Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Защо Румъния ни изпревари?
Там магистратурата е с обществото против олигархията, у нас олигархията е с магистратурата срещу обществото*
Румъния се откъсва все повече пред България в реформите на правосъдието и вътрешните си работи. Това беше един от основните изводи от докладите на Европейската комисия по темата в края на януари 2015 г.
Българският направи констатации, с които вече сме свикнали. Корупцията остава „сериозен проблем“ на българското общество, „организираната престъпност“ – проблем, а съдебната реформа напредва бавно, спорадично и неубедително. Висшият съдебен съвет се радва на ниско доверие сред гражданите, а начинът на избирането му и работата му отварят врати за политическа намеса в правосъдието.
На този фон новата комисия спести на страната ни само жигосващи политически оценки, вероятно като признание за намеренията на новото правителство.
За българите днес е по-интересен докладът на румънците. Какво направиха те, за да получат признанието, че „страната им е на прав път“, и да получат приветствия „за напредъка, постигнат през изминалата година“?
При това не става дума само за потупване по рамото от Брюксел. Ако вярваме на Евробарометър (последният по темата е от октомври 2014 година), признание за напредък има в самото румънско общество. Разликата с България става все по-видима и тук.
И в двете страни усещането за корупцията като важен проблем е сходно – 97 на сто у нас, 91 на сто у северните ни съседи. Погледът към действията срещу нея и перспективата за бъдещето в Румъния обаче става по-оптимистичен, а в България – по-песимистичен.
Румънците, които виждат подобрение в ситуацията с корупцията за миналата година, са се увеличили на 22 на сто от 13 на сто. Българите от същата група са намалели от 27 на сто на 10 на сто, а тези, които смятат, че положението се е влошило, са се увеличили на 48 на сто от 31 на сто. Броят на тези песимисти в Румъния е намалял на 43 на сто от 53 на сто.
В приблизително същото съотношение се изменя обществената оценка за недостатъците в съдебната система.
Преди да разгледаме какво има зад тези числа, да припомним, че Румъния е по-лек случай от България. Нейното наблюдение през т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка включва четири показателя, нашето – шест. При румънците те засягат съдебната реформа и корупцията, но не включват организираната престъпност.
Да започнем от законодателството. В Румъния от миналата година е в сила нов Наказателен кодекс. В България още се разсъждава над проекта му. Българският, макар и многократно допълван и изменян, е от 1968 година.
Къде сме в сравнение с румънците в тази реформа личи в една от препоръките на българския доклад: „Да се постигне съгласие за детайлна времева рамка за дългосрочен размисъл върху основните цели на нов Наказателен кодекс.“
Размисълът още не е започнал. Съгласието върху времевата му рамка предстои и не се знае ще го има ли. За самия нов кодекс да не говорим.
Освен нови наказателни румънците вече имат и нови граждански кодекси и прилагането им от съдилищата е съкратило времетраенето на делата средно с година и половина, пише в доклада на комисията.
Но да оставим законодателството и да преминем към приложението му. Да речем, по отношение на основния за двете страни проблем – корупцията.
В Румъния с нея се борят две централизирани институции – Националната агенция за интегритет (ANI) и Националната антикорупционна дирекция (DNA). В България срещу корупцията се борят всички и никой – прокуратура, МВР, ДАНС, БОРКОР и пр. Комисията иска държавата ни да посочи един орган, които има „необходимата власт и автономност“ да координира и осъществява тази дейност.
ANI е румънският аналог на българската КПУКИ (Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси). Разликата в работата им обаче е от небето до земята. Докато КПУКИ от две години е „изгубена в тефтерчетата“ и в това „да се удари“ този или онзи и стана нарицателно за злоупотреба с власт, АNI през изминалата година установи 294 случая на несъвместимост, 101 – на административен конфликт на интереси, 60 – на престъпен конфликт на интереси, 30 значителни несъответствия между официални доходи и имущество, 29 случая със сериозни съмнения за престъпления.
