Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Текат процеси за прекрояване картата на Балканите и преразпределяне зоните на влияние - Доган през 1993-а: В името на националните интереси бих съдействал за разтурване на ДПС
Като партия ние провеждаме политика, свързана с националните интереси. Това е единственият изход за стабилността на ДПС, на страната и възможност да бъде изключено прокарването на една или друга прополитика, която е в разрез с националните интереси на България
Драматичните предколедни сътресения в ДПС, които доведоха до изхвърлянето на нейния доскорошен лидер Лютви Местан от партията, се превърнаха в най-коментираната тема, с която завърши политическата 2015-а.
Новата 2016-а започва с неясното очакване какво ще се случи с партията, която в последните 26 години е имала решаваща роля за и във властта у нас, независимо кой държи кормилото на управлението.
Доган наруши мълчанието си и заяви, че ще се раздели с всеки, който с действията си накърнява в националните интереси. Мнозина определиха това като поза, като поредния “морфичен резонанс”. Вероятно забравили, или просто незнаещи, че тази тема винаги присъства в поведението му.
Разрових се в архивите си и ви предлагам първото ми политическо интервю с лидера на ДПС, взето на 3 януари 1993 г. А оценките ще си направи всеки сам.
Ще припомня политическата обстановка, която провокира този наш разговор. Както сега, така и тогава ДСП беше във фокуса на обществения интерес и всяка дума на Доган се превръщаше в събитие. Есента на 1992 г. се оказа, за кой ли път, гореща у нас. Правителството на Филип Димитров се самосвали от власт, БСП завъртя безуспешно в рулетката си неизвестния Петър Бояджиев, и мандатът спря пред портите на ДПС. Доган бе готов да подкрепи нов син кабинет при едно условие – премиер да не е пак Филип Димитров или Йордан Соколов. СДС се оплетоха в карикатурни кадрови кадрили и три дни преди срещата ни с Доган, на 31 декември 1992 г., с мандата на ДПС парламентът гласува правителството на проф. Любен Беров, посочен за премиер лично от Доган. С тази новина започваи разговора ни.
− Г-н Доган, 1992-а приключи със съставянето на ново правителство. Успешният мандат на ДПС е резултат от последователни грешки на СДС и на БСП или на точна стратегия и тактика на ДПС в политическия ни живот?
− По повод осъществяване на мандата на ДПС беше пусната формулата за тримата братя и златната ябълка. Бих искал да започна от тази приказка като един дълбок аналог на конфигурацията на политическите сили в парламента. Ако тръгнем от това обстоятелство − мандатите на СДС и на БСП не се реализираха вследствие надценяване на себе си и на момента.
Мандатът на СДС беше провален буквално от некомпетентност. Мандатът на БСП, както вече открито признават и значими депутати от тяхната парламентарна група, е бил направо изпортен. Вероятно това е не само въпрос на недоглеждане, а и на определена стратегия на сили, на т. нар. твърдочервени в БСП, които нямат интерес от осъществяване на собствения си мандат. Освен това мисля, че има обективни обстоятелства на неуспешния мандат на БСП. Обществото още не е узряло да асимилира мандат на социалистите и при всички случаи политическите сили щяха да създадат условия за конфронтация, ако той беше осъществен. Това е важен психологически момент. Именно в този контекст мандатът на ДПС беше един обективен резултат от неспазването на правилата в политиката от двата големи мастодонта, по-големите ни братя в парламента. В никакъв случай не е последица от наша предварителна скроена стратегия, не е резултат на умисъл, че на всяка цена трябва да извършим действия, които впоследствие да резултират правенето и осъществяването на мандат на ДПС, както това се възприема от някои сили и в СДС, и извън него. В политиката подобни рискове трудно могат да разчитат на успех, защото една малка партия като нашата с 24 депутати в парламента и все още с определено негативно отношение към нея от известна част от обществото трудно може да разиграва нещата по начин, който задължително да води към осъществяване на мандат. След пропадането на първите два опита това беше единственият начин да се стабилизира страната, особено в този сложен момент на Балканите и в Европа, да се стабилизира парламентът, да се даде възможност на институциите да проговорят на нов политически език и да настъпи необходимото спокойствие за страната през зимния период.
