Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Акад. Сендов: На богатите ще им се вгорчи животът. Храним ЕС с работещи образовани младежи

Благовест Сендов

Храним ЕС с работещи образовани младежи

- Акад. Сендов, вчера в БАН представихте вашата последна книга. Откъде идва заглавието й „Мъхът и демокрацията“?

- Когато бях посланик в Япония, се влюбих в мъха. У нас на мъха се гледа като на бурен. В Япония мъхът е нещо божествено - много му се радват, обичат го, не стъпват по него, пазят го. За японците мъхът е много ценен, има дори храм на мъха. Така и аз започнах да развъждам мъх в градината си и да разсъждавам. Хрумна ми, че мъхът е нещо, което не се сее - той няма корени. Демокрацията също не може да се сее. Мъхът пораства там, където има условия за него. През лятото го няма. Наесен, щом стане влажно, пораства. Няма ли условия, не се хваща. Така е и в политиката. Въпреки това има доброжелатели да сеят демокрация.

- Но май трудно им се получава?

- Да, и понеже интервютата, публикувани в тази книга са свързани с несъвместимостта на усилията насила нещо да стане, когато не е подготвено както трябва, правя алюзия с демокрацията. Както при мъха винаги израстват треви и бурени, които го развалят, така и при демокрацията винаги има корупция.

- В някои от тези интервюта вие за първи път разказахте неизвестни факти за важни събития. Обиди ли ви се някой от политиците, за които говорите? Реагра ли някой на твърдението ви „Луканов внедри Костов в СДС“?

- Срещу този факт никой не е възразил. А и виждате какви са последствията. Дойдоха хора, които не вървяха към изграждане на България като демократична държава в истинския смисъл на думата, а към съсипването й. Тук аз виждам и пръста на нашите приятели от Запада, които фаворизираха подобни хора и корупцията. Западът не очакваше рухването на Съветския съюз. Те мечтаеха да рухне, но смятаха това за неосъществимо. Горбачов реши, че е по-добре да се сближи със Запада. Той смяташе, че като има гласност и пересетройката е готова. Грешката му е, че нямаше икономически план как ще стане това.

- Тотално разочарован ли сте от демокрацията?

- Не съм разочарован. Смятам, че това е естествено развитие, не може нещата да станат наведнъж. Лошото е, че това преминаване към демокрация стана не както трябва. Не само че се крадеше, но и се прахосваше. Най-много ми е мъка за българското земеделие, което беше съсипано с раздаването на земята. Цял свят се мъчи да комасира земята, за да може да се обработва с машини и да стане по-високопроизводителна, а ние я разделихме. Сега отново се събира, но по други принципи.

- Основната вина за провала на българското земеделие се хвърля върху бившия премиер Филип Димитров. Съгласен ли сте с това?

- Филип Димитров нищо общо не е имал със земеделие през живота си. Но на Желю Желев, който е селско момче, това да му е основната цел, е неразбираемо. А имаше и агитация отвън. Понеже България беше голям земеделски конкурент в Европа, за някои беше много важно да съсипят земеделието ни. Българите са били производители на зеленчуци и са ходили по цял свят. Сега ядем домати от Турция.

В ТКЗС-та и АПК-та имаше 12 милиона декара напоявана площ. Сега няма и половин милион. Тази система се разграби. Не трябваше текезесетата да ги изваждат извън закона, нито да продават бикове по 150 хил. долара за месо... А и това, че трябваше да се върне земята в предишните граници, е глупост от гледна точка на икономиката, защото земята е стока. Тя може да се разменя.

- Това съсипване на България отвън не е ли преувеличено?

- Това е малко извинение, за да не сме само ние виновни. Всъщност неестественото е, че в България преходът от социализъм към капитализъм не стана под натиска на хора, които искат да има капитализъм и които са дясно ориентирани, както е в Полша и в Унгария. Тук стана дворцов преврат. Едни комунисти решиха, че други комунисти са виновни, че „добрите“ ще усъвършенстват социализма. Целта на Луканов беше да вкара Тодор Живков в затвора и след това да продължи по същия начин. Освен това той беше с голям размах и искаше да си отгледа опозиция, която той ще ръководи. Така си намери Желю Желев.

- Не мисля, че сте прав, като казвате, че Луканов си е отгледал Желю Желев.

- А защо не избраха за президент Петър Дертлиев? Едно от ключовите престъпления е, че те елиминираха Петър Дертлиев, който беше автентичен опозиционер. А Желев е комунист, който е изключен от партията заради това, че критикува дефиницията на Ленин за материята и така става дисидент. Книгата му „Фашизмът“ е компилация. Защо не я издадоха на английски? Защото такива книги има десетки и стотици. Една от основните грешки е, че не беше дадена възможност на автентични опозиционери, хора, които са били в лагери, които са се борили за нещо. А какво стана? Появиха се дъщери и синове на партийни секретари и членове на политбюро и почнаха да дисидентстват и колкото могат - да забършат.

- Не може да не се съгласите, че „добрите“ комунисти бързо превключиха и станаха „добри“ капиталисти?

- Ами защото са били много добре подготвени. Те само смениха знака и стойността си остана. Но днес въпросът е ще се обърка ли светът достатъчно, че ние вече да не мислим за оправяне.

- От днешна гледна точка какво развитие предвиждате?

