Следвайте "Буднаера" в Телеграм
5 неудобни истини за войната срещу “Ислямска държава“
Какво трябва да знае Западът преди да се втурне в поредната война в Близкия Изток
Тъжно е, че кървавите терористични нападения в Париж доведоха до идеи, които ще увеличат напрежението вместо да го намалят. Обичайното ято ястреби призовава за масирани бомбардировки срещу владените от „Даеш“ (“Ислямска държава“) територии в Сирия и Ирак и в същото време лобира за изпращането на американски сухопътни сили, а не само обучители и екипи за специални операции.
Повечето от тези хора искат също така да отстранят сирийския диктатор Башар ал-Асад, да изолират Русия от региона и да ограничат нарастващото влияние на Иран. Тяхната предпочитана стратегия е пълната бъркотия и всеки разумен дебат за отговора срещу „Даеш“ трябва да има предвид някои неудобни истини.
Иран и неговите шиитски съюзници са ключов противник на „Даеш“
Всяка кампания за подкопаване на властта на Иран автоматично подпомага „Даеш“. Някои от най-упоритите и ефективни военни противници на радикалната групировка са подкрепяни от Техеран. Сред тях са Шиитските милиции в Ирак, Асад с неговите привърженици сред сирийските шиити, както и „Хизбула“ в Ливан.
Това не е изненадващо. „Даеш“ е преди всичко екстремистко сунитско движение, което набира популярност в предимно населени със сунити райони в Ирак и Сирия. Въпреки, че бойците от „Даеш“ мразят западните сили, особено след като САЩ и съюзниците започнаха да обстрелват техния халифат, те мразят много повече шиитите, на които сунитските милиции гледат като на еретици.
Важна особеност на периодично избухващите конфликти на различни места в Близкия Изток е кръвната вражда между сунити и шиити. Заради това Иран и съюзниците й са врагове на „Даеш“ и няма никаква вероятност да се примирят с тях. Вместо да отритва участието на шиитите, Западът трябва да признае тактическата полза от тях.
Основните сунитски сили не са надеждни съюзници срещу „Даеш“
Неудобната истина е, че държави като Саудитска Арабия, Катар и Турция помогнаха за създаването на заплахата „Даеш“. Отдавна богатите дарители от Залива финансират отделни фракции, които се сляха и се превърнаха в „Даеш“. Дори и след като ужасяващата същност на това движение стана видна, водещите сунитски сили проявяваха двойнственост по отношение на групировката.
Анкара изглежда повече се вълнува как да подкопае процъфтяващата кюрдска власт в Северна Сирия, отколкото да отслаби „Даеш“. А Риад и съюзниците му от Залива по-скоро оттеглят, отколкото да увеличават тяхното военно противопоставяне на джихадистите. Още веднъж: изглежда има елемент на сунитска солидарност, която определя решенията им.
Въпреки, че Съединените щати и другите западни сили могат да постигнат успех в притискането на някои сунитски държави да се противопоставят на „Даеш“, тези държави никога няма да бъдат нещо повече от неохотни партньори в това начинание.
Русия ще настоява да бъде играч в Близкия Изток
Напълно нереалистично е да се опитваме да изключим Москва от участие в Близкия Изток. Въпреки, че Сирия е само на 800 километра от южната граница на Русия, повечето американски лидери на обществено мнение изглеждат вбесени от решението на Владимир Путин за военна намеса, че дори и само за дипломатическа. В същото време те приемат за напълно оправдано САЩ да се намесят, въпреки че Сирия е на почти 9000 километра от Америка.
Като имаме предвид географската близост и възможния ефект от нестабилност в Близкия Изток върху собственото мюсюлманско население на Русия, едновременно е и арогантно, и неразумно за лидерите на САЩ да правят опити да принудят тази държава да стои отстрани и да остави Вашингтон да се опита сам да реши безбройните проблеми в региона.
Още повече, Путин изобщо не показва желание да изостави своята военна намеса, а когