Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Славчо Велков: Изправени сме пред сексуален тероризъм
Светът е безсилен пред атаките на вълците единаци
В демократична Европа, мигрантите се чувстват в безопасност. В техните страни за подобни действия на насилие биха били обесени или осъдени на дълги години затвор, твърди експертът от Центъра за близкоизточни изследвания
- Г-н Велков, нека започнем от случилото се в Кьолн и други европейски градове по новогодишните празници. Как ще коментирате нападенията над жени от мигранти?
- Тези хора твърдяха, че идват в Европа да търсят сигурност, а проявяват наклонности, които ги доближават до престъпниците. Казват, че бягат от войната, че търсят мир, а идват и правят онова, което се прави в условия на война, т.е. насилват.
- Това може ли да бъде обяснено с културни различия, както се опитват да правят много от експертите?
- Тук не става въпрос за културни различия, а по-скоро за първоначален сблъсък с една цивилизация, която е по-различна от техните представи. Не бих нарекъл сблъсъка, сблъсък на културни различия, защото голяма част от бежанците и мигрантите не го правят. Тези, които са го направили и в собствените си страни са със същата психология. И ако там би им се отдала възможност, също биха го направили. Тези хора са особено опасна категория, тъй като обикновеното насилие е на една крачка от тероризма.
- Възможно ли е нападението над жените в Кьолн да е било организирано?
- Не бих казал. Няма и достатъчно информация в тази посока. Но подобни групи много лесно се организират, особено когато има кой да ги поведе. По-скоро няма такъв организиран характер.
- Освен страх какви други последици ще имат върху европейците проявите на насилие от страна на бежанците
- Не става въпрос само за страха, който са изпитали жертвите, а за нещо много по-важно – за създаване на несигурност в сърцето на Европа и впечатление у хората, че те са по-скоро застрашени от тези, които идват като бежанци или като мигранти, отколкото че биха могли да бъдат полезни, както искаше г-жа Меркел. Основната причина за тези настроения и за насилието, което проявяват е че те не работят нищо. Може да се каже, че това е безделие. И когато човек не е ангажиран да върши нещо се стига и до подобни прояви. В условията на сравнително демократични режими в Европа те се чувстват в сравнително безопасно положение и го правят като добре съзнават, че няма да понесат кой знае какви последствия. В техните страни за подобни действия биха били обесени или осъдени на дълги години затвор.
- Кажете, пред какви рискове е изправена България на фона на напрежението между Русия и Турция, терористичната война в Сирия и бежанските потоци?
- Бих започнал от по-далеч, от събитията които се развиха в геополитически план. Там доминираха горещите точки в Близкия изток, в широкото му понятие -Арабски полуостров, Северна Африка и консолидирането и укрепването на Ислямска държава (Даеш). Може да се говори за поврат в обстановката там от момента, в който се разбра че т.нар. „Арабска пролет” в Египет, Сирия, Тунис започна да се превръща в ислямистка зима. Това даде кураж и тласък за развитие мощта на Ислямска държава. Няма съмнение, че това, което се развива най-близо до България, като гореща конфликтна точка са събитията в Сирия и Ирак. Там се промени баланса на силите в края на септември, когато Русия се намеси активно и първоначално започна да нанася удари с военновъздушни сили, а впоследствие и с военноморски. За няколко месеца ударите на руските ВВС показаха много по-голям ефект, отколкото ударите на оглавяваната от САЩ коалиция за година и повече.
- Как можем да си обясним това?
- Има няколко основни причини. Руските самолети излитат от тяхно собствено летище, явяват се над целта за няколко минути, което им позволява да не изразходват много гориво, но за сметка на това да вземат повече боеприпаси. Те ползват данни от сирийското разузнаване на място и действат от малки височини, включително и през деня. И тук е съществената разлика с другата коалиция, оглавявана от САЩ, която разчита предимно на данни от космическото разузнаване, а самолетите и излитат главно от района на Персийския залив и нанасят удари от по-голяма височина. Обяснявам това, за да стигнем до логическия завършек на събитията. И коалицията оглавявана от САЩ и тази на Русия, която е в много добри отношения с Иран дълго време не вземаха предвид значението и ролята на местните играчи – Саудитска Арабия и Турция. Докато се стигна до онзи момент, в който Турция си позволи да извърши една изключително груба провокация, сваляйки руски бомбардировач. Всъщност, това бе събитието, което обърна представите за развитието на процесите на сигурността в региона и много бързо повиши градуса на напрежението не само между двете държави, но включително и между НАТО и Русия. Първо, руски боен самолет не бе свалян от времето на Втората световна война. Второ, начинът по който бе свален показваше, че това е съгласуван акт, спорно е и мястото на свалянето, но това заби огромен клин в отношенията между Турция и Русия и на практика обслужи интересите и геополитическите цели на САЩ по отношение опитите за стопиране на енергийните проекти на Балканите. Спомнете си как бе спрян „Южен поток” преди повече от година и какво се случи с „Турски поток” след свалянето на руския изтребител.
