Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Искате война? Русия е готова за война!

Политическият коментатор Пепе Ескобар развива тезата докъде може да доведе доктрината на САЩ „Пълен спектър на доминация”

Не е нужно да четете политическия опус на Збигнев Брежински, „Голямата шахматна дъска” от 1997 г., за да знаете, че външната политика на САЩ се свежда до едно единствено нещо: с цената на всичко да предотврати възникването на сила или сили, способни да ограничат едностранчивата арогантност на Вашингтон не само в Евразия, но по целия свят. Пентагонът изпраща едно и също послание със своето поведение:

Доктрината „Пълен спектър на доминация”.

Ситуацията в Сирия води до предположението, че всички тези идеи ще се срутят като кула от карти. Нищо чудно, че в организация без видима йерархия на управление – малко е да се каже, че администрацията на Обама е негодна – тревогата е естествена.

В момента Пентагонът е зает да разпределя частите си в „Сирак” (Сирия+Ирак), както направи във Виетнам. В Северна Сирия вече има 50 командоси, които „съветват” сирийските кюрди от Национален отряд за самоотбрана и някои „умерени” сунити. Превод: да им кажат какво иска Вашингтон да направи. Официалната версия на Белия дом е, че тези командоси „подпомагат местните сили” (думи на Обама) да прекъснат каналите за снабдяване до фалшивата столица на Халифата, Рака.

Други 200 единици от специалните сили, изпратени в Ирак, скоро ще започнат да „участват в преки сражения” срещу лидерите на Ислямска държава/ИДИЛ/Даеш, които в момента се крият в Мосул.

Този развой, представян като „усилия” за „частично прегрупиране в Ирак и Сирия” карат американското общество на мозъчни тръстове да съдава жалки доклади в търсене на „перфектния баланс между широкообхватна инвазия и пълна неангажираност” – всеки знае, че Вашигтон никога няма да се дистанцира от стратегическото петролно богатство на Средния Изток.

Всички американски военни части на теория би следвало в скоро време да се координират с новата, зрелищно сюрреалистична „ислямска” коалиция от 34 държави (Иран не беше поканен), създадена да се бори с ИДИЛ по същата идеологическа матрица като на салафитския джихадизъм: Уахабистска Саудитска Арабия.

Сирия е централа на коалициите. Съществуват поне четири: Коалицията „4+1” (Русия, Сирия, Иран, Ирак плюс Хизбула), които наистина се борят срещу ИДИЛ; коалицията, ръководена от САЩ, която представлява нещо като комбинация между НАТО и Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив; Руско-френската военна коалиция; и новата, ръководена от саудитската армия „ислямска” коалиция. Те са изправени пред удивителен брой салафитски и джихадистски обединения и съюзи по интереси, които просъществуват от няколко месеца до няколко часа.

Освен това, на сцената е и Турция, която под управлението на султан Ердоган играе опасна двойна игра.

Преиграване на Сараево?

Понятието „обтегнато” дори не може да опише върха на настоящото руско-турско геополитическо напрежение, което не показва никакви признаци на затихване. Империята на Хаоса печели пребогато от ролята си на привилегирован наблюдател; докато това напрежение продължава, перспективите за интеграция на Евразия са затруднени.

Руското разузнаване разигра всички възможни сценарии, включващи армия на Турция и НАТО по турската граница със Сирия, както и възможността Анкара да затвори Босфора и Дарданелите за руския „Сирийски експрес”. Ердоган все пак може и да не е толкова глупав, че да даде на Русия още един повод за война. Но Москва не иска да рискува.

Русия е разположила кораби и подводници с ядрена стрелкова мощ, ако Турция, под прикритието на НАТО, реши да порази позициите на Русия. Путин беше пределно ясен: Русия ще използва ядрено оръжие, ако е необходимо и ако конвенционалните военни средства са компрометирани и изчерпани.

Ако Анкара цели самоубийствена мисия със свалянето на още един СУ-24 или СУ-34, Русия просто ще изчисти цялото въздушно пространство по границата посредством ракети С-400. Ако Анкара, под прикритието на НАТО, отговори с изпращане на турската армия към руските позиции, Русия ще използва ядрени ракети, въвеждайки НАТО във война не само със Сирия, но вероятно и с Европа. А в тази война ще се употребят ядрени ракети, за да се запази възможността за стратегическо използване на Босфора от Русия.