− Кои бяха подмолните камъчета, които биха могли да обърнат каруцата на вашия мандат?
− Много трудно се намира ключовата фигура, която да еманира формулата на самото правителство. А формулата е същност, рефлекс на действителните проблеми, които стоят пред страната. Ако ние казахме, че това ще бъде правителство на националната отговорност, ние изходихме от акцентиране на общонационалните интереси, а не на партийността. След това самото правителство уточни, че ще бъде не на реституцията, както беше предишното, а на приватизацията. Това още повече задълбочава националния характер, изключително фундаменталната насоченост на новия кабинет в този много важен момент.
Освен намирането на кандидат-премиера вторият рисков фактор беше съставяне на екипа на това правителство. Той трябваше да отговаря и по характерология, и по въжделения, и по нагласа, и по компетенция както на премиера, така и на обявената формула. Това трябваше да бъдат не директно партийни хора, а действително деполитизирани и в същото време да са толкова обективно в събитията, че да не вземат страна, а да се водят само от националните интереси. Нещо изключително трудно.
Третият рисков фактор беше самото гласуване. Това правителство не е на ДПС, но се използва мандатът на ДПС, което даде повод за атаки, че то няма да продължи програмата за смяна на системата, че би поставило под въпрос сигурността на държавата. Дори имаше и такива, които се възползваха от ситуацията и го квалифицираха както „турско”. Самата конфигурация на политическите сили в парламента, както и настроенията след двата провалени мандата на СДС и БСП, тенденцията за реваншизъм явно доминираше, което би могло да се изрази в който и да е парламент и особено на Балканите. „Ако не съм аз, защо да си ти” − това е формулата. Ето ви рисковия фактор за самото гласуване. Правителството можеше да бъде утвърдено само с гласовете на трите парламентарни групи. И това именно е прецедентът в нашата най-нова история - да превърнеш възможността за стабилизиране в действителност! И това стана. Ние съвсем не сме се ръководили от това кой какво мисли. Всички се нуждаехме от това правителство. Това е основният фактор, който ни даваше основание да се надяваме за подкрепа, а не е въпрос на пазарлъци. Изобщо с никого не сме правили пазарлъци.
− Реализирайки вашия мандат, вие отчитахте ли психологическия момент за националното самочувствие на българина - че мандатът е на "турската партия"?
− Да. Това беше изключително важен въпрос. Ние дори мислехме дали изобщо да реализираме нашия мандат не само от добро чувство към СДС, но и от гледна точка на това, което вие казвате. Ние искахме да прехвърлим изцяло мандата на СДС, но с обща отговорност, излъчвайки заедно, двете парламентарни групи, личността на кандидат-премиера. Но за съжаление нашите приятели от СДС и особено от НКС искаха да наложат кандидат и едва ли не да почнат да правят пазарлъци за другите места, когато мандатът е наш. Това беше не само нелоялно, но и неморално. В политиката подобни неща много рядко се случват − една партия да предостави мандата си на друга. СДС не можeха да се възползват от тази възможност, а тя беше изключително реална. За съжаление те не можаха да изпълнят и решенията на последното съвещание на НКС, където 75% от регионалните координатори гласуваха за използване на мандата на ДПС. И отговорност за това носи централното ръководство на СДС. Щом това е мандат на ДПС, а ДПС е етническа партия, значи и правителството може да бъде турско или антибългарско. Това е елементарна логика. Но, както видяхте, в кабинета няма нито един турчин. Нещо повече − няма нито един член на ДПС. Г-н Матинчев не е член на ДПС, изрично подчертавам. От четиримата българи, които има в нашата парламентарна група, само проф. Сепетлиев е член на ДПС и на централното ръководство. Г-н Бучков и г-н Палчев не са членове на ДПС и това им прави чест. Аз се радвам, че и на етап намиране на подходящ премиер, и на етап формиране на кабинет този принцип получи разбиране и ние имахме възможност да дадем деликатно, но безусловно подкрепата си за новото правителство. Без да поставяме определени условия. Също изключително важен момент.