- Не разбрах как напрежението между Русия и Турция ще се отрази на страната ни.
- Свидетели сме на една коренно различна обстановка – Русия се стреми да укрепи влиянието си в Източното Средиземноморие, а Турция се опитва да покаже, че изпълнява главна роля и има решаващо значение в региона. Със свалянето на самолета тя искаше да демонстрира следното: „Ние сме господарите на региона и на небето включително”. И да продължи да извлича дивиденти главно чрез феномена, породен от събитията в Близкия изток и Арабския полуостров, който ние наричаме бежанска вълна, мигрантски потоци и т.н. Според мен Турция донякъде успя.
- Средствата, които дава Европа за бежанците ли имате предвид?
- Не само тях. Турция разговаря изключително агресивно с ЕС, сключи споразумение, взе вече немалка сума и извлече политически ползи, като мълчалива подкрепа на искането й за безвизов режим на нейните граждани за Европа. Спорно, но все пак още възможно е и създаването на зона за сигурност на Турско-Сирийската граница и получаване на почти 7 млрд. евро, от които 3 млрд. евро вече са факт.
- Намаляха ли бежанските потоци, както ни уверяваха чиновниците от Европа?
- Въпреки лошото време бежанските вълни към Европа не намаляха. Напротив, въпреки уверенията на високопоставените европейски чиновници, че до края на 2015 г. ще има около 750 000 мигранти се оказа, че те са над милион.
- Кажете какви са възможните рискове за сигурността на страната, които са свързани с миграционните потоци.
- На първо място те са свързани с разпространение на тероризъм, има и епидемиологични рискове. В крайна сметка се оказа, че обещаните от ЕС средства на Турция за възпиране на тези потоци, ще бъдат плащани преди всичко от страните от Източна Европа. Това са заплахи пред националната сигурност на страната ни в аванс, но можем да говорим и за други заплахи, свързани с бурното развитие на една разновидност на съвременния тероризъм – тероризмът на вълците единаци на територията на Западна Европа, респ. Франция, Белгия и др. държави.
Ако Турция успее да постигне искания безвизов режим за нейните граждани за Европа, то най-краткия път е през България. И ако сега в сезона на отпуските и на религиозните празници през страната ни преминават между 75 000 и 100 000 турски граждани, можем да си представим, че при една 75-милионна Турция тази цифра ще се умножи по десет или по 20, ако имат възможност да пътуват без визи. При това положение България вече няма да е външна граница на ЕС. Безвизовият режим де факто ще превърне Турция в неприет, но в същото време член на ЕС. Бих нарекъл заплахите за националната сигурност на България реални, а не виртуални. Непрекъснато се изтъква, че няма конкретна информация за подготвящи се терористични актове. Бързам да кажа, че конкретна информация нямаше и за „Шарли Ебдо” в началото на миналата година, нямаше и за онова, което се случи на 13 ноември в Париж, в залата „Батаклан”, на стадиона и в баровете и ресторантите, където загинаха 130 човека, 300 бяха ранени, а милиони бяха уплашените. България е точно толкова застрашена от подобен тероризъм, колкото е и активността на участието й в противодействието на онези процеси, които ние наричаме война с тероризма. До този момент тези заплахи ни заобикалят, но илюзорна е представата, че това е следствие на факта, че ни заобикаля и бежанския поток.
- Какво би могло да предизвика терористични актове в страната ни?
- Най-важното е страната ни да има балансиран подход към събитията в горещите конфликтни точки. Ако България не прави резки завои би могла да разчита на липса на намерения. Това, което се случи в Париж, без съмнения беше провокирано от политиката на Франция към Ислямска държава. Малко преди терористичните актове Франция нанесе въздушни удари в Сирия. Отношение има и политиката на Франция в Либия – не трябва да забравяме, че именно Франция бе държавата, която инициира резолюцията за започване на атаките в Либия. За съжаление няма служба в света, която би могла да прихване на 100% признаците за подготвящи се терористични актове. Възможностите на българските служби и разузнаване са подобни на тези в останалите държави. Независимо от факта, че страната ни няма такива оперативни способности, каквито имат САЩ, Русия и някои западни държави, практиката показва, че и държавите с възможности понякога са безсилни пред нетрадиционните заплахи каквито са атаките на вълците единаци.
- Извинете ме, но терористичните актове не бяха ли дело на Ислямска държава като организация и замисъл?
- За разлика от други експерти аз не мисля, че онова което наблюдаваме може да се класифицира като организирана и дълго подготвяна дейност на самата Ислямска държава. Напротив, новият вид тероризъм е децентрализиран, извършителите се самомотивират под влияние на събития, които може да се случват и много далеч от тях. Вълците единаци не членуват в организации и по тази причина трудно могат да бъдат прихващани – те почти не комуникират помежду си. Не е задължително тези хора да са членове на Ислямска държава, за да извършат акт, който на практика постига целите на Ислямска държава. И братята Куаши, които атакуваха „Шарли Ебдо” и Амеди Кулибали, който застреля 4-ма заложници в магазина за кашер и това, което се случи преди два месеца в Париж показва, че тези хора не само са родени и израснали в европейски държави, но в повечето случаи дори не са ислямисти. Техният бит не е по каноните на исляма. Това е новата опасност и никоя служба не може да каже кога един такъв или група от такива хора, ще преминат през територията на България, или дали тук няма да се самомотивира някой под влиянието на нещо, което страната ни е извършила, или е предприела като акт на международното поле. Вече говорих и за появата на една разновидност на социалния тероризъм с предпазливо определение за сексуален тероризъм. Примерът е от Кьолн и от още няколко големи европейски градове. Смятам, че напрежението през 2016 г. няма да спадне, напротив – то ще се увеличава. Това ще бъде годината, в която ще се разбере какво ще става със Сирия, но обрат няма да настъпи. Не може да не се отбележи и че Русия с намесата си в Сирия се превърна в основен играч, а САЩ сякаш започнаха да се оттеглят като политика от региона – особено след заявените претенции на Саудитска Арабия да ръководи собствена коалиция. Тя я създаде от 34 държави, колко е коалиция е отделен въпрос, но показа на САЩ, че е фактор, който има претенции да обедини сунитския ислямски свят. В същото време се появиха и ограмни противоречия между Саудитска Арабия и Иран, който е друг основен играч. Иран е с претенциите да е лидер на шиитския ислям. Ще кажа и следното: Турция не е големият противник на Ислямска държава. Тя е големият противник на кюрдите и засега тя няма да позволи създаване на кюрдска държава. Но рано или късно ще има независим Кюрдистан.
- Имате ли обяснение на какво разчита Турция в амбициите си за възстановяване на влиянието на в пределите на бившата Османска империя?
- Идеята за неоосманизма не е нова, но намери ярко изражение при управлението на Ердоган. Тя ярко е залегнала и в труда на Ахмет Давутоглу „Стратегическа дълбочина”. Посещението на турския премиер в България имаше за цел да представи тази книга. Там червената нишка е неоосманистката идея, т.е. примерът, че държавите около Турция на Балканите, в това число и България са част от бивша османска територия, налага извода, че Турция следва да се грижи за тези територии. Как се грижи, ние виждаме. Истината е, че правителството на Ердоган върви към еднолична власт. Това ще му даде простор за развитие и прилагане на неоосмонистката идея на север, северозапад. Първата държава на този път е България. Ще напомня един акт, който беше много добре съобразен с посещението на Давутоглу в България – излъчването на филма „ България, моя земя” на Ал Джазира. Веднага бързам да кажа, че в случая Ал Джазира беше само една телевизия, която излъчи филма.
- Какво ви дава основания за подобно твърдение и ако не Ал Джазира, кой стои зад провокативния филм?
- Дори и дилетантите в разузнавателните служби знаят, че филмът е активно мероприятие на турските специални служби. Този филм не само изопачава историческата действителност, но на практика показва как може да се реализира неоосманистката идея. Този филм подстрекава към формиране на моля за съпротива, за създаване на анклави. Ако този филм беше излъчен преди посещението на Давутоглу в България, вследствие на реакциите може би посещението щеше да бъде отложено.
- Не разбрах защо смятате, че филмът „ България, моя земя”е дело на турските спецслужби.
