на семействата си.
В картинката за мечтания живот се намеси нещо друго. Между цялото щастие от срещите ни, започнаха да споделят и други впечатление. Да, за сетен път, останаха разочаровани и огорчени. Най-дребните детайли им правеха впечатление. Ние ги пренебрегваме, но те ги забелязват. Грозното изпъкна в техните очи. Обикновената опаковка от вафла, захвърлена на улицата, не им хареса. Разказват, че там в чужбината не можеш да видиш такова нещо. Посягат да я вдигнат, заобикалящите хора ни гледат с изумление. И какво ли си мислят „Тия луди ли са да пипат този боклук“. Вие си мислите, че е нередно да вдигнеш тази опаковка, а не се замислихте дали е редно да я хвърляте. Така я захвърлихте, стъпкахте я и я отминахте. Така и те- младите, ви захвърлиха и ви отминаха с поредния самолетен полет.
Не им е до вас, искат да видят хората, които обичат. Но са и нетърпеливи да се завърнат в новия си свят. Канят ни на гости, ще отидем, ще вкусим от добре устроения живот. Ще се забавляваме, както сме се забавлявали и тук. Ще ни хареса и ще се замислим дали да не стегнем и ние куфарите.
Перспективата тук е изгубена, някъде между скандалите и помиите. Там отиваш да учиш , да попиеш от културата им, но знаеш, че имаш достатъчно възможности да бъдеш един от най-добрите. И те ще бъдат въпрос на време е, а ние също ще станем едни от тях, стига да ги последваме.
И постепенно улиците опустяват. /no-comment.bg
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!