- Предвиждам, че ние не сме загубили много от това, че не сме отишли много напред. Тези, които са напред, ще загубят най-много. Тези, които имат висок стандарт, ще трябва много да плащат за сигурността си и за т.нар. мигранти. Ако ние загубим 10 процента, те ще загубят 50 процента. Може да е малко цинично това, което казвам, но на богатите много ще им се вгорчи животът. Защото човек усеща процента на изменение, а не количеството на изменение. Примерно на германеца ще му се вгорчи животът, защото няма да може да ходи всяка година на курорт в чужбина. А нашият няма да се вгорчи, защото ние не ходим.

- Как виждате развитието на политическия живот в България, в който интригите и подмолните игри не секват?

- Така е, защото все още тази политическа класа не се е изживяла. Виждате навсякъде стари политически муцуни. Посочете ми един, който сега е над 50 г. и е на върха, да не е бил член на БКП. Бил е или комунст, или е син, дъщеря или жена на комунист и сега се перчи. Ето и нашият президент Плевнелиев. Той е син на секретар на партията в Благоевград. Защо се ежи толкова? По-добре да си мълчи и да не се прави на... ястреб. На мен ми отива аз да бъда ястреб, защото баща ми си отиде мърцина. Но това никога не го говоря. Аз не упреквам никого, който си е сменил убежденията. Може да е бил предан комунист и след това да се е разочаровал и да е прегърнал друга идеология. Хората от християни стават мюсюлмани. От мюсюлмани стават християни. Нищо лошо в това. Обаче да ругаеш тези, които не са го направили, не е прилично.

- Накъде трябва да водят България днес първите й мъже?

- При сегашното състояние е голяма грешка, че млади хора стават президенти. Младият човек иска да се изяви и да се изкачи по-високо. Затова прави грешки. Всички. Само Желю Желев беше по-възрастен и не се изхвърляше толкова. Но всички други стават президенти на години, на които още се обръщат да заглеждат булките. Президентът трябва да е на 65 -70 години. Да гледа отгоре нещата и това да е последния му пост. А сега какво? Бил президент, после отива да става депутат. Ето го Първанов - млад, як и иска да действа... Не трябва премиерът да казва на президента, че е ястреб, а президентът трябва да казва на премиера. Сега много по-добре се изказва премиерът.

- Каква е правилната позиция, която България трябва да заеме в тази сложна обстановка?

- В тази сложна обстановка България трябва да бъде колкото се може по-неутрална. И да не се бута и да говори - ние ще пратим войска тук или там. И Костов не ми е фен, но навремето той категорично каза: Няма да приемаме бежанци, и край. Аз смятам, че това, което прави сега премиерът, е оптималното. На първо място е нашият интерес - България над всичко. Това е!

- Не сме ли твърде малки и зависими?

- Именно защото сме малки и зависими, трябва да проявяваме независимост, защото никой няма да ни я осигури. А не да ни плашат, че ще ни махат от ЕС и няма да ни хранят. Ама кой кого храни? Ние ги храним, защото цветът от младежта ни отива при тях да работи, а ние тук се оголваме.

- Оптимист ли се, че ИТ секторът у нас ще се разраства и в това ще е силата ни?

- Това е от важните сили на България и трябва да благодарим, че навремето тези „проклети“ комунисти решиха България да се ориентира към това направление. Моят живот изцяло е свързан с тази работа. Аз съм чел лекции за компютри пред политбюро. Сега се говори за реформи в образованието, а ние още през 1970 г. направихме реформа - нов модел за образование по математика и информатика в Софийския университет. През 2003 г. ЕС реши да прави по същия модел тристепенно образование, а ние го въведохме през 1970 г. Направихме първия компютър „Витоша“ през 1963 г. и го показахме на изложба в Москва. Руснаците имаха много по-съвършени компютри, но те бяха суперсекретни. Така че те за първи път видяха български компютър. България пое ръководството на електрониката и компютърната техника в СИВ. Ние произвеждахме 40 на сто от електрониката в лагера. Днес това дава плодове.

- Допускали ли сте някога, че БСП така ще се срине?

- Бъдещето на БСП зависи от това дали ще може за кратко време да промени връзката си с хората. Сега ГЕРБ започва да се утвърждава, но ще минат 20-30 г., докато стане партия с традиции. За ГЕРБ има опасност, защото е вождистка партия. Бойко Борисов може още 30 г. да управлява, но след това кой ще дойде? Днес партиите нямат идеологии, а без идеологии няма партии... Това, което дава надежди, е, че сегашното управление има по-здрава ръка. Може някои да са недоволни, но това е.

- Оптимизмът ви с какво е свързан?

- С това, че ние сме с много як корен. Повечето българи знаят 2 и 200. Ние не сме толкова разглезени. Като отиде човек в провинцията, вижда, че и с 400 лв. хората се оправят да живеят. Скътват оттук оттам и работят. Но лошото е, че се навъдиха много умници, които нищо не разбират, а са се качили на доста високи места.

Нашият гост:

Акад. Благовест Сендов е математик, политик и дипломат. Роден е през 1932 г. в Асеновград. Ректор на Софийския университет (-1979), председател на БАН от 1988 до 1991 г. През 1990 г. участва като един от тримата независими в работата на Кръглата маса. Председател на 37-ото народно събрание. Депутат от левицата в няколко парламента. Посланик на България в Япония през 2003-2009 г.

trud.bg 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!