Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Reuters: Адската за Европа 2015 може би е предвестник за още по-лоша година

Нестихващите кризи заплашват да разкъсат съюза и да го оставят очукан, насинен, унил и пълен с нови бариери

По всякакви мерки това беше адска година за Европейския съюз. И ако британците гласуват да напуснат блока, следващата година може да бъде по-лоша. Никога от 1989 г. насам, годината, в която падна Берлинската стена и комунизмът в Европа рухна, геополитическият калейдоскоп на континента не е бил разтърсван толкова сериозно. Но за разлика от тази година на радостното сътресение, което проправи пътя за скок напред в европейската интеграция, кризите на 2015 заплашиха да разкъсат съюза и да го оставят очукан, насинен, унил и пълен с нови бариери, коментира Пол Тейлър за агенция Ройтерс, цитирана от БГНЕС.  Сривът на Желязната завеса доведе в рамките на две години до споразумението за създаване на единна европейска валута, а през следващите 15 години, до разширяването на изток на ЕС и НАТО до границите на Русия, Украйна и Беларус. Това сякаш потвърди прогнозите на основателя Жан Моне, че обединена Европа ще бъде изградена от кризи. За разлика от тези думи, политическите и икономическите сътресения през тази година поради притока на мигранти, гръцкия дълг, ислямисткото насилие и руските военни действия доведоха до връщането на граничния контрол на много места, възхода на популистките политически антиевропейски сили и взаимни обвинения между правителствата на ЕС.

Жан-Клод Юнкер, който определи своя изпълнителен орган на ЕС като "комисия на последния шанс", предупреди, че европейското Шенгенското пространство на ЕС с отворени граници и пътуване без паспортни проверки е в опасност и самото евро е малко вероятно да оцелее, ако вътрешните граници бъдат затворени. Юнкер прибягна до убийствения хумор след последната от 12 срещи на високо равнище на ЕС през тази година, в най-голяма степен посветена на отчаяно търсене на решение на кризи: "Кризите, които са с нас, ще останат, а други ще дойдат."

Мрачният му тон беше проверка на реалността на духа "можем да го направим", който германският канцлер Ангела Меркел - водещият лидер в ЕС - се стреми да прилага по отношение на усвояването на стотици хиляди предимно сирийски бежанци. Меркел получи малко подкрепа от своите партньори в ЕС за споделяне на миграционното бреме. Повечето настояваха, че приоритет по-скоро е затварянето на външните граници на Европа, отколкото приветстването с добре дошли в собствените си страни на повече от символичен брой бежанци. Това в някаква степен е поради латентното негодувание от германската доминация на ЕС и разплата за нежеланието й да споделя повече финансови рискове в еврозоната.

Някои партньори също така обвиняват Берлин в лицемерие заради неговите енергийни връзки с Русия, докато приятели като Франция, Холандия и Дания просто са се вцепенили от възхода на десните антиимиграционни популисти в техните страни. Един от най-острите неочаквани откази за споделяне на тежестта от бежанците дойде от близкия съюзник Париж. Премиерът Мануел Валс заяви за политиката на отворени врати на Меркел към сирийските бежанци: "Не беше Франция, която каза :"Ела! "."

Критиците на Меркел се струпаха около нея една от срещите на върха на ЕС в края на годината. Матео Ренци на Италия, подкрепен от Португалия и Гърция, нападна отказа й да приеме схема за гарантиране на влоговете в банките в еврозоната. Прибалтийските републики, България и Италия осъдиха подкрепата й за директен газопровод от Русия до Германия в момент, когато ЕС санкционира Москва за военните й действия в Украйна и е принуден да се откаже от газопровод до Южна Европа.

"Почти всички в залата бяха против Меркел", заяви дипломат, който е чул размяната на реплики. Един от проблемите, който вероятно ще се влоши през 2016 г. ,е, че основните европейски лидери са политически слаби и толкова погълнати от вътрешни предизвикателства, че не са в състояние да предприемат необходимите колективни действия. Оцеляване на консервативната Меркел в канцлерството зависи от способността й да намали броя на бежанците, които ще заливат Германия през следващата година и да покаже, че е взела миграция под контрол. Без "Mutti" (мама), както тя е наричана галено вкъщи, ЕС ще бъде в още по-тежко положение.

Годината на френския президент Франсоа Оланд е очертана от екстремистките атаки по улиците на Париж през януари и ноември, които причиниха общоевропейски шок от ислямистката заплаха отвътре и поради неуспехите в сътрудничеството на европейската полиция и разузнаване. Влиянието на Франция в Европа е намалено поради нейната икономическа слабост като Оланд се бори за преизбиране през 2017 г. срещу изгряващата крайнодясна популистка Марин льо Пен и консервативния си предшественик Никола Саркози.

Британският премиер Дейвид Камерън се грижи единствено за намиране на спасяваща образа му сделка през февруари за промени от гледна точка условията за членство на Великобритания в ЕС, за да спечели несигурния референдум, за който той намекна, че се надява да проведе догодина. Камерън де факто ипотекира бъдещето на Великобритания в опит да отнеме на имигрантите от източните държави от ЕС същите помощи, които получават нископлатените британски работници, което много партньори от ЕС определиха като незаконно. Като се имат предвид британската обществена тревога от имиграцията, настроението против елита и вековното подозрение в Европа, разпалени от скептични медии, референдумът е очаквана да се случи злополука. Ако втората икономическа сила в Европа и една от двете й военни сили стане първата страна членка, която гласува да напусне ЕС, това ще е поразяващ удар за доверието в алианса и международния му авторитет.

Смелите европейски федералисти биха искали да повярват, че "Brexit" ще освободи останалите членове да се движат напред в много по-сплотен съюз, построен на еврозоната. Но това е да пренебрегнеш хилядите разделения между останалите 27 страни членки на Изток срещу Запад, Север срещу Юг, свободен пазар срещу протекционистки, социалистическата срещу консервативни и суверенни срещу интеграционни. По-вероятно е вот „Brexit“ да подтикне искания за референдуми и другаде, от Полша до Дания, на фона на ожесточени преговори между Лондон и Брюксел по условията на напускането на Великобритания и бъдещи отношения с блока.

Дания просто показа политическия риск, когато правителствата навсякъде в Европа питат избирателите дали искат дори мъничко по-тясно сътрудничество на ЕС. Отговорът беше "Nej так" - не, благодаря. Ако Камерън спечели и Великобритания остане при по-добри условия, някои се страхуват от политическа зараза, с други национални лидери изкушени да подражават в тактиката си на вземане на Брюксел за заложник за вътрешни цели. "За съжаление, ние се нуждаем от победа за Камерън", заяви висш служител на ЕС. "Но това е пълно с риск за Европа като цяло."

Източник: БГНЕС  / blitz.bg 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!