- То е видно. Нито в изготвянето, нито в сценария участва някой от Ал Джазира.Там участва един американски професор, изключително слабо подготвен в историческо отношение, който се оказа, че е работил в Турция и за Турция и е награден с най-високите държавни отличия. Участва и един турски професор и хора, които няма как да са свързани с Катар или Ал Джазира. На територията на България са снимани само няколко откъса, а цялото повествование се развива на територията на Турция. Филмът е изключително група пропаганда, която пак внушава ролята на Турция в реализирането на неоосманизма на Балканите. Преди излъчването на фирма Давутоглу бе посрещнат с почести, представена бе книгата му и ако си спомняте г-н Местан в качеството си на председател на ДПС обяви: „Аз се кефя на творбата”. Смятам, че нарочно използва турски глагол. Но не това е най-важното. Местан на практика сподели идеите на Давутоглу. Това на практика навежда на мисълта, че български политици стават съпричастни към провеждането на подобни идеи. Ако нарушаването на националната идентичност на българина, която несъмнено е национален интерес, нарушаването на политическия суверинитет, макар и внушавано от една книга не е заплаха за националната сигурност, кое е заплаха? Тя е много по-голяма от терористичната заплаха. Терористичната заплаха идва и отминава, случва се и се ликвидират последствията. Но „стратегическите цели” са трайни. Не случайно книгата е наречена „Стратегическа дълбочина”. Тази стратегическа дълбочина както е описана отива почти до Виена.
- Според вас имало ли е опит за ердоганизация на ДПС и това ли бе причината за драстичното отстраняване на Лютви Местан и изключването му от партията?
- Аз не съм политически коментатор и не бих искал да давам оценки и да правя анализи за процеси в български партии. Всъщност това, което се случи с г-н Местан не е ново. Същото се случи с Касим Дал. Той бе заместник председател на партията и бе обвинен в близки отношения с турската държава. И бе отстранен. Същото преди това се бе случило и на други, които се опитаха да нарушат баланса, установен от почетния председател на партията Ахмед Доган. Не бих казал, че турската държава има някакво значение в случая. Но няма съмнение, че турската държава, имаше активна подкрепа в лицето на доскорошния председател на ДПС Лютви Местан. Гледах пресконференцията на г-н Местан, но не разбрах какво е правил в турското посолство. Не разбрах по какъв повод е отишъл там и колко време е останал.
- Той обясни, че трябвало да отиде в турското посолство, за да договори подробности около посещението на външния министър Мевлют Чавушоглу и присъствието му на честванията на Тюркян чешма.
- Посещенията на външните министри на която и да е държава – официални и неофициални – минават през протокола на външните министерства. Председателите и лидерите на политическите партии не се занимават с това. Те могат да отправят покана, но уговарянията се извършват между турския посланик (в случая) и външното министерство на Република България. Така че подобна причина не ми звучи убедително. Ако говорим за личната безопасност на него и на семейството му, възможно е той да се е почувствал застрашен. Турция е член на НАТО, тя е наш съюзник в Алианса, но в София има и други посолства на страни, които са в НАТО – френско, британско, ако щете и американско. Ако един политик се чувства застрашен най-напред би следвало да се обърне към структурите, които отговарят за сигурността на политиците в България и ако те не му обърнат внимание, тогава да търси помощ от чужда държава. Но защо точно Турция, според мен е ясно. Това показва обвързаност. За мен са несериозни твърденията за агентури, агенти за влияние и т.н. Специалистите знаят, че агентите на чужди държави не демонстрират такива явни връзки, с онези, които ги ръководят.
- Възможно ли е Анкара да се опита да създаде протурска партия в България?
- При положение, че председател на една партия (имам предвид г-н Местан в момента, в който все още беше председател на ДПС) поддържа активни връзки с посолство на чужда държава може да се направят изводи, че тази партия е про. Ако беше отишъл във френското посолство можеше да се каже, че е профренска, но той отиде в турското посолство. Много хора наричат ДПС протурска партия. Не бих казал, че е така. От начина, по който реагира почетния председател на партията се видя, че той не би искал неговата партия да бъде толкова тясно свързана с Турция. Това, което направи Ахмед Доган на практика беше контра на протурското в ДПС. Не случайно в словото си по време на новогодишното честване в ДПС Доган припомня на Местан, че неговата декларация за сваления от Турция руски самолет е изпреварила позицията на НАТО. В първия момент Алианса се отнесе доста хладно към този акт. В този момент една българска партия, в българския парламент защити отявлено един акт на турската държава. Ако тази партия няма опасност да бъде наричана протурска, то нейният лидер с прочитането на декларацията може да бъде наречен такъв.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!