Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Проф. Божидар Димитров: Избухването на Сръбско-българската война (1885) се дължи на огромната завист на крал Милан към разширяването на България след Съединението
Недоволна от осъщественото на 6 септември 1885 година Съединение на Княжество България и Източна Румелия, Кралство Сърбия обявява война на страната ни. Младата Българска армия проявява невиждан героизъм, за да защити акта на Съединението и териториалната цялост на родината. На днешния ден, преди 130 години, двете воюващи държави приключват мирните преговори, с което слагат край на военните действия. За това какви са причините за Сръбско-българската война и политическите последици от нея, Агенция „Фокус” разговаря с проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей.
Фокус: На днешния ден, през 1885 година, България и Сърбия приключват мирните преговори, с което слагат край на Сръбско-българската война. Какви са предпоставките за избухването ѝ?
Проф. Божидар Димитров: Предпоставката за нейното избухване е огромната завист, която изпитва сръбският крал Милан, към двойното разширение на България след Съединението на Източна Румелия и Княжество България, което се осъществява на 6-ти септември 1885 година. Той започва войната с мотива, че е нарушен балансът на силите на Балканския полуостров, установен от Берлинския конгрес, което е едно общоевропейско решение. Той настоява за териториални компенсации и накрая решава сам да си ги вземе. Мечтата му е да вземе Трънско, Брезнишко, Цариброд до Сливница и Драгоман. На Север иска голяма част от Видинския окръг, заедно с Видин. На 2-ри ноември армията му напада Княжество България, но за негово огромно съжаление, той е разгромен в двуседмичните боеве, водени в региона между Пирот и Сливница.
Фокус: Какво е състоянието на двете армии в навечерието на войната?
Проф. Божидар Димитров: Ние все още живеем с идеята, че Българската армия е била по-малка, по-слаба, по-необучена, по-зле въоръжена и на всичко отгоре командвана от капитани. Това знае и света, защото очаква бърз разгром на Българската армия. Всъщност сме осъществили една „ПР-акция”, може би без да искаме, защото хората са предполагали, че това е истинското състояние на армията ни. Нещата изглеждат съвсем други, когато се запознаем с цифрите. Българската армия е съставена от армията на Княжество България и от армията на тъй наречената Източнорумелийска милиция, която е създадена и обучена по подобие на Българската армия. Двете армии имат една и съща структура и команден състав. Съединяването ѝ на 6-ти септември е просто механичен сбор на две части от две еднакви армии. Българската армия е двойно по-голяма от сръбската. Нашата армия 128 000 души, а сръбската е 68 000 души. Още по-зловещо е превъзходството ни в оръдията. Имаме 5 пъти повече оръдия. Обстоятелството, че нашата армия е командвана от капитани, също не е много вярно. В армията има и майори, и дори един подполковник. Това, което е по-важно, че капитаните просто 9 години не са повишавани в чин, поради това че няма щатни места в двете малки армии. Те са заети 90 % от руски и 10% от австрийски офицери, съгласно Берлинския договор. Следователно нашите офицери са пропуснати и не са назначени за майори, подполковници или полковници. А такива, които са майори, като майор Рачо Петров, е трябвало да са вече генерали. Голяма част от тях не са си губили времето, а и руските им командири щедро са им давали стипендии да учат в Петербург, Милано, Берлин, Брюксел и Лондон. Така че голяма част от тях са завършили генерал-щабни академии. Сръбските генерали не са завършили нищо друго освен Килийното училище в Белград. Отгоре на всичко, голяма част от българските офицери имат натрупан опит в големите военни кампании на руската армия в Средна Азия. Това означава, че имат значителен боен опит с мащабни сражения, а някои и от Руско-турската война. Това обяснява бързия разгром на сръбската армия. Единственият проблем на тази армията ни е да измине 300 км от турската граница до защитната линия на Сливница. Тя не ги е изминала пеша, както пишем ние. Забравяме, че има железница през по-голямата част от трасето. На 7 ноември вечерта, още на третия ден след началото на сраженията при Сливница, първите 22 хиляди бойци от Румелийската армия и от армията на Княжество България са пристигнали, а на следващия и по-следващия ден почти всички. Решителното сражение е на 7-ми ноември и в него участва почти цялата Българска армия, която пропилява сръбския устрем. Минава и в контранастъпление, което се развива много бързо. След тежките сражения при Драгоман и Нешков връх, край днешния Цариброд, от където Българската армия преминава на сръбска територия, вече нещата изглеждат свършени. Само появата на австрийският посланик граф Рудолф фон Кевенхюлер-меч в палатката на Батенберг, който му заявява, че ако продължи към Ниш, ще срещнем австрийски войски, спира бързия устрем на Българската армия. Това е състоянието на двете армии - пълно превъзходство на Българската армия във въоръжение и численост. Бием сърбите не толкова с ентусиазъм, а с бойно майсторство, умело разполагане на войските, успешни действия в отбрана и контранастъпление.
