Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Доган тласна България в центъра на глобалната игра
Амбициите на Турция за силно влияние върху българските земи никога не са секвали, но сега поеха в опасна, силно агресивна посока
Огромният трус, разтърсил ДПС, изтласка с един единствен удар България точно там, откъдето тя успешно смогваше да избяга през последните месеци- в центъра на глобалната игра, доста загрубяла покрай бежанската криза и войната в Сирия.
И ако в дните, последвали историческата реч на Ахмед Доган и изхвърлянето на Лютви Местан от Движението за права и свободи не се случва нищо съществено в дипломатически и външнополитически план, то усещането за спокойствие е измамно.
То завладя цялата политическа класа, вярна на старата българска поговорка, че преклонената главица никой не я сече. Тази фолклорна максима се превърна в държавна доктрина, поне що се отнася до политиката, която България води спрямо Турция. Но Ахмед Доган извади с един жест държавните мъже от тази летаргия. И колкото по-дълго се правят, че не разбират какво става, толкова по-зле ще бъде за държавата.
Доган не прави това за първи път, но този път външната ситуация е коренно различна. След позорното изгонване на Местан от партията и очакваната му заявка да създаде своя протурска формация, нищо в българо-турските отношения няма и не може да бъде същото. Ще станем свидетели на нов, този път наистина опасен вариант на разиграване на етническата карта в страната.
Между политиканстването и реалността
25 години мало и голямо политиканстваше дали ДПС е етническа партия или не, дали е антиконституционна или напълно законна, дали у нас има малцинства или само религиозни общности, както е записано в българската конституция. Междувременно самото Движение, ръководено от Ахмед Доган с желязна ръка, успешно балансираше между своя традиционен електорат, обърнат по чисто житейски причини към Турция, и държавата Турция. Тя от своя страна разчиташе ad hoc на мюсюлманското население в съседна България като естествена основа за влияние и налагане на собствени интереси. Те пък зависеха от хората, които са на власт в Анкара.
Сред политиканстването и заплашителното размахване на израза „разиграване на етническата карта“ никой като че ли не забелязваше, че ДПС отстояваше успешно една отработена през годините дипломатическа стратегия- на нулеви проблеми със съседите.
Създадена като светска партия от един светски политик, две десетилетия ДПС разчиташе именно на тази линия, защото тя бе паралелно застъпена и в управлението на самата турска държава. И системата сработваше, осигурявайки на България един важен външнополитически комфорт, в среда на огромни вътрешни трусове и разпадане на държавността в годините на прехода.
Случайно или не, резкият обрат в политическата доктрина на Турция съвпадна по време с оттгелянето на Ахмед Доган от фактическото лидерство на партията в началото на 2013 г. Вярно е, че то се случи силово, под натиск и безпрецедентно събитие- покушението срещу него. Но също така е вярно, че след издигането на Местан на поста му (друг е въпросът защо точно той бе избран за наследник), Доган напълно съзнателно се оттегли от всякакви публични изяви. Под публични имам предвид не само пред цялото общество, но и пред масови събирания на политическия елит на Движението.
Кого ще избере Анкара
Амбициите на Турция за силно влияние върух българските земи никога не е секвало, независимо кой управлява в Анкара. Но след утвърждаването на ислямисткото ръководството и последователното укрепване на позициите му в последните десетина година тези амбиции поеха в опасна, силно агресвина посока. Която очевидно София не може адекватно да овладее, особено на фона на бежанската вълна в последната година– силен коз, който Турция размахва срещу северната, малка по територия и с ограничен държавен ресурс съседка.
Кризата в ДПС и последвалите събития поставиха картите на масата. Ако не друго, занапред вече ще знам кой кой е и какво цели в прокарването на чужди интереси в страната. Това силно напомня ситуацията от времето на Студената война, само дето вече няма Желязна завеса; Големият брат не е един; а е организация, съставена от държави с различни интереси; светът не е двуполюсен, а многополюсен и България повече от две десетилетия не успя да създаде своя национална доктрина, която да следва последователно.
