Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Немското средно - мерцедесът на образователните системи в света
- Германската образователна система е 5-степенна и доста сложно организирана, но гарантира всеки зрелостник да има професия и може да си доучва цял живот
- Децата се отсяват след пети клас и се насочват към подходящото за тях образование
- В девети клас можеш да приключиш с гимназията и да имаш занаят и професионален опит чрез дуалната система
Германия е страна, която не може да се похвали с огромни залежи на петрол, ценни метали или други природни ресурси, но въпреки това е една от най-силните икономики в света, а гражданите ѝ са сред най-богатите на планетата. Добруването на немеца се дължи най-вече и изключително на доброто му образование и професионална квалификация.
Страната е богата заради марката Made in Germany - печат, който отваря широко вратите на всеки продукт, излязъл изпод ръцете на обучен в Германия работник или специалист. Любопитно е, че
Made in Germany е създадено като
марка във Великобритания
през XIX век,
за да пази британските продукти от евтин внос, но днес печатът, бележещ уж евтини и не толкова качествени продукти, се е превърнал в гаранция за най-високо качество.
Това се дължи и до ден-днешен единствено и само на образователната система в страната, която не оставя нито един свой гражданин без умения за работния пазар. Образованието в Германия има две основни цели - да квалифицира всички задължително за пазара на труда и да дава шанс на всеки да преминава в по-висока степен, без значение от възрастта и постигнатото образование до този момент.
За разлика от България, където децата имат право на един-единствен опит в живота си да влязат и завършат така наречените елитни гимназии с изпит след 7-и клас, в Германия е възможно по всяко време от живота си да доучиш и квалифицираш до степен, даваща ти право за следване в университет, тоест да положиш матура.
Елитни гимназии в българския
смисъл не съществуват
- гимназията като форма на образование сама по себе си вече е елитно обучение. Разбира се, има разлики в качеството на абитуриентите от различни гимназии, но те се дължат по-скоро на регионални, а не на училищни особености. Така например баварските училища се славят с едни от най-добре образованите си випуски.
Германската образователна система е петстепенна и доста сложно организирана, тъй като се опитва да вземе предвид всички възможни особености на децата и да не ги остави необразовани само заради проблемно семейство, лош немски или пък буен пубертет. Тя включва първа степен, втора степен IІ, втора степен IIІІ, трета степен и четвърта степен, като последните две са част от професионалното образование и са допълнителни професионални квалификации. Така структурирана, образователната система на Германия съпровожда нейните граждани през целия им живот.
Доскоро образованието в страната започваше със задължителното основно училище, но това се променя лека-полека, като
отделни провинции започнаха да
вкарват и предучилищното
образование в задължителната програма
С тази мярка целят да дадат равен шанс на деца от семейства, в които не се говори немски, или на деца от социално слаби семейства и чиито родители са далеч от образователните структури и съответно не възпитават у децата си отговорност към ученето.
Първата степен от образованието обхваща началното училище, което в Германия е 4 години, а в Берлин и Бремен - 6, като пети и шести клас се водят вече към втора степен І.
След завършване на първата степен, отговаряща на нашето основно училище, децата могат да отидат в един от четири вида училища от втора степенІІ. За хлапетата с проблеми в развитието и нужда от по-специални грижи има специализирани училища. Според оценките и уменията на другите пък имаше до скоро три възможности -
гимназия за отличниците, реално училище
за децата със среден успех и т. нар. основно
училище за слабите ученици,
които нямат интерес към дълъг академичен живот и следване в университет.
До 90-те години кое дете за кое училище е пригодно, посочваха учителите, днес изборът е до голяма степен зависим от родителите. Основното и реалното училище наскоро бяха обединени в общо училище, което също дава възможност за полагане на матура след 10-и клас и улеснява преминаването на децата от по-лошата в по-добрата учебна форма. Идеята за това обединяване е да няма твърде рано сортиране на деца с по-нисък успех в училища, които не ги стимулират все пак да опитат да продължат по-дълго образованието си.
В отпадналите основни училища
се учеше само още 5 години след
завършването на четвърти клас,
като акцентът беше предимно върху професионалната подготовка на бъдещите работници. С тази реформа държавата отговори на нуждите на пазара на труда, на който се търсят все по-квалифицирани работници, а нискоквалифицираният труд почти не се предлага.
Втора степен ІІ включва гимназиалното или професионалното образование, което отговаря на нашия техникум. Има и трета форма -
съкратена гимназия, която
се завършва с десети клас
И трите форми се приключват с матура и дават достъп до университет. В Германия за университетите не се кандидатства с изпит, а с оценките от матурата.
В каква посока ще работиш или следваш, решаваш в 10-и клас, когато започваш по-тясно специализирано образование, състоящо се основно от три предмета, с които ще се занимаваш и по-късно в университета.
Третата степен започва след придобиването на право да следваш в университет.
Тук държавата отново реагира бързо на нуждите на пазара на труда, като
разхлаби доста изискванията за
достъп до висше училище
Така например младежи, които не са завършили с матура, но пък са придобили майсторска степен в професионално училище (майсторската степен се дава след завършена професионална квалификация), имат право на следване във висше техническо училище.
Професионалното обучение също не е задължително да става в техникум или по време на училище, може да се добие и по-късно във вечерно училище. Много фирми предлагат тази форма на обучение за работниците си, комбинирайки теория и практика на своя територия. Това е тъй нареченото дуално обучение, за което се водят дълги спорове у нас.
След завършване на училище германците могат да следват или да започнат обучение по професията, която са избрали, ако тя не изисква висша академична степен.
Има близо 4000 професии, които се упражняват
само с тапия за положено две-
до тригодишно образование
по нея. Такива са професиите на медицинските сестри, санитарите, автотехниците, продавачите в магазини, търговците във фирми, секретарките, възпитателите в детски градини, строителите.
Германците могат да се връщат към училищната форма на образование през целия си живот под най-различни форми. Задължителното посещаване на училище обхваща всички между 6 и 18 години.
Училище се
завършва
обаче на 19 г.
Често пълнолетните спират да ходят на училище и се залавят с изучаване на професия, но могат във всеки един момент от живота си, ако променят мнението си, да си доучат и да се явят на матура. Повтарянето на класове в Германия също е изключително срещана практика. Повтарят дори деца в първи и втори клас, докато не покрият нормата за преминаване в следващ клас. Тук водещото е детето да е в състояние да следва учебния процес в следващия клас, за да не се стига до чести за България ситуации - шестокласници, които не знаят дори таблицата за умножение, преподавана в началния курс. Това ги изхвърля трайно от учебната система и обрича на пълен провал.
В Германия често се повтаря и последният клас, ако ученикът иска да изкара по-високи оценки.
Оценките са критерий и за
допускане до матура - не всеки
може да се яви, нужен е определен успех. Този модел е от особено значение за имигрантите, които идват в страната с деца в училищна възраст. Детето може да се върне един-два класа назад или да повтори два пъти първи клас, докато усвои перфектно немски - основната предпоставка за успешно образование. Философията тук отново е: по-добре да се загубят една или две години, а не цял един живот.
Колко успешен е този модел на обучение, може да се види и в биографията на едни от водещите политици в страната. Бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер, както и сегашният вицеканцлер Зимар Габриел са деца на така наречения втори учебен път. Тоест те са наваксали матурата с вечерни класове и по-късно доучване, след което са започнали да следват. Ако не съществуваха тези шансове, много от успешните днес германци вероятно щяха да са загубени за германското общество.
24chasa.bgСледвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!