− Това изключва ли намесата на ДПС като политическа сила в работата на изпълнителната власт?
− Ако имате предвид конкретно новото правителство, аз искам директно да ви кажа, че ако ние сме го подкрепили с 24 депутати, СДС го подкрепи с 28, а БСП − със 76. Така че ние сме най-малко. И дори и да не бяхме го подкрепили, то пак щеше да бъде утвърдено.
- Събитията вече прегрупират и обединяват тъмносините с тъмночервените на базата на националистическата криза.
− Прави изключително впечатление, че крайно левите и крайно десните вече намериха общ език и този общ език е езикът на национализма. Радвам се изключително много, че и в лявата, и в дясната част на парламента се намериха достатъчно силни контрапунктове и контратенденции, които вече са на път изцяло да елиминират езика на национализма в политиката. Преди няколко месеца излязох със становище, че това е изключително опасно за нашата страна в един такъв сложен момент на смяна на системата.. Аз съм убеден в това, защото докато за твърдочервените националистическата карта означава един опит за оневиняване във връзка с възродителния процес и провежданата политика на асимилация на малцинствата в страната, както и опит да излязат от обръча на съда и да се отдалечат от „Развигор”, за десните това е просто политически подход за утвърждаване в една крайно опасна ситуация, като се има предвид настъплението на националистическите среди в бивша Югославия и в Централна Европа.
− Ще сключи ли ДПС с някои от тези сили политическо споразумение?
− Когато се прави една такава карта на ценностите, които обединяват определена група от депутати, и тази карта включва приоритети, които засягат предимно стабилността и сигурността на страната, няма нужда от сключване на споразумение. Ако се наложи, в подходящо време може и това да стане.
− Вие бяхте първият, г-н Доган, който заговори за син фашизъм. Как ще коментирате изгарянето на портрета на президента на републиката и обявяването му за враг № 1 на България, и то от неговите съидейници?
− Аз бях възмутен от самия акт на изгарянето на портрета на президента на републиката. Още повече възмутен, че то стана пред очите на министър-председателя Филип Димитров, министъра на правосъдието Лучников, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи и други депутати от парламента. Трудно мога да си обясня това освен като начало на един феномен, който, ако не се рамкира, може да бъде твърде опасен не само за вътрешната, но и за външната сигурност на страната. Във всяка друга страна подобни деяния се наказват много жестоко. Само един такъв акт другаде би поставил въпроса на присъствалите депутати, министри, пък и на самия премиер да си подадат оставката. А може да бъдат и следствени. Но за съжаление все още има хора в страната ни, които мислят че на етапа демократизация всичко е възможно и безнаказано. Аз се чудя къде е бил тогава главният прокурор, който иначе се прави на много активен? И защо изобщо не обърна внимание на този факт? И съм изключително огорчен, че това остана така някъде във времето като факт, който тук-таме се коментираше само от журналистите, и се приемаше за съвсем нормално.
− Има ли вероятност от разиграване на югославския вариант у нас, за да се отвори пътят на монархическата идея?
