Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Слепци за простата истина
Изфабрикуваната бомба на летище София си свърши перфектно работата. Докато наричащите себе си журналисти се надпреварваха да излъчват задъхани репортажи около невзривилата се и несъществуваща бомба в белгийски бус, вниманието на народонаселението беше елегантно отклонено от истинската бомба, която беше заложена в парламента и избухна в тиха имплозия – Бюджет 2016. Нови 5,3 милиарда заем, актуализиране на Бюджет 2015, вече опукани 16 милиарда и влизане в дългова спирала – всичко това без предварително, камо ли експертно обсъждане, без да бъде предоставен в бюджетната комисия проектът за 2016-та преди насроченото заседание, без дискусия. Но така е у нас. Някакви лелки и чичковци със странна физиология и антропология, стискащи здраво бога за шлифера и облечени в модни сакенца, разнасят перлени герданчета и папки под мишници в парламента, явно повярвали, че това ще трае вечно. Дадоха на плебса в пристъп на благоволение милостиня по две левчета месечно, да мълчи там и да си трае. И посрещнаха с почести Камерън, дошъл на височайша инспекция.
Елит.
Елит?!
Както всички знаем, най-нискочелите в България се наричат елит.
Въпреки шикозните им костюмчета, които с всяка година увеличават размера си (от ядене, но не на сланина, разбира се), въпреки лъскавите им чанти, които представителките на женския пол разхождат като ходещи закачалки по мекия червен килим в парламента, лицата им вече напълно са изгубили човешкия си облик. Това не е заяждане. Вгледайте се в лицата им. Виждали ли сте скоро в парламента красиви, или достойни, или достолепни хора? Ей така, да ви е приятно да ги погледате и послушате. Да имат някакво излъчване поне, или зачатък на харизма? Не. Не можете да видите такива. Някои откровено приличат на песоглавци, други гледат изцъклено като извънземни, трети съзнателно са мутирали до нов модел Барби, четвърти са останали направо без зеници, присвили очите си като хищници. Но общото между всички тях е, че те са напълно наясно защо са там и какво се очаква от тях. А именно – да помогнат на властта да доокраде каквото свари и колкото може като за последно, защото вече наистина е за последно.
Защото, както се вижда, международното положение се нажежава усилено и не е ясно дали няма да ги изпече и тях. Не кой да е, а самият Ердоган вече се пече на бавен огън, какво остава за нашите брюкселски папагали.
Властта в България се разврати в толкова крайна, необратима фаза, че вече наближава точката на обществено кипене дори за напълно апатичното и обезверено българско общество. Защото вече свършва и сланината. И няма какво да се яде, и не остава друго, освен да се мре.
Самозабравеното настървение, с което властимащи и депутати свалят кожа след кожа от гърба на изнемощелия и кротък народ, кулминира вчера в трескаво изстъпление, което отдавна може да бъде обект на анализ единствено от психиатри. Патологичното издевателство на българската власт над българския народ наистина превърна турското робство в нежно османско присъствие. Скоро дори няма да има нужда от академични грантове, за да се описва това в учебниците по история. Съвременните еничари беснеят над бащиното си огнище така, както и турците не са беснели.
Има един жесток исторически закон обаче. Твърде жесток и абсолютно неизбежен. Историята рано или късно, но винаги и задължително, си прибира рестото. И колкото повече ресто се трупа, толкова по-страшни стават лихвите. То е като да си мислиш, че изкачваш въображаем връх с фотогенична усмивка по луксозен ескалатор на бляскав коледен МОЛ, но върхът накрая се оказва гърло на грозен кратер.
И няма как да не се окаже. Енергията на недоволството от причинените страдания е толкова огромна, че както всичко уж е замряло тихо и кротко, така изведнъж се чува тътен. Защото вече няма накъде. Просто идва прекрасният миг, в който няма какво да се губи. Недрата не удържат напрежението и вулканът избухва. А мъртвилото преди взрива е най-коварната заблуда. Ако бяха поне малко предвидливи, управниците щяха да го знаят. Но те не са. Мислят си, че мъртвилото ще бъде вечно. И продължават циничния си пир по времето на чума.
А пък мъртвилото е мъртвило, защото обикновено така се случва и в природата, и в историята.
Този процес е едновременно архаичен и мистичен. Никой не знае кога и как ще се случи. Архетиповете дремят, но само наужким. И изведнъж се събуждат. От най-дребното на пръв поглед камъче тръгва лавина. После става неприятно на ескалатора. Едва тогава самозабравилите се разбират, че имало подземни богове, дремещи в гърлото на вулкана.
Така или иначе, митологията отдавна е непонятна за тях.
Затова продължават да ядат, да пият и да танцуват, поканили на своя пир самата чума.
Слепци за простата истина, че онези, другите, вече нямат и сланина.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!