Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Работим и сме бедни. Не работим – пак сме бедни. Все сме бедни и ни писна
Как се очаква да живеем щастливо, когато не знаем ще преживеем ли днешният ден?
Работиш и си беден. Не работиш – пак си беден. Все сме бедни и ни писна. Новини получаваме само ако дължим нещо на някой, никой не ни търси да попита как сме.
Системата ни казва да й благодарим за това, че сме все още живи. Тя поддържа бедните живи само и само, за да работим за нея. Работим, плащат ни осигуровките, отиваме на лекар и те не ги покриват. Не дай си боже да се разболеем, не дай си боже да изникне от някъде си един нечакан и неплануван разход и сме до там.
Как да живеем щастливо, когато зад ъгъла все ни чака лоша новина?
В днешно време у нас дори и заплата от 500 лева ни прави бедни. 500 лева са пари, за които хиляди хора мечтаят. Прилагани са редица инструменти за борба с бедността, които все не успяват да преборят мизерията и никога не са в помощ на бедните. От време на време бедността става поносима, по празниците например. Дават се бонуси, с малко се увеличава заплатата.
Хората в днешно време не работят за самата работа, не прекарват целият си ден с мисълта, че правят нещо полезно. Те работят за заплатата. Чакат я, получават я, плащат си сметките и тя тутакси изчезва някъде си, в поредната банка за кредита, за топлофикация, за хляб …
Бедността убива. Прави ни агресивни, отрицателно настроени, ставаме просто поредният човек. Губим своята същност, нямаме право да изразяваме себе си, тъй като това е грешно и за това, също трябват пари.
Защо да работим, като така и така гладуваме? Защо да не станем поредният безработен, да получаваме известно време пари от борсата, пък после ще му мислим. Защо ни е да се гърбим и мъчим за жълти стотинки? Да, жълти стотинки, толкова остават след всяка заплата и чакаме с ококорени очи и надежда, следващата. А какво става ако ни съкратят или уволнят? По-добре да ни бяха убили. Бедността ще ни убие по много по-зверски и мъчителен начин.
Бедността не са само клошарите, просяците, циганите. Бедността е във почти всеки един дом, във всеки апартамент, във всеки блок. Гледате ги, все със сменена PVC дограма, лъскави, измазани и си казвате – късметлии. За тази нова придобивка се тегли заем с цел през зимата да не им е ТОЛКОВА студено на децата.
Бедността е когато заплатите на родителите достигат до толкова, че за детето лакомството е награда. Бедността е когато искаш да подариш на майка си най-хубавият дар за 8-ми март, а парите ти не стигат дори и за букет. Бедността е когато видиш намаление на дрехи по 2 и 3 лева и все пак не си купуваш, защото тези 2 и 3 лева могат да ти потрябват за друго.
Бедността е когато ходиш пеша с километри, за да спестиш от билетче. А какво ще правим когато то стане 1,60 лв.? Бедността е да следиш брошурите на супермаркетите и да следиш кое къде е намалено. И винаги да купуваш от гадното кисело мляко, независимо, че е ужасно на вкус и не може да се използва дори и за застройка на супа.
Хората превъртат от умора, убива ги бедността. Работят по 6 дни в седмицата за пари, които богатите и известните харчат за една чанта или една вечеря.
Стискаме палци и търкаме поредното билетче от Националната лотария. Щом на едни им е провървяло и на други ще им върви. И в следващият момент, всички ние свикваме с бедността. Не става въпрос за подигравка с хората, които нямат и толкова. Става въпрос за 21 век и положението, в което се намираме.
Бедност и страх – най-верните приятели в шеметният ни живот. Едно, две, пък и три висшета нямат значение вече. Бедността я виждаме всеки ден в очите на хората, виждаме и тези, които не страдат от нея, и това ни кара да страдаме още повече.
Да го ду**т безработните, бедните, изгърбените работници, работещите бедни, онези, които нямат връзки насам-натам, майките, които искат да създадат семейство, но раждат само едно дете, защото пари за второ – няма.
Всички сме виновни, и ние, и корпорациите, и държавата, виновни са и самолетните билети, че са толкова скъпи и нямаме възможност по-бързо да започнем да търсим щастието другаде.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!