Тук ясно може да направим паралел между Сирия днес и Сараево от 1914 г.

От средата на 2014 г. Пентагонът разиграва всякакви военни инсценировки – повече от 16 пъти, при различни сценарии – изправя  НАТО срещу Русия. Всички възможи планирани сценарии целят победа на НАТО. Всички симулации определят един и същи победител: Русия.

Ето защо хаотичното поведение на Ердоган в действителност ужасява съвсем малък брой реални играчи от Вашингтон до Брюксел.

Ще те заведа на военен круиз

Пентагонът е напълно наясно за огромната огнева мощ, която Русия може да пусне в действие, ако бъде провокирана до крайна степен от някой като Ердоган. Да направим кратък списък.

Русия може да използва мощните ракети СС-18, които НАТО заклейми като „Сатана”; всяка „Сатана” има 10 бойни глави, всяка от които е между 750 и 1000 килотона, достатъчно да унищожат територия с площта на щата Ню Йорк.

Ракетата Топол М ИСБМ е най-бързата в света към 21 март (26 000 км/ч); срещу нея не съществува защита. Изстреляна от Москва ще удари Ню Йорк след 18 минути, а Лос Анжелес след 22,8 минути.

Руските подводници – както и китайските подводници – могат да достигнат и обстрелят цели по бреговете на САЩ в рамките на минута. Китайски подводници се появиха в близост до американски военновъздушни превозвачи, без да бъдат забелязани, руските подводници могат да направят същото.

Системата за противоракетна отбрана С-500 е в състояние да защити Русия от междуконтиненталните балистични ракети и крилати ракети (Москва само за протокола ще признае, че С-500 ще бъде пусната през 2016 г.; но фактът, че С-400 скоро ще бъде доставена и внедрена в Китай, говори, че С-500 вероятно вече е функционираща.)

Противоракетната система С-500 ще направи ракетите „Патриот” да изглеждат като „Фау-2” от Втората световна война.

Бивш съветник на Началник-щаба на военноморските сили на САЩ заяви на всеослушание, че целият апарат за противоракетна отбрана на САЩ е безполезен.

Русия има свръхсвукова флота от самолети Туполев ТУ-160; Те могат да излетят от въздушни бази дълбоко в сърцето на Русия, да прелетят през Северния полюс, да изстрелят ядрени крилати ракети от безопасно разстояние през Атлантическия океан и да се върнат вкъщи, за да изгледат репортажа за събитието по телевизията.

Русия може да парализира буквално всяка база на НАТО с тактически – или бойни – оръжия с малък ядрен заряд. Неслучайно през последните няколко месеца Русия неколкократно тества времето за реакцията на НАТО при различни обстоятелства.

Ракетите „Искандер” се движат седем пъти по-бързо от звука със скорост около 400 км. Смъртоносни са за аерогари, логистични точки и друга стационарна инфраструктура по бойното поле, което, например, може да се намира в Южна Турция.

НАТО ще трябва да намери начин да обезвреди всички Искандери. След това ще трябва да се срещнат със системата за противоракетна отбрана С-400 – или още по-лошо, със С-500, която Русия може да постави за защита на зони в почти всеки предполагаем ъгъл на бойното поле. Поставянето на С-400 в Калининград например, може да парализира военновъздушните операции на НАТО във вътрешността на Европа.

Заставайки начело на военните решения, Русия ще има привилегията да използва тактика за рефлексивен контрол. Тя цели разпространението на селектирана информация до врага, която го принуждава да взима саморазрушителни решения; един вид вирус, който влияе и контролира процеса по взимане на решения. Русия използва рефлексивен контрол на тактическо, стратегическо и геополитическо ниво. Младият Владимир Путин е овладял изкуството на рефлексивния контрол в 401-во училище на КГБ, а в последствие и като агент на КГБ/ФСС (Федерална служба за сигурност на Русия).

Така че питам ви, Ердоган и НАТО, още ли искате война?

nbox.bg 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!