− Аз много пъти съм повтарял, че Симеон ІІ е реалност, която трудно може да се осмисли само с голо отрицание. Тя просто трябва да се признае. Но признаването на тази реалност все още не означава отстояването на формулата „конституционна монархия”. От гледна точка на тенденциите, които се развиват в нашата страна и на Балканите, естествено е всеки политик, без да се счита за монархист или републиканец, преценявайки как всяка възможност може да се превърне в действителност, да предвиди и този вариант. Но в края на ХХ и началото на ХХІ век каквато и конфликтна или конфронтационна ситуация да има на Балканите, да се предпоставя, че това може да се случи, е наивно. Българинът има като даденост една републиканска нагласа. Не забравяйте формулите на Левски! При тази политическа, психологическа криза, при този дефицит на личности, на големи личности, които да се ангажират отговорно с решаването на проблемите, е възможно прокарването на надеждата, че Симеон ІІ може да спаси страната. Това е една илюзия. Ние не трябва да натоварваме каквато и да е личност, включително и НВ Симеон ІІ, с очакването на месия. (Осем години по-късно точно това се случи. През пролетта на 2001-а Доган заяви: Симеон ІІ е национално богатство. Тогава Костов бе завел СДС пред пропастта, а БСП все още не бе готова да поеме властта – б.а.)Една личност не може да спаси една страна. Личността може да бъде формула, да бъде нов стил, но независимо коя е, тя не може да спаси страната. Това е въпрос на много тенденции, на съчетаване на много политически сили, на обща отговорност и на намирането на някакъв път.
− Г-н Доган, имайки предвид събитията, които стават на запад от нашата граница, какво развитие на процесите виждате тук, в България?
− Това е много сложен въпрос. Особено от гледна точка на геополитическото положение на страната ни. България е център на Балканите, тук се пресичат пътищата на света и интересите на великите сили се пресичат тук. В този контекст действително е трудно да се предвидят нещата дори и в най-близко бъдеще. Но ние като централна страна на Балканите във всички случаи трябва да вземем необходимите политически мерки за презастраховка за всякакви евентуалности по отношение на всичките ни съседи.
Много често се върти една идея, че ако стане нещо, едва ли не веднага Америка ще ни се притече на помощ, или най-малкото Западна Европа. Виждате откога се разгръща този конфликт в Босна и Херцеговина и все още ООН няма реална готовност да се намеси. Все още се движат в рамките на декларации, а убитите са над 100 000. Това никак не трябва да ни успокоява, тъй като тук се касае за сигурността на нашата държава от гледна точка на нейното бъдеще, от гледна точка на статуквото на Балканите, от гледна точка на апетитите, които наши съседни страни и от юг, и от запад могат да проявят към нас в един такъв момент. Особено когато се поставя въпросът за преразпределение зоните на влияние на определени страни на Балканите и най-вече за прекрояване картата на Балканите. От гледна точка на всяка евентуалност ние трябва да бъдем презастраховани и да търсим действително гарантирани съюзници.
− Вие къде ги виждате? Кой би могъл да ни помогне в такава ситуация?
− Аз изключително много се надявам на разума в Европа, в САЩ, но когато имаш нужда от нещо, трябва да ти помага съседът. Роднините ти, ако живеят надалеч, могат дори и да не усетят проблема, който те вълнува.
− ДПС е ли е и ще бъде ли проводник на протурската линия в България?
− В никакъв случай! Ако действително следите политиката, провеждана от ДПС, ние не сме проводник на никаква протурска политика в България. Нещо повече мога да ви кажа. Самият факт, че се учреди ДПС, съществува и участва в политическия живот, даде възможност на ДПС да промени както политиката в България, така и политиката на Балканите. И тази констатация не е само моя, но и на политици от американския Конгрес, хора, които твърде добре наблюдават и анализират положението на Балканите.
Не е случайно дали ДПС ще участва в правителството или не, и то се подсказва от някои съседни страни. Ние затова провеждаме политика, свързана с националните интереси. Това е единственият изход за стабилността на ДПС, на страната и възможност да бъде изключено прокарването на една или друга прополитика, която е в разрез с националните интереси.
− Ако националните интереси наложат, вие бихте ли се ангажирал с идеята за разформироване на ДПС?
− Да. Ако поставим така въпроса, всяка организация, всяка партия съществува дотолкова, доколкото има някаква социална потребност от нея. И ако тя представлява някакви политически интереси, но в контекста на националните.
