Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Украйна – първата провалена държава в Европа – съществува за сметка на кредитите, които идват от джобовете на европейските (включително българските) и американските данъкоплатци...
Две години след „Евромайдана“ и свалянето на президента Виктор Янукович Украйна затъва все повече и повече
Мнозина западни анализатори посочват, че през отиващата си 2015, вместо обещаното от премиера Арсений Яценюк след подписването на Споразумението за асоциация с ЕС (през юни 2014) повишаване на жизненото равнище, Украйна е регистрирала рекордно за последните 15 години ниво на безработицата, съчетано с много сериозно намаляване на реалните работни заплати.
Предвид драстичния спад на курса на гривната, украинският внос поскъпна неколкократно, а минималното повишаване на заплатите, обещано от финансовото министерство през есента на 2015 така и си остана неизпълнено. В крайна сметка, вместо планирания от новите власти в Киев „икономически пробив“, страната преживява икономически колапс. Реалните заплати в Украйна са намалели средно с 12%, докато инфлацията е надхвърлила 40%. През 2015 реалният БВП на страната падна с цели 15%. Тоест, предвид факта, че цените са нараснали средно с 40%, а заплатите са паднали с 12%, покупателната способност на населението е намаляла с цели 150%.
В същото време, напук на обещаното задълбочаване на сътрудничеството с ЕС, през 2015 украинският износ за Европа е намалял с 25%. И докато двукратното съкращаване на обема на търговията между Украйна и Русия бе очаквано, подобен спад в търговията с ЕС беше шокиращ за мнозина в страната. По данни на Държавната статистическа служба в Киев, през 2015 обемът на чуждестранните инвестиции в страната е намалял с 13%, в сравнение с „предреволюционната“ 2013, което означава, че по времето на „диктатора“ Янукович, Украйна очевидно е била по-интересна за западните инвеститори, отколкото при управлението на сегашния демократичен режим.
Впрочем, истината е, че през последните две години не само чуждестранният бизнес започна да изтегля капиталите си от страната, но и самите украински компании масово се ориентират към инвестиции в чужбина, тъй като не виждат сериозни перспективи на вътрешния пазар. В края на 2015 изтичането на капитали достигна 60 млрд. долара, при това до голяма степен именно заради прехвърлянето на капиталите на украинските компании извън страната. Наистина, мащабите на това бягство са малко по-скромни, отколкото през 2014, но да не забравяме, че тогава в страната се водеща машабна гражданска война, а компаниите, свързани с предишното управление, масово изтегляха капиталите си от нея.
Както е известно, през септември 2015 Украйна обяви „технически фалит“, като престана да изплаща дълговете си, което засегна най-вече Русия. Въпреки това, украинските власти продължиха да твърдят, че страната няма да фалира и фактически. Резултатите обаче са ясни: Украйна окончателно загуби статута си на надежден партньор и вече трудно може да разчита на финансовата подкрепа на други държави. Средства за страната могат да дойдат единствено от МВФ, който се контролира от САЩ. Американците вече промениха устава на Фонда, така че той да може да продължи да субсидира и фактически рухналите икономики. От друга страна, рисковете, с които е свързана отпусканата от МВФ финансова помощ за кредитополучателите, са добре известни.
Повечето експерти посочват, че в момента в Украйна не просто липсва подходящ бизнес климат за потенциалните инвеститори, но и кредитирането е станало дотолкова неизгодно заради ръста на лихвените проценти, че физическите лица на практика вече не се и опитват да вземат заеми. Това, на свой ред, стимулира пазара на „сивото кредитиране“ и води до ръст на мошеническите операции във финансовата сфера.
Най-острият проблем на Украйна обаче е гигантската корупция, като това беше официално признато дори и от САЩ. Сред заподозрените, че са забъркани в мащабни финансови афери, са премиерът Арсений Яценюк и бившият шеф на Службата за сигурност на Украйна Виктор Наливайченко, да не говорим, че президентът Петро Порошенки така и не се отказа от мултимилионния си бизнес, а напротив – откакто е на власт още повече увеличи личните си капитали.
За мащабите на корупционния проблем говори признанието на един от бившите съветници на украинския финансов министър, според който съществува цяла „сенчеста“ държавна структура, която регулира механизмите на корупцията на най-високо ниво. Както е известно, сред уличените, че са прехвърлили голяма част от капиталите си в различни офшорни фирми, се оказаха шефът на президентската администрация Борис Ложкин и вътрешният министър Арсен Аваков. А след като дори подобни знакови фигури не вярват в добрите перспективи пред украинската икономика (да не говорим, че са забъркани в гигантски корупционни афери), такива перспективи очевидно не съществуват.
