Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ще изчезне ли България? (ГРАФИКИ)
В световната история няма държава, която да е заличена от картата заради демографска криза
Темата за демографската криза в България напоследък отново предизвиква разгорещени дискусии основно около това дали татковината ще бъде "циганизирана". Така както вещае проф. Петър Иванов от нещото, наречено Център за демографска политика. Университетският преподавател по приложна психология в Русенския университет (нищо общо с демографията и статистиката) изчисли как през 2050 година в страната ще живеят 2,8 милиона цигани, 1,7 млн. българи и 700 000 турци. Сметките на Иванов се радват на доста широка популярност и с готовност се популяризират и от медиите, въпреки че според експертите на НСИ и на Института за изследване на населението и човека към БАН се базират на очевидна псевдонаучност.
Фактът е, че едва догодина ще бъде направена истинска прогноза за населението на България по години, която ще покаже кой етнос у нас с какъв дял ще е след време. Досега такова изследване – мащабно и скъпо, просто не е правено. Но докато чакаме научно обосновани данни, ще чуваме как ромите ще завладеят България редом с другия популярен рефрен сред народните маси, че бежанското нашествие ще срути християнската цивилизация.
Радикализацията на страхове на българите е съвсем естествена и логична. Всички виждаме как стотици села са останали без жители и как в над 1000 населени места бабите и дядовците се броят на пръсти. Дори и в големи градове и областни центрове катерушките в парковете се пълнят с деца само през лятото, когато внуците са се върнали за ваканцията от София или от чужбина.
Проблемът със застаряващото население и обезлюдяването е съвсем реален. Наскоро Отделът за населението към ООН излезе с доклад за това какво очаква България през следващите 35 години и данните не са никак добри. Според тях към 2050 г. хората в страната ни ще намалеят с 27,9% до 5,154 милиона.
Според прогнозата до средата на века ще се увеличи делът на възрастните (над 60-годишни) и най-възрастните българи (над 80-годишни) от общо 31,4%, колкото са сега, на 44%. Децата до 14 години ще бъдат едва 14,7% от населението, а хората в трудоспособна възраст между 15 и 59 години ще намалеят драстично – от 58,9 на 48,8%.
Данните на ООН всъщност показват, че именно България ще е най-засегнатата държава от демографски срив. След нас в класацията на държавите, чието население ще намалее най-много, се нарежда Румъния. Хората в северната ни съседка се очаква да „се свият“ с 22,1% до 15,207 млн.
Другите засегнати от демографска криза държави според ООН ще бъдат Украйна, Молдова, Босна и Херцеговина, Латвия, Литва, Сърбия, Хърватия, Унгария, Япония, Беларус, Полша, Естония, Грузия, Гърция и други.
Кошмарните данни, че хората в България през 2050 година ще са почти 30 процента по-малко от сегашното население, се потвърждават от още две изследвания по темата. Прогнозите на Националния статистически институт показват, че при най-вероятния сценарий хората у нас след 35 години ще бъдат 5 813 550. Сходни са и очакванията на европейското статистическо бюро Евростат. Те са малко по-оптимистични от родните предвиждания, но незначително. Така че и трите прогнози са почти сходни.
Защо е така? – питаме Магдалена Костова, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в Националния статистически институт (НСИ). А според нея в случая няма нищо случайно и няма как данните на ООН, Евростат и НСИ да се различават особено, тъй като се базират на едни и същи изходни данни. А те са повече от притеснителни и без наливането на масло в огъня от демографски шарлатани.
"Това, на което сме свидетели, е, че емигрират точно хората, от които България има нужда. Значителна част от тях са млади и добре образовани", обяснява Костова и обръща внимание, че в момента се раждат много повече българчета от тези 68 000, които се регистрират в нашите родилни домове.
Само че... в чужбина.
В регистъра на ГРАО има данни за 8,5 милиона българи, от които едва 7,2 милиона живеят постоянно в България. Останалите 1,3 милиона са предимно хора под 40-годишна възраст.
Системна грешка
Реално базата данни на националната статистика показва, че демографската криза в България изобщо няма връзка с падането на Желязната завеса и последвалите несекващи и до ден днешен вълни на емиграцията. Въпреки че населението на България непрекъснато се увеличава от Освобождението чак до 1988 година, когато достига рекордните 8 981 500 души, то ясно изразената тенденция на спад на раждаемостта започва още от 1950 г.
Динамиката на демографските ни показатели през целия ХХ век следва лудостта на времето. През 1900 година, когато населението на тогавашното княжество е било едва 3,7 милиона души, в страната са се родили 156 962 деца – повече от два пъти повече, отколкото през 2014 година, през която хората у нас са два пъти повече, отколкото тогава.
Раждаемостта в страната продължава да се увеличава, като единствените спадове са по време на Балканската и Първата световна война. След тях обаче следват светкавични пикове на показателя. Картината се обръща след колективизацията на земята, изграждането на ТКЗС-тата и бума на миграциите от селата към градовете. След 1950 г. кризата се задълбочава с всяка изминала година, като единствените прекъсвания са в края на 60-те и средата на 70-те години на миналия век, когато има краткотраен бейби бум, свързан с въведената от тогавашния режим забрана на абортите и стимули за раждането на трето дете.
Според някои демографи именно заради ражданията на жените, родени през 70-те години на миналия век, данните за раждаемостта у нас се подобриха леко през първото десетилетие на ХХI век. Така или иначе този ефект вече е изконсумиран и в момента показателят отново върви надолу.
Има ли решение?
Според Магдалена Костова всички кампанийни мерки, свързани с раждаемостта, имат ефект, който не е дълготраен, и трудно могат да пречупят дългосрочните тенденции. Тогава? Да внесем ли нови българи? Какви да са те? Как да накараме хората да имат повече деца, за които да се грижат добре и да образоват?
Колкото и странно да изглежда, според шефката на демографите в НСИ решението на всички тези въпроси е само едно: икономиката.
"Няма по-добра стратегия за справяне с икономическата криза от по-бързото икономическо развитие. Ако страната ни започне да се изравнява със средния стандарт на живот в Европейския съюз, това веднага ще се отрази в повишаване на раждаемостта и връщане на значителна част от българските емигранти", казва Костова.
Тя дава като доказателство резултат от анкетите в допитване, съпътстващо преброяването на населението от 2011 година. Оказва се, че на въпроса "Колко деца искате да имате?" масовата нагласа е за минимум две, но реалността е едно и причината за това са ниските доходи.
Колкото до завръщането на емигрантите, според Костова този феномен вече е наблюдаван в държави като Испания и Португалия, които са се намирали в тежка демографска криза през 60-те и 70-те години на ХХ век преди влизането им в ЕС. След стабилизацията на икономиките на двете иберийски държави обаче голяма част от емигрантските колонии в Германия и Великобритания се връщат по родните си места.
Същото е решението и на "циганизацията", ако използваме тази дума не в етнически смисъл, а имайки предвид, че ако се запази сегашното статукво, то в България ще остават все по-ниско образовани хора, които ще са все по-трудно адаптивни към изискванията на съвременния свят. И за които изобщо няма да е важно към кой етнос се самоопределят.
"Напълно реално е емигрантите ни да се завърнат и това ще се случи в момента, в който те ще могат да получават и в България нормални доходи, а децата им – добро образование и здравеопазване", обяснява Костова и изрично уточнява, че досега световната история не познава случай държава да е изчезнала заради демографска криза.
http://clubz.bg/32614-shte_izchezne_li_bylgariq_grafiki
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!