Ако действително стане така, че съществуването на ДПС вече е в разрез с общонационалните интереси от гледна точка на запазване на суверенитета на страната, от гледна точка на развитието на страната, аз съм готов да съдействам за разтурване на движението. Това го казвам с пълното съзнание, че съм български гражданин и че това движение съществува, за да гарантира правата на гражданите и на човешките общности в страната и на нейната стабилност. Подчертавам още веднъж − движението промени политиката на Балканите.
− Как ще коментирате сигналите по време на преброяването за усилено турцизиране на част от населението в Благоевградско, Родопите и други краища на България? Това не се ли разминава с вашите декларации за единство на нацията?
− Много пъти съм предлагал и в парламента, и на редица политически сили да направим смесена комисия и на място да се изследва проблемът. Какво значи да се „турцизира” или „българизира”? Това е изградена стратегия за насилствен начин на самоопределение на дадена група от населението. Цяла държава с определена политика не можа да ни българизира, и то когато цялата машина беше включена. Как си мислите вие, с няколко мисионери ще турцизирате цял район? Това не мога да го асимилирам като постановка. За това, че някой по вътрешно убеждение се пише например турчин, без да знае турски, аз не съм виновен. Имайте предвид, че населението в Западните Родопи, нашите братя мюсюлмани, от 1912 до 1972 година шест-седем пъти са им сменяли насилствено имената. Там сега има една изключително важна реакция срещу някои елементи в политиката на държавата още отпреди 1989-а година, която и сега продължава. Моментът е изключително важен и някои хора се възползваха от тази възможност да манипулират със съвсем елементарни средства масовото съзнание. Проблемът за етносъзнанието е въпрос на личен, свободен избор. Ако 30-40 хиляди са се писали такива, питайте тях защо са се писали турци.
− Не изключвате ли насилствен елемент в процеса на това самоопределяне по време на преброяването?
− Е, как може в една демократична държава и особено сега да накараш 40 000 граждани насилствено да определят етническата си принадлежност. Това е бум! Това не е възможно! Разберете това!
− Имате ли желание да живеете извън България?
− Аз съм от хората, които обичат дома си, но ако ми се наложи да напусна страната, ще си избера някое кътче в света и ще замина. Но в никакъв случай това няма да бъде Турция. Бих отишъл в Австралия, в Нова Зеландия − страни, които много възбуждат въображението ми. Ако съм искал да отида в Турция, имал съм възможност да го направя много пъти.
− Уморихте ли се да бъдете „политически компютър”?
− Да. Уморих се. Може би в скоро време, не знам кога точно, ще сменя формата на моето съществувание като личност. Това, което трябваше да направим за стабилизирането на страната и парламента, вече е на път да бъде почувствано реално. Аз съм на принципа винаги да се дава възможност и на другите да се изявят, за да не се получава ситуация на монополизъм. Така че готов съм да се оттегля, когато сметна за възможно и когато моята партия, пък и другите политически сили, в зависимост от обстановката, преценят, че това е необходимо. Ако утре ми гласуват да се оттегля, ще го направя с най-голямо удоволствие.
След това интервю Доган се скри от медиите. ДПС хвърли много предизвикателства към обществото, но лидерът му изчезна от страниците на печата. През 1994 г. водихме с Доган оживен спор за турцизирането в смесените райони. Тогава той ми каза: „Валерия, аз съм наследник на голяма империя. И зная как се пази дворът на империята. Но това не е Турция. Моята империя е България. Оставям всеки да разсъждава върху това. България е моята родина. Тази земя я имаме, тя е наша и трябва да я пазим със зъби и нокти. Ние всички сме една нация. Един човек от турски произход иска да се чувства равноправен българин. Аз искам да кажа на всички вас: Аз съм един от вас и мисля като всички вас и искам доброто на всички в тази страна, в която сме родени.” И до днес Доган не е изменил на тази своя позиция.
------------------------------------
Със съкращения. Интервюто е публикувано в книгата "Мъже на власт", 2007
Оттогова съм правили десетки интервюта с Доган, но реших, че и в днешния момент точно това не е загубило своята актуалност.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!