Независимо колко успешна ще бъде бъдещата партия на Местан, самото й съществуване ще облагодетелства Анкара. Географските области у нас, където той има силни позиции, неслучайно съвпадат с местата, където от години се провежда активна пропаганда на най-радикалния ислям- Родопите и части от Южна България. Така самото турскоезично население, досега идентифицирало се с една Партия и един Водач, ще бъде разделено на про и анти-Местан, на северна и южна „ос“. Това ще постави силите на реда, разузнаването и целия апарат, отговарящ за сигурността на България пред огромно изпитание. Дали те са готови да го поемат?
Изпитание за управляващите
Качествено нова е и ситуацията пред управляващата коалиция с премиер Бойко Борисов. Досега имаше един външен играч- Турция, и един вътрешен- партията ДПС. Сега вече играчите стават повече, а обстановката- все по-неясна.
Турция с нейния премиер ислямист, който всячески опитваше да привлече България като държава от ЕС, на своя страна, за прокарване на неговия интерес в играта с бежанците. Неслучайно София бе избрана като точка, откъдето да се говори по идеята за създаване на зони за сигурност на територията на Сирия - от Турция. Опипването на почвата през българската уста не даде добър резултат- нито съюзниците от НАТО, нито държавите в ЕС приемат радушно този план, защото ясно съзнават какви рискове крие той на фона на все по-заплетената обстановка в Сирия и съседните й държави.
Неслучайно самата Турция държи милиони бежанци на своя територия, грижи се за тях, храни ги, облича ги и ги размахва пред света – включително пред най-близката географски негова точка- съседна България. Това е мощно оръжие в случай, че някоя балканска и южноевропейска държава възроптае за каквото и да било- Анкара веднага може да пусне мигранти- и една десета ще бъдат достатъчни да пометат гражданския мир в България, дори само транзитно да минат през страната.
Много сериозен е въпросът какво ще е отношението на Анкара към Доган и ДПС. Някак бяхме свикнали името му да е гаранция, когато възникне какъвто и да било смут в двустранните отношения. Предстои да видим дали турското правителство ще предпочете добри отношения с партията, зад която стои огромна електорална турскоезична маса с роднини оттатък границата, или васална мини формация, която обаче безотказно извършва политически услуги.
Реалната опасност
При всички сценарии обаче не може да бъде избегнат факта, че България е изправена пред реална опасност от агресивна ислямизация и последващ опит за асимилация на части от българските земи. Първият най-лесен, а и най-безопасен ход за българското правителство би бил да се отграничи от набезите на Анкара, използвайки знамената на ЕС и на НАТО, под които се вее и българският флаг.
ЕС направи силом и под диктата на критични обстоятелства някои жестове към Турция в последните месеци – във финансов и политически аспект. Отварянето на нови преговорни глави и отпускането на няколко милиарда евро помощ за бежанците съвсем не означава, че Брюксел ще съкрати пътя на Анкара до портите на ЕС. Поне докато там управлява Партията на справедливостта и развитието. Нищо не пречи на София да прегърне този внимателен подход на Европа като свой – нали така постъпва напоследък по всички горещи външнополитически теми.
НАТО, макар и да е пакт, в който Турция участва и е много важен елемент, също провежда политика на предпазливост, особено след открития конфликт, разгорял се между Москва и Анкара. Няма високопарни декларации, позоваване на членове от Атлантическия договор за защита на съюзник от съюзника и прочие. В Алианса добре съзнават, че всяка искричка в момента може да разпали световен конфликт. Каква по-добра опция България също да бъде предпазлива?
А след тези сравнително лесни ходове, изва ред на сериозната национална политика. С взети решения с ясно съзнание на последиците от тях. България се нуждае от такива решения, независимо дали политиците й са готови да ги вземат и изпълнят. Дано не е необходимо отново един Ахмед Доган да вземе инициативата, та всички останали да преминат към действие.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!