Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Полша и Унгария създадават блок срещу Брюксел
Призракът на източно-европейския съюз
Намеренията на Европейската комисия да наложи санкции срещу Полша, която одобри план за ултраконсервативни реформи, няма да се сбъднат. Унгарският премиер Виктор Орбан заяви на 8 януари, че ще наложи вето на всякакви ограничителни мерки. Двете страни от Източна Европа са близо до създаването на съюз в рамките на ЕС, насочен срещу мигрантите. Изгода от новата политическа конфигурация може да имат САЩ – сближаването с тях е единствената реалистична алтернатива на евроинтеграционния проект.
Европейската комисия обяви, че ще разгледа въпроса за Полша на 13 януари. Това решение се счита от мнозина за първа стъпка към налагането на санкции на Варшава. Впрочем, ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер миналата седмица се опита да потуши страстите, като заяви, че Брюксел няма да „бие“ Полша.
Съгласно член 7 от Договора за ЕС, сериозно нарушение на демократичните принципи от член на Евросъюза може да се наказва с глоби и други мерки за въздействие. Едно от тях е отнемане на правото на глас на държавата-нарушител в Съвета на Европа.
Това, че полското правителство е успяло да привлече принципната поддръжка на Унгария, стана известно на 6 януари, след срещата на лидера на управляващата партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински с Виктор Орбан във Варшава. Унгарският лидер даде да се разбере, че не възразява срещу проекта за реформи в Полша, предвиждащ рязко намаляване на правомощията на Конституционния съд и засилване на контрола върху държавните медии. Промените, които външният министър на Люксембург сравнени с връщане към комунистическите времена, Орбан смята за вътрешни дела на Варшава. „Брюксел трябва да се отнася с по-голямо уважение към поляците“, заяви унгарският лидер.
След разговорите стана ясно, че Полша и Унгария подкрепят засилването на контрола върху придвижването на мигрантите. Орбан предложи по северната гръцка граница да се изгради стена, за да се сложи бариера пред потока от бежанци. Според Будапеща споразумението с Турция, подписано от европейските лидери през ноември, не работи. Полските власти от своя страна съобщиха, че съжаляват за предишните планове да приемат десетки хиляди мигранти. „Ние не можем да предоставим убежище на повече от сто души“, заяви министър-председателят Беата Шидло.
Сближаването между Полша и Унгария стана възможно след победата на парламентарните избори през октомври на партията на Ярослав Качински „Право и справедливост“. Още преди десетилетие полският политик заявяваше, че счита Виктор Орбан за модел за подражание. „Ще дойде ден, и Будапеща ще дойде във Варшава”, прогнозира тогава Качински, който, по мнението на критиците му, сега се готви да сбъдне тази прогноза.
Тази перспектива не може да не тревожи Брюксел, макар между политическите системи на двете страни да има налице съществена разлика: в Унгария практически няма опозиция вляво и Орбан управлява страната като безспорен лидер. В Полша демократичните институции са много по-силни, а критиците на правителството – много по-влиятелни. Въпреки това настоящата реформа, позволяваща да се отлага влизането в сила на решения на Конституционния съд, е в състояние да промени тази ситуация. В ЕС я наричат нарушение на член 2 от Лисабонския договор, който изисква от всяка държава-членка да зачита демократичните ценности. В Брюксел критикуват реформата на Конституционния съд наравно с изискването информационната политика на държавните медии да бъде приведена в съответствие с християнските ценности. В отговор на това главният редактор на „Газета Виборча“ Адам Михник обвини десните в опит да използват „Путиновския модел“ в Полша. Влиятелният „Газета виборча“ се роди в профсъюза „Солидарност“ и изразява възгледите на антикомунистическото, но ляво крило в полската политика.
Евродепутатът Елмар Брок смята, че Качински е дори по-неприятен партньор за Брюксел, отколкото Орбан, който, независимо от ултраконсервативната си реторика, все пак остава ангажиран с единството на ЕС. За разлика от унгарските десни, техните полски съюзници са част от междупарламентарната група на евроскептиците, в която най-близки партньори са им антиевропейски настроените консерватори на Дейвид Камерън. „Никаква по-нататъшна интеграция и никакви нови правомощия на Брюксел. В това становище партия „Право и справедливост“ и британските консерватори са единни „, коментира полският политолог Малгожата Бониковска.
Въпреки че именно Будапеща прави услуга на Варшава, като я защитава от Европейската комисия, възможно е за Унгария съюзът с Полша да е по-нужен, отколкото обратното. Политиката на Качински, която, използвайки като предлог миграционната криза, в голяма степен преориентира страната от Брюксел към Вашингтон, предоставя на поляците значителна свобода на действие. Орбан, който няма близки отношения с Вашингтон и е твърде авторитарен по стандартите на Запада, е лишен от подобни възможности. На Будапеща й остава единствено да търси съюзници (в това число и Русия), затова раздорът в отношенията между Полша и европейските власти Орбан може разглежда като личен подарък.
Засилените разногласия между страните от Източна Европа, от една страна, между Париж и Берлин – от друга, и с Лондон – от трета, вероятно ще се превърне в основна политическа тенденция в ЕС през 2016 г. Нова компромисна формула, която би устройвала всички членове на съюза, не се разглежда, доколкото тя е възможна единствено по пътя на едностранни отстъпки на Франция и Германия пред недоволните страни. И ако в случая с Обединеното кралство това е трудно, но възможно, в отношенията с Източна Европа изглежда трудно постижимо, тъй като засяга базови за ЕС трактовки на демокрацията, секуларизма и мултикултурализма. Качински нарича мигрантите „преносители на неизвестни болести, окупиращи италианските църкви, за да ги превърнат след това в тоалетни”. Подобна реторика Брюксел не може да преглътне.
Игор Гашков, Париж
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: expert.ru
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!