В същото време върху обикновените украинци са стоварва невероятно бреме. В страната беше осъществено безпрецедентно повишаване на тарифите, в резултат от което природният газ за битови нужди поскъпна средно с 300%. Така, плащането на таксите за поддръжка на жилищата стана непосилно за мнозина, което пък доведе до бум на продажбите на големи апартаменти, а паралелно нарасна и броят на самоубилите си заради невъзможност да си плащат сметките. Правителството продължава да купува газ от Русия, като го продава на гражданите с надценка от 70 долара за 1000 куб. м, реализирайки различни „сиви схеми“, които носят на управляващите милиарди.
Всичко това се прави на фона на фактическото унищожаване на съществуващата система на здравеопазване и медицинско обслужване. От 1 януари 2016 държавата на практика ликвидира фонда за социални осигуровки по болест, съкращавайки до минимум отчисленията в него. Заплатите на лекарите и учителите отдавна са на нивото на жизнения минимум, затова дори онези, които съумяват някак си да оцелеят в държавния сектор, биват принудени да си търсят друга работа.
Неслучайна през декември 2015 Украйна беше разтърсена от масови протести на работещите във въгледобивната индустрия и аграрния сектор, които са от жизнено значение за икономиката на страната. Ситуацията в тях е критична, но властите не само че продължават да бавят заплатите на миньорите, но и отмениха дотациите и данъчните облекчения в сектора. Наистина, засега стачките са по-скоро „предупредителни“, но мнозина украински експерти прогнозират, че предстоят далеч по-мащабни вълнения.
В същото време дефицитът на украинския Пенсионен фонд вече надхвърли 110 млрд. гривни и то при положение, че правителството не изплаща пенсиите на украинските граждани, живеещи на териториите на Донецка и Луганска области, контролирани от бунтовниците. Въпреки това, опитите за продоволствена и енергийна блокада на Крим и Донбас, която да принуди населението на двата региона или да избята в зоните, контролирани от украинската армия, или да умре от глад, се провалиха. Украинските продукти бързо бяха заменени с руски, а енергийната блокада беше подложена на остри критики дори от западните съюзници на режима в Киев и в крайна сметка беше отменена.
Дори МВФ не успява да спаси Украйна от пълния провал
В появил се наскоро обширен анализ на германското специализирано издание Deutsche Wirtschafts Nachrichten се посочва, че
„независимо от големите усилия на Международния валутен фонд да реабилитира Украйна в очите на света, заплахата от хиперинфлация в украинската икиномика се запазва и страната бързо върви към своя фалит“.
Изданието акцентира върху факта, че по данни на украинската Национална банка, през 2015 инфлацията в страната е нараснала с над 44%, при положение, че през 2014 е била 24,9%, и прави извода, че „некадърната икономическа политика, корупцията и тлеещата гражданска война в източните провинции са изправили Украйна на ръба на държавния фалит“.
Използвайки различни правни уловки, МВФ се опита да забави ерозията на украинската икономика. Както вече посочих по-горе, за да не допусне невъзможността на правителството в Киев да изплати дълга си към Русия да се превърне в дамоклев меч над главата му, МВФ набързо промени правилата си и вече може да отпуска заеми и на неплатежоспособни държави, като Украйна. Само през 2015 Киев получи около десет милиарда долара под формата на заеми от МВФ и други международни донори, без това да подобри по някакъв начин състоянието на украинската икономика.
В същото време, според президента на украинската Национална банка Валерия Гонтарьова, през 2016 Украйна разчита да получи още 8,87 млрд. долара от МВФ и други организации, като очакванията са МВФ да и отпусне 4,58 млрд. долара, ЕС – 1,55 млрд., САЩ – 1 млрд., Световната банка – 210 млн.,а други финансови източници – 1,53 млрд. долара.
Ако обаче девалвацията продължи да прогресира със сегашните темпове, скоро правителството в Киев ще изчерпа не само финансовите си кредити, но и своя кредит на доверие. В момента Украйна на практика съществува именно за сметка на кредитите, които идват от джобовете на европейските (включително българските) и американските данъкоплатци, макар че никой не ги е питал, дали са склонни да наливат парите си в бездънната икономическа „черна дупка“ (и първата „провалена държава“ на европейския континент), в каквато се и превърнала тази страна.
Както посочват в тази връзка експертите от Deutsche Wirtschafts Nachrichten: „На фона на катастрофалната икономическа ситуациа, перспективата за членството на Украйна в ЕС, за което не спира да говори правителството в Киев, търпи пълен провал. Подобно изпитание, като присъдиняването към Съюза, очевидно не е по силите нито на Украйна, нито на самия ЕС“.
Източник: alterinformation.wordpress.com
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!