Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Проф. Пламен Павлов: Сръбско-българската война (1885) е един блестящ триумф на младата Българска армия и на цялата българска нация
На днешния ден, преди 130 години, България и Сърбия приключват мирните преговори, с което слагат край на военните действия на Сръбско-българската война (1885г.) За това какви са причините за този военен конфликт и политическите последици от него, Агенция „Фокус” разговаря с проф. Пламен Павлов историк и преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.
Фокус: Проф. Павлов, на днешния ден през 1885 година България и Сърбия приключват мирните преговори, с което се слага край на Сръбско-българската война. Какви са причините за нейното избухване?
Пламен Павлов: Войната може да бъде определена като една военна авантюра на сръбската държава. Това е една натрапена на България война, за която страната ни няма никаква вина. Причината за нея е Съединението на Княжество България с Източна Румелия и как то е разчетено от нашите съседи. Актът на единство между васалното княжество и автономната османска провинция води до всенароден подем. Това е съвършено ясно и предизвиква голям ентусиазъм в цяла България. Съединението е един от големите триумфи през новата ни история. Нашите съседи, водени от своите егоистични интереси и от желанието да засилят присъствието си, използват случая, за да издигнат глас и да започнат една антибългарска кампания. Заплахи идват от Сърбия, но такива има и от Гърция. Тя заплашва с акция в Македония и окупиране на земи, които са заселени пак с българи.
Сърбия е тази, която осъществява агресията и става причината за избухването на войната. Трябва да отбележим, че още през 1881 г. крал Милан заплашва, че при едно българско Съединение, Сърбия ще се намеси с военна сила и няма да допусне дисбаланс на силите, така както тя го разбира. Това показва, че сръбските управляващи кръгове и самият крал, следят обстановката в България много внимателно. Сръбските заплахи са подценени до известна степен от българското правителство. От друга страна, цялото ни внимание е насочено към Българо-турската граница, където Османската империя струпва войски, окупира Кърджалийския регион и заплашва с въдворяване на ред, съгласно Берлинския конгрес.
Фокус: За тази война се казва, че „капитаните побеждават генералите”. Какво е състоянието и военната подготовка на армията на младата българска държава преди войната?
Пламен Павлов: Българската армия е била млада и неопитна. Когато войната избухва съотношението на силите е 1 към 7 в полза на Сърбия. Тя действа с две армии, с общо четири дивизии. В нейното командване има хора, които са с генералски и полковнически чинове, докато Българската армия е управлявана от капитани. Единственият майор е Аврам Гуджев и той е най-високопоставения офицер в Българската армия. За това голяма вина има и Русия, която знаем как реагира на Съединението. Тя изтегля офицерите си, които служат в Българската армия и с това на практика улеснява сръбските действия.
Фокус: Разкажете ни за хода на военните действия.
Пламен Павлов: Както знаем сръбската агресия е отхвърлена. Особено след сраженията при Сливница и последвалите боеве в други точки. Обсадата на Видин не се увенчава с успех. В страната се разгръща мощно доброволческо движение, което е много силно проявено във Видин, но не само там. Участват и българи от Македония, които са в отряда на капитан Коста Паница. Имаме един акт на всенародно единство, изключителна решимост и политическа воля да се защити Съединението и българската територия. След победата при Сливница, независимо, че Сърбия мобилизира още хора и се опитва да обърне хода на войната, се стига до сражението при Пирот. Там сръбската армия е окончателно победена. Интересно е кажем, че чужди военни кореспонденти отбелязват участието на българското население в Пирот също участва във военните действия като стреля от своите къщи. Това още повече усложнява положението на сърбите. Тук вече се стига и до идеята за примирие, а на 13 ноември сръбски парламентьори идват с такава молба в Пирот. Българското командване отказва да сключи такова като заявява, че това може да стане само след заповед на върховния главнокомандващ княз Александър I. Още на 12 ноември, Великите сили изпращат нота на България, в която настояват за мирни преговори. Нотата е подкрепена и от турското правителство, което de jure сюзерен на българското. България на първо време игнорира това действие и се стига до посещението на посланика на Австро-Унгария в Белград граф Кевенхюлер – Меч. Той успява да се срещне с княз Александър I и го заплашва, че ако българските войски продължат към Ниш, ще срещнат австрийски части. Той го шантажира и с намеса на Русия във войната, независимо, че няма преки данни за руска заплаха. Великите сили се стремят да преустановят по-нататъшно развитие на конфликта, който би довел Сърбия до пълна катастрофа.
Фокус: Как се обръща обществено мнение в Европа, а и в света, след успехите, които армията ни печели на бойното поле?
Пламен Павлов: Фактите са си факти. Знаем, че с примирието на 9 декември 1885 година Сърбия капитулира. Трябва да отбележим и несправедливото отношение на великите сили към България. Световния и европейски печат, който следи събитията. Е изпълнен с много високи оцени на българката армия. Авторитетни издания казват, че справедливостта е на страната на България. Първоначалните преценки на някои военни коментатори, че сръбската армия ще победи България в движение и мечтите на крал Милан да прави парад в София, се провалят с гръм и трясък. В крайна сметка крал Милан заплаща и със своята политическа кариера. Макар и след 4 години, той е принуден да абдикира. Тук искам да отбележа, че на България и е отказано да получи обезщетение, заради този акт на агресия. Тук Великите сили настойчиво поставят ултиматум, мирът да бъде сключен без всякакви искания. Така и става.
Фокус: Какви са политическите последици за страната ни след края на войната?
Проф. Пламен Павлов: Политическите последици са положителни, независимо от отказа на Великите сили да признаят, че страната ни е жертва на агресия и трябва да получи компенсация. Защо да не получи и териториални придобивки, тъй като на всички е ясно, че Пирот е български град. В крайна сметка българската страна е печеливша, защото се открива път към признаване на Съединението. Сръбско-българската война е цената, която България плати, за да се осъществи Съединението. Някои от последиците от войната не са достатъчно добре разчетени от останалите български правителства. Още тогава се очертава една идея за сръбско-гръцки съюз срещу България. Още тогава се виждат и претенциите на Гърция и Сърбия към Македония. Можем да заявим, че Съединението води до една враждебност на нашите съседи срещу справедливите български искания.
Сръбско-българската война е един блестящ триумф на българското оръжие, на младата Българска армия и на цялата българска нация. Тя показва, че само броени години след възобновяването си, нашият народ е бил изпълнен с оптимизъм да се завърне на европейската сцена като една достойна нация и на практика го прави.
Фокус: Какъв трябва да бъде съвременният прочит на тези исторически събития?
Пламен Павлов: Днес живеем във времена, които са съвършено различни. Виждаме, че младата българска държава поддържа армия и има силен инстинкт за самосъхранение. Всички действия на армията ни говори за един култ към свободата. Това е нещо, което в момента у нас до голяма степен е залиняло. Днес ние свободата я смятаме за някаква патетика или за даденост, но виждаме, че това състояние на духа, което се поддържа от ценностите в обществото. Трябва да отбележим също, че въпреки днешния модерен свят, животът не е по-малко тревожен. Днес ние сме си позволили да бъдем обезоръжени - без авиация, без ракетни сили и с остаряла техника. Едно от посланията е, че ако искаш мир, трябва да се готвиш за война. Аз мисля, че един от най-важните приоритети пред съвременна България е да възстанови своята военна способност. Трябва да се изгради една не голяма, но добре подготвена армия.
Иван ЛАЗАРОВ, focus-news.net
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!