От общо 514 дела на агенцията през миналата година 6 са срещу магистрати, 3 – срещу държавни секретари, 14 – срещу областни съветници, 11 – срещу сенатори, 28 – срещу депутати, 60 – срещу заместник-кметове, 84 – срещу кметове, и т.н.
Разследванията за недекларирано имущество през миналата година са се удвоили. Засегнатите от действията на ANI обжалват в съда 70 на сто от решенията ѝ. Той ги потвърждава в 90 на сто от случаите. В Румъния гражданите не питат вятъра: „#Кой?“ Компетентните органи го установяват.
Какво става на фронта срещу корупцията по високите етажи? В България – нищо. „Досега има много малко окончателни присъди в дела, включващи значителна корупция въпреки мащаба на проблема“, пише в доклада на комисията.
Какво става в Румъния? Тя изпрати в затвора бившия си министър-председател Адриан Настасе. Но не спря дотук. Сред подсъдимите са бивши министри, депутати, сенатори, магистрати и един евродепутат. В средата на тази година се очаква присъдата в дело за изборна измама срещу 78 обвиняеми, петима от които вече са се признали за виновни.
DNA през изминалата година е открила 4987 разследвания, 246 от които с 1167 обвиняеми са стигнали до съд.
Сред тях са 8 депутати, 2 областни управители, 7 председатели на общински съвети и 21 кметове от различни политически партии. Обвиняемите включват и 23 върховни съдии, 6 старши прокурори и 6 прокурори. Висшият съвет на магистратурата (аналог на нашия Висш съдебен съвет) е дал за всички тях задължителното си съгласие да бъдат разследвани и съдени.
Вече има 338 окончателни осъдителни присъди срещу 1138 обвиняеми, между които има министър-председател, министри, депутати, съдии, прокурори и кметове. До оправдателни присъди стигат 7,9 на сто от делата започнати от DNA.
Докато България е критикувана, че прави твърде малко за отнемане на незаконно придобитото имущество, Румъния е замразила активи на стойност 200 милиона евро и окончателно и съдът е разпоредил конфискация на 30 милиона от тях. Първото число включва 416 недвижими имота и 93 автомобила.
Българската борба с корупцията не е подкрепена дори в техническата част на доклада с нито едно число – за разследвани, обвинени и осъдени. „Докато в сравнение с миналото може и повече дела за корупция да стигат до съда, числата все още изглеждат малки в сравнение с мащаба на признаваните както вътрешно, така и международно проблеми“, пише комисията.
Предишните два доклада за Румъния отбелязаха като важен проблем „политически мотивирани атаки срещу съдии и прокурори в медиите“. На особено силен политически натиск бе подложен Конституционният съд от социалистическото правителство на Виктор Понта през 2012 година.
Наложи се Брюксел да защитава съда от опитите на изпълнителната власт да му ореже пълномощията. Опитът на Понта вкара за година страната му под усилено евронаблюдение и то го отказа от битката със съдиите, която беше част от по-голяма – с бившия президент Траян Бъсеску.
През миналата година Конституционният съд взе седем решения, които отмениха законодателство или проектозаконодателство, позволяващо на политическата класа и магистратите да избягват съдебна отговорност.
Така например на 15 януари 2014 година румънските конституционни съдии отмениха изменения на наказателния кодекс, приети от парламента през декември 2013 година, които даваха имунитет на заемащите изборна длъжност срещу разследване по законите за корупцията. Повече никой не посмя да внесе подобно предложение в парламента.
Докато България няма висш съдебен инспектор, в Румъния „Висшият съвет на магистратурата продължава да санкционира непрофесионални действия и дисциплинарни нарушения на магистратите“, пише комисията.
„Съдебната инспекция се утвърди като ключов орган за разследване на дисциплинарните нарушения“, се казва в доклада. „Броят на дисциплинарните дела през 2014 година се увеличи в сравнение с 2013 година и решаването им стана по-бързо.“
След всичко това няма нищо чудно в констатациите за румънски напредък и българско изоставане. Двата доклада рисуват противоположни картини. На север – общество и съдебна система срещу олигархията, на юг – олигархия и съдебна система срещу обществото.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!