Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Опитите за създаване на радикална партия означават единствено подготовка за въоръжен конфликт
Интервю на Христина Христова с Калоян Методиев за Мемория
Здравей. Започвам по същество. Изненада ли Доган политическото статукво у нас или е възможно изпълнителната власт да е била в течение на подготвяните драматични събития в ДПС?
Първо, Доган е един от фундаментите на това статукво. Той е доайенът на политиката у нас. Активен участник в събитията е от края на 1989 година насам.Речта, с която Бойко Борисов откри предизборната кампания за местните избори на своята партия, беше белязана от горещите му призиви да пазим етническия мир. Вероятно е знаел нещо. Може би службите са му подшушнали. Ако не са му дали такава информация, значи държавата ни се е разпаднала. Във всяко общество малцинствата, не само етническите, са топ приоритет за сигурността. Оттам най-често тръгват проблемите. Те присъстват в менюто на всяко посолство, което иска да има контрол над ситуацията.
Допускаш ли, че има съгласуван сценарий между Доган и Борисов, свързан с евентуални предсрочни парламентарни и президентски избори 2 в 1?
Нито един вариант не бива да се изключва при правенето на анализ. Само тези две партии са подготвени за предсрочния вот. В миналото Борисов демонстрираше голямо уважение към Доган, дори с елементи на ритуална показност. После се сближи с Местан. Нямам идея как поддържат отношенията си с в момента с Доган. Вероятно има отворен информационен канал, по който тези въпроси се обсъждат. Изглежда, че Борисов драпа със зъби и нокти да достигне до президентските избори. Независимо съгласувано или не, и в двете партии се обсъждат всякакви сценарии. Има, обаче, и много други неща, които могат да се намесят – геополитически катаклизми, улицата, вътрешни проблеми.
А хрумвало ли ти е, че е възможно Доган да „помага“ на Борисов и да изрича това, което Борисов иска, но не смее да изрече, за да не си навлече гнева на официалните ни партньори – разпадащия се ЕС и НАТО (разбирай и в двата случая САЩ)?
Честно казано не ми беше хрумвало. Но в случая мисля, че Доган по-скоро помага на себе си. Борисов има някаква интуиция, докато при и около Доган става въпрос за анализ. По-скоро Доган позиционира по-добре партията си за това, което предстои да се случи в България и света в контекста на предречения от Хънтингтън „Сблъсък на цивилизациите“. Страстите много се нажежиха и накрая някой ще трябва да плати сметката. Не бива да се подценява нито ЕС, нито НАТО.
Реални ли са заплахите за националната ни сигурност, визирани в речта на Доган?
Разбира се. Той не е първият, който го казва, но силата на речта му дойде от това, че политическите ни лидери не го направиха. Единият мрънка и се превъзнася, а другият се кара по каруцарски, без да формулира ясна и стройна визия или обяснение за случващото се. Сгромолясването на режима на Ердоган може да разплиска несигурност околовръст. Руснаците почти обградиха Турция и очевидно затягат примката. Американците се намесват, макар и да изглежда пасивно, чрез Гюлен. Военните още не са се размърдали. Кюрдите вече водят военните действия. Българското правителство не установи контрол върху южните граници на страната. Цялата ни авиация може да бъде свалена за около един час. Разбутаха МВР и службите. Борисов пропиля времето, а заплахите са на един дъх разстояние.
Твоята прогноза за съдбата на Местан? Ще създаде ли той своя партия и ще му бъде ли позволено да продължи своя политически проект, който явно е „писан“ с активната подкрепа на турското посолство?
Не мисля, че подобен проект може да просъществува. Напрежението в Европа е огромно. Ислямът е централен проблем. Правенето на етническа, ислямистка или неоосманистка партия в държава членка на ЕС в този момент е нереалистично. България не бива да го допуска. Подобен опит трябва да бъде смазан в зародиш. Турското посолство е активен участник в политическия процес у нас. Това не е голям проблем – изгонват се дипломатите политикани и службите се залепят за новите, които ще бъдат изпратени. Притеснителни са хората от мюфтийството. Не се знае колко дълбока е мрежата, която са изградили. Не им е работа да се бъркат в чествания и политически разпри. Колко от тях са свързани с чужди структури по уахабитска и салафитска линия? Колкото до групата около Местан, визирам основно Хафъзов и Юмер, това, което си позволяват от години, е унизително за българския народ. Партия с такива радикали означава само и единствено подготовка за въоръжен конфликт.