Фокус: Какво е световното обществено мнение след края на войната?
Проф. Божидар Димитров: Световното обществено мнение, преди началото на войната, е насочено против България. Защо? Защото България нарушава тъй наречения „вечен мир” в Европа, установен 1815 година от Великите сили. Събират се Великите сили на Берлински, Виенски и Парижки конгрес и решават какво да прави света и голямо-мащабни войни няма. Европа свиква да живее, както и сега, дълги десетилетия без война. Действията на България, в нарушение на Берлинския договор, се приемат като предизвикателство към цяла Европа и като възможност да избухне общоевропейска война. Изведнъж България е нападната не от Османската империя, а от Сърбия. Така европейското мнение се обръща срещу Сърбия и в подкрепа на България.
На бала във военното училище в Петербург, който се прави специално за българските курсанти, които заминават за фронта, те са изпратени тържествено. Има едно огромно съжаление и съчувствие към България, защото всички смятат, че малката ни страна с необучената армия, ще попадне под ударите на опитните сърби, които са вече 50-60 години независими и с опитна армия, участвала в няколко войни. Общо взето сме успели да излъжем Европа, че сме малки, бедни и слабички.
Фокус: Какви са последиците за страната ни от този военен конфликт?
Проф. Божидар Димитров: Когато Българската армия започва да печели победа след победа, Европа изпада във възторг. От там нататък за разединение и дума не може да става. Самата Европа не би го позволила. Просто трябва да измислят формула, която да задоволи всички и да спаси честта на Великите сили и Турция. Те я измислят. С Топханенския акт от 4 март 1886 година се решава – Източна Румелия съществува, само дето българският княз ще бъде обявяван през 5 години за генерал-губернатор на областта. Разбира се, че тя не съществува. Премахват се границите, граничните знаци и митниците. Формално обаче, чак до 1908 година Източна Румелия съществува в международно-правния свят. Най-куриозното е, че получаваме огромно съчувствие и това Симеон Радев описва много добре, от там, от където най-малко очакваме – Турция. Причината за това е, че от юридическа гледна точка, крал Милан не напада само България, а напада и Османската империя. Това е така, защото България е васално княжество на Османската империя, а тя в включва в себе си много автономни и полуавтономни единици, особено в Близкия Изток. За това турците започват да се радват на нашите победи. Дори дават един табур (главна структурна единица в състава на военните сили на Османската империя), който заминава за фронта, но достига до гара Саренбей (Септември), където го заварва краят на войната. За съжаление турците не могат да вземат участие във военните действия, но Симеон Радев пише, че в кафаните на Истанбул, които играят ролята на политически клубове, четейки вестници, турците са се радвали на победите на българите.
Фокус: Какъв трябва да бъде съвременният прочит на това историческо събитие?
Проф. Божидар Димитров: Съвременния прочит е ясен – когато сме единни може да постигнем всичко. По време на тези събития, траещи няколко месеца, България е била обединена. Българският народ е бил стегнат в един юмрук и е успял да победи всички – не само Сърбия, но и Великите сили.
Иван ЛАЗАРОВ, focus-news.net
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!