Следвайте "Буднаера" в Телеграм
„Политико“: САЩ настъпват срещу Русия в битката за Балканите
НАТО превзема Балканите парче по парче, сега с Черна гора
Поканата на НАТО, отправена към Черна гора преди седмица, е много повече от израз на учтивост към малката република от бивша Югославия. Това е нов сигнал в битката за влияние на Балканите между Русия и Америка. И САЩ отново са в настъпление.
В последните седмици висши американски и натовски представители посетиха столиците на Хърватия, Сърбия и Черна гора в опит да съживят усилията за задържане на регионаблизо до Запада.
Поканата към Черна гора за присъединяване към Северноатлантическия съюз е дипломатическа инициатива на Вашингтон. Кремъл определи тази стъпка като „провокация“.
Черна гора е първата държава, която от седем години ще влезе през „отворените врати“ на Алианса, като трета страна, включително Русия, не може да влияе върху решенията й в бъдеще. Задкулисните дебати по темата бяха продължителни, в крайна сметка поканата към Подгорица- осигурена.
Дипломатическа борба
Италия, Холандия и Германия неохотно се съгласиха НАТО да бъде въвлечен в директна конфронтация с Русия за Украйна, и не са възоржени към всяко бъдещо военно разширяване на блока. Френският президент Франсоа Оланд, който заедно с германския канцлер Ангела Меркел договори примирието от Минск, заяви през март: „френската позиция към момента е да откаже всяко ново членство в НАТО“.
В знак на безпокойство от страна на Берлин външният министър на Германия Франк-Валтер Щанмайер предложи да се съживи Съвета НАТО-Русия. Това бе прието от останалите държави от пакта в нощта преди Черна гора да получи поканата за членство.
„Настоявах много да опитаме да минимизираме рисковете и да подхраним сътрудничеството с Русия“, каза Щанмайер. Според дипломат от НАТО администрацията на Обама заедно с няколко източноевропейски държави са дали финалния тласък за решението за Черна гора в последните седмици. Става дума за държава на 9 години, с население от 620 000 души, с исторически близки отношения с Москва, с армия от едва 2 000 служещи и незавършена военна и разузнавателна реформа.
„Бих казал на Москва и на всяка друга държава, че греши: решението не е насочено конкретно срещу някого, а в потенциала за защита срещу всеки и срещу всичко, което може да бъде заплаха“, заяви американският държавен секретар Джон Кери в щабквартирата на НАТО.
Според Игор Табак, анализатор по отбраната и сугирността в Загреб, Балканите отново влязоха във фокуса на вниманието на Америка заради огромните промени на световната сцена. „Конфронтацията е видима в държави, където Русия и САЩ противопостоваят интересите си, като Сърбия и Черна гора“, добавя той.
Последните две страни, приети в НАТО- Хърватия и Албания, бяха поканени през 2008 г. и станаха пълноправни членки на следващата година. „Алиансът превзема Балканите парче по парче, сега с Черна гора“, смята Стефано Стефанини, бивш посланик на Италия в НАТО, взел участие в разширяването от 2008 г. „Нека си представим Балканите като везна. Всеки път, когато слагате по една тежест, голяма или малка, вие променяте баланса – от нестабилност към стабилност“.
Интересът на Вашингтон бе възобновен през миналата година, когато Русия анексира Крим и започна война в Източна Украйна. А Джон Кери се върна към езика на Студената война, когато заяви, че Сърбия, Косово и Черна гора са новия фронт срещу увеличаващото се влияние на Русия в Европа.
През миналата седмица той се срещна със сръбския премиер Александър Вучич и призова да се работи за нормализиране на отношенията с отцепилата се от Белград провинция Косово – която Сърбия и Русия не признават. Вучич посети два пъти през тази година САЩ.
В същото време генералният секратар на НАТО Йенс Столтенберг бе в Белград, за да обяви „нов старт“ в отношенията със Сърбия, бомбардирана от САЩ и съюзниците им в продължение на 78 дни през 1999 г. заради гражданската война в Косово. „Желанието на Черна гора да стане член на Алианса е нещо, което ще бъде решено между страната и пакта“, каза Столтенберг. Но кампанията на НАТО в Сърбия остава жива в паметта на хората и държавата опитва да се придвижва спокойно към ЕС- като баланс между Изтока и Запада, но със запазен военен неутралитет.
Малко след посещението си във Вашингтон през септември, Вучич бе в Москва за среща с президента Владимир Путин. Той повтори там сръбското несъгласие със санкциите срещу Русия заради Украйна. През миналия октомври пък Сърбия бе домакин на голям военен парад, на който Путин бе почетен гост.
Така липсата на интерес на Белград към НАТО кара САЩ да работят на други фронтове- чрез двустранни посещения и активна дипломация. Третият път е чрез военни учения, подчертава Табак, имайки предвид участието на сръбски бойци в учение заедно с американски военни в Унгария, която е страна-членка на Алианса.
Тежък район
Общественото мнение към поканата за членство на Черна гора в Алианса е противоречиво. От една страна е пронатовското правителство на премиера Мило Джуканович, който е на този пост от четвърт век. Първо бе комунист, после националист, вярващ във Велика Сърбия, а от края на 90-те години на ХХ век – прозападно настроен защитник на независимостта на Черна гора. Тя се отдели от Сърбия през 2006 г., като така сложи последния пирон в ковчега на Югославия.
От другата страна са проруската и просръбската опозиция, които бойкотират парламента и понякога организират агресивни протести. Заради политическото напрежение Столтенберг посети няколко пъти Подгорица в последните месеци, за да бъде сигурен, че условията за влизане в пакта са налице.
