Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Българското образование умира, мерки да се спаси – няма!
Така изглеждат повечето стари селски училища. До няколко години малкото останали действащи училища по селата ще изглеждат по същия начин.
Миналата седмица разговарях с един приятел, който е учител в малко добруджанско село. Сподели, че пенсионирали колегата му историк тази година и от догодина нямало да има кой да го замести, защото никой не искал да ходи по селата да преподава. Въобще не се замислих и му предложих, поне временно, да заместя колегата му. Имам отпуск, вземам го и работя като учител – не би било проблем за известно време, докато намерят някой за постоянно. Обаче приятелят ми се засмя и каза, че имат и друг, много по-сериозен проблем. „Ние учители ще осигурим някак, но ученици откъде ще намерим?“ Самото училище било пред закриване.
Според одит на Сметната палата, извършен в периода от 1 януари 2012 г. до края на 2014 г., контролиращ изпълнението на Националната програма за оптимизация на училищната мрежа, тенденциите в образованието са следните:
1. Намаляване на броя на учениците заради демографската катастрофа.От 2007 г. до 2014 г. те са намалели повече от 100 000 и вече са едва 749 000.
2. Увеличаване на броя на напускащите училище деца заради нежелание да учат или поради емиграция в чужбина. За учебната 2013/2014 училище са напуснали точно 17 740 деца. От тях в емиграция са отпътували 6 000 българчета, като бройката на тези деца се увеличава непрекъснато всяка година.
3. Застаряване на учителското съсловие. Средната възраст на учителите у нас вече надхвърля 53 г. Учителите на възраст под 25 г. са 0.2% от общия брой.
4. Намаляване на учителите като цяло. От 2007 г. до 2014 г. учителите ни са намалели с почти 10 000 – от 54 454 души до 45 093 учители, което е със 17% по-малко.
5. Вече не само селските училища, но и тези в големите градове започват да се закриват. За периода 2007-2014 са били предвидени за закриване 30 училища, но се оказва, че са закрити два пъти повече – 55.
Това са тенденциите. А какви са перспективите с такива тенденции? След 10 години селските училища вече ще са почти напълно изчезнали. Там където ги има, в тях ще учат само цигани, а качеството на учебния процес ще е под всякаква критика. Учителите ще са само пенсионери, а учениците в страната ще са намалели до 500 000.
Разбираемо би било в такава катастрофална ситуация от Министерството на образованието да са се захванали със спешни мерки за преодоляване на тези тенденции. Само че от МОН периодично излизат следните новини – я изхвърлят някое патриотично стихотворение от читанките, я направо сиктирдосат цялата българска история от учебниците, докато в това в това време от парламента дружелюбно им помагат с приемането на нови закони, кой от кой по-антиобразователни.
Нека си кажем – не само това правителство, но и всички досега, нямат намерение да се захванат с горните тенденции. За тях се изисква държавническо мислене и политически гръб, каквито чиновниците в МОН нямат и никога не са имали. Просто образованието е петнадесетият по ред приоритет на политиците у нас и е съвсем закономерно, че и резултатите му са такива – произвежда оскотели, затъпели, ограничени и деградирали ученици, приличащи повече на ходеща и говореща биомаса, отколкото на човешки същества.
За да не се отчая малкото на брой мислещо и все още надяващо се на положителна промяна народонаселение у нас, трябва да се отбележи, че все още процесът може да бъде обърнат. Но това могат да сторят само хора, за които образованието на българчетата е кауза, а не работно място или проект за грант от фондация „Америка за България“. Такива хора има все още много, слава богу, но нито един от тях няма власт, а няма и да има, защото те не се занимават с политика. А като не се занимават с политика, никой от овластените у нас не ги забелязва. Така че все тая, като ги има – файда от това няма.
Та така. Аз все пак си дадох заявката и втория срок може и да учителствам по селата. Навремето баба, която е родом от Троянския Балкан, отива да преподава в Добруджа, където се омъжва, остава да живее и учи децата почти 40 години. Тогава почти всички учители в училището бяха от селото и учеха не просто някакви деца, а своите деца – родните си, съседските, на приятелите и на роднините. Качеството на обучението беше много високо и учениците от селата не отстъпваха на тези от градовете. А сега…, сега вече казахме как е. Въпросът е да не допуснем окончателната смърт на българското образование. Защото българското училище е съществувало още преди възстановяването на българската държава. Грехота ще е да го оставим да бъде доубито. Грехота ще е.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!