Какво да правим ние? Възможна ли е политическа еквилибристика в този сложен геополитически възел, в който се оплете светът?! Как да балансираме своите интереси между гръмовете и мълниите, които си разменят Вашингтон, Брюксел, Москва и Анкара?! Имаме ли въобще полезен ход?
Възможна е и е необходима. Тези неща трябва да ги прави и формулира правителството. Щом ми задаваш такъв въпрос, явно за него няма отговор в публичното пространство. Е, това вече е проблем. Отношения се балансират и на лична основа – срещи с основните лидери и разговори с тях. Територията ни е ключова за всичко, което става в Украйна, Черно море, Турция, Близкия изток, потоците нелегални имигранти. Ако няма полезен ход, по-добре да вдигаме бялото знаме. Със снишаване няма да се получи. А премиерът това прави. Проактивна външна политика е първото условие, което трябва да бъде изпълнено. Никой от сегашните ни лидери няма необходимите качества за такава.
Каква е твоята оценка за състоянието на българския политически „елит“ (извинявай за кавичките, не мога да не го сложа в кавички)?
Кавичките са на място. Дефицитът на лидерство е очевиден. Качеството на хората, които се занимават с политиката е под санитарния минимум. Съвременният свят е много сложен. Проблемите му са комплексни. Не може да се остави най-важното нещо в живота на едно общество – управлението му, на хора от улицата, измамници, корумпирани схемаджии, хора с фалшиви дипломи и т.н. Това не са метафори. По тази линия българската демокрация катастрофира.
Възможно ли е възраждане на нормален политически елит в България? Къде са умните хора в България?
Възможно е. Даже е наложително. Има хора с качества, които са пръснати по света, но още по-важното – пръснати са у нас. Много способни, автентично европейски, а не ориенталски, модерни хора бяха изблъскани от политиката.Големият въпрос е как от тях да се формира един управляващ елит, който да поеме съдбата на България в своите ръце. За това е необходимо само едно нещо – силен, просветен и отдаден на делото лидер.
В тази връзка – демоде ли е да говорим за ляво и дясно както у нас, така и в Европа? Питам те, защото традиционните левици и десници се провалиха и компрометираха. Особено в България погромът е пълен. Къде е актуалната политическа ос днес – ляво-дясно или глобализъм-антиглобализъм? Разкажи за това, защото този въпрос е наистина важен.
Живеем във време на трансформация по този въпрос. Не ми се иска да отхвърлям с лека ръка първото, само защото е в криза и се оказа един политически театър, който се представя на европейските избиратели от десетилетия. Не искам, обаче, да омаловажавам и второто, защото това е големият сблъсък на настоящето.Нека кажа така, антиглобализъм с една щипка консерватизъм ми се струва най-подходящ за нашите условия. Това е формулата за една държава с нашите размери, история и географско място. В цял свят конфигурациите варират и всеки сам определя кой е най-добрия модел за него. Проблемът е, ако други започват да ти натрапват модела. Тогава си загазил.
Лидерският дефицит у нас е огромен. Какво да правим без читави лидери и политически субекти в този геополитически и вътрешен хаос?!
Епохата изхвърля лидерите на сцената. Те създават прогресивните общества. Успешните държави си произвеждат управленски елит. Хората се изграждат, обучават, дисциплинират. Не на последно място – внасят се. Дън Сяопин си внесе правилните съветници и Китай днес е световна сила благодарение и на това. Петър I го направи, направи го Ататюрк, направиха го Вашингтон и Джеферсън. Но това трябва да стане обмислено и целенасочено.
Къде виждаш шанса ни да не се разпаднем като общество? Можем ли ние, българите, някога да се обединим като общност? Коя е твоята надежда за България през Новата 2016-та година?
В историческата традиция, която имаме като народ. Искам политически елит, който да води страната към по-добро, да има визия и чувство за отговорност. България може да стане добро място за живеене, ако има ред, дисциплина, мъдри политики. Надеждата ми е по време на трусовете, които ни чакат през 2016 година, страната да намери своя път напред. Да ги преживеем по-леко. Пожеланието ми е да не губим повече време в компромиси. Приказката – децата да са добре, като не можахме ние, трябва да бъде отхвърлена. Ако ние сме добре, добре ще са и децата.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!