Според дипломати държавата има още много за домашно по отношение на борбата с корупцията и откъсването на службите от руското влияние. От друга страна присъединяването към НАТО остава далече за други държави от Западните Балкани. Пактът не е съгласен да кани страни с териториални спорове- като Косово. Босна и Херцеговина пък има сложна политическа система, основана на етнически принцип чрез Дейтънското споразумение отпреди 20 години. Там Република Сръбска се противопоставя на членството в НАТО. Македония, която много се стреми към покана, е засегната от архаичен диспут с Гърция по отношение на името на държавата и Атина налага вето върху бъдещо присъединяване към пакта.
Енергиен камък в пъзела на сигурността
Вашингтон защитава своите интереси в сферата на сигурността на Балканите и на друг стратегически фронт- енергетиката. Загреб неотдавна проектира терминал за втечнен газ на остров Кърк. Страната има амбиция за газов хъб в региона, за да намали зависимостта на ЕС от руския газ. САЩ подкрепят този проект като част от газовия коридор от Азербайджан през Турция и Гърция, до Албания, Черна гора и Хърватия и след това- към Северна Европа. Този път е известен още като Йонийско-Адриатически тръбопровод.
Сигнализирайки за завръщането на Америка на Балканите, вицепрезидентът Джо Байдън посети Загреб през ноември- най-високо посещение в региона, откакто Барак Обама стана президент през 2009 г.
Газовият път през Хърватия бе обект на разговори и между САЩ и Сърбия. По време на среща през февруари Байдън каза на Вучич, че терминалът в Кърк може да захранва и Сърбия с тръби през Унгария. Сърбия е зависима от руските доставки, а „Газпром“ притежава голям дял в една от сръбските енергийни компании. В страната има голямо разочарование от пропадането на проекта „Южен поток“, който трябваше да мине през нейна територия.
Дипломатическа борба
Италия, Холандия и Германия неохотно се съгласиха НАТО да бъде въвлечен в директна конфронтация с Русия за Украйна, и не са възоржени към всяко бъдещо военно разширяване на блока. Френският президент Франсоа Оланд, който заедно с германския канцлер Ангела Меркел договори примирието от Минск, заяви през март: „френската позиция към момента е да откаже всяко ново членство в НАТО“. В знак на безпокойство от страна на Берлин външният министър на Германия Франк-Валтер Щанмайер предложи да се съживи Съвета НАТО-Русия. Това бе прието от останалите държави от пакта в нощта преди Черна гора да получи поканата за членство. „Настоявах много да опитаме да минимизираме рисковете и да подхраним сътрудничеството с Русия“, каза Щанмайер. Според дипломат от НАТО администрацията на Обама заедно с няколко източноевропейски държави са дали финалния тласък за решението за Черна гора в последните седмици. Става дума за държава на 9 години, с население от 620 000 души, с исторически близки отношения с Москва, с армия от едва 2 000 служещи и незавършена военна и разузнавателна реформа. „Бих казал на Москва и на всяка друга държава, че греши: решението не е насочено конкретно срещу някого, а в потенциала за защита срещу всеки и срещу всичко, което може да бъде заплаха“, заяви американският държавен секретар Джон Кери в щабквартирата на НАТО. Според Игор Табак, анализатор по отбраната и сугирността в Загреб, Балканите отново влязоха във фокуса на вниманието на Америка заради огромните промени на световната сцена. „Конфронтацията е видима в държави, където Русия и САЩ противопостоваят интересите си, като Сърбия и Черна гора“, добавя той. Последните две страни, приети в НАТО- Хърватия и Албания, бяха поканени през 2008 г. и станаха пълноправни членки на следващата година. „Алиансът превзема Балканите парче по парче, сега с Черна гора“, смята Стефано Стефанини, бивш посланик на Италия в НАТО, взел участие в разширяването от 2008 г. „Нека си представим Балканите като везна. Всеки път, когато слагате по една тежест, голяма или малка, вие променяте баланса – от нестабилност към стабилност“. Интересът на Вашингтон бе възобновен през миналата година, когато Русия анексира Крим и започна война в Източна Украйна. А Джон Кери се върна към езика на Студената война, когато заяви, че Сърбия, Косово и Черна гора са новия фронт срещу увеличаващото се влияние на Русия в Европа. През миналата седмица той се срещна със сръбския премиер Александър Вучич и призова да се работи за нормализиране на отношенията с отцепилата се от Белград провинция Косово – която Сърбия и Русия не признават. Вучич посети два пъти през тази година САЩ. В същото време генералният секратар на НАТО Йенс Столтенберг бе в Белград, за да обяви „нов старт“ в отношенията със Сърбия, бомбардирана от САЩ и съюзниците им в продължение на 78 дни през 1999 г. заради гражданската война в Косово. „Желанието на Черна гора да стане член на Алианса е нещо, което ще бъде решено между страната и пакта“, каза Столтенберг. Но кампанията на НАТО в Сърбия остава жива в паметта на хората и държавата опитва да се придвижва спокойно към ЕС- като баланс между Изтока и Запада, но със запазен военен неутралитет. Малко след посещението си във Вашингтон през септември, Вучич бе в Москва за среща с президента Владимир Путин. Той повтори там сръбското несъгласие със санкциите срещу Русия заради Украйна. През миналия октомври пък Сърбия бе домакин на голям военен парад, на който Путин бе почетен гост. Така липсата на интерес на Белград към НАТО кара САЩ да работят на други фронтове- чрез двустранни посещения и активна дипломация. Третият път е чрез военни учения, подчертава Табак, имайки предвид участието на сръбски бойци в учение заедно с американски военни в Унгария, която е страна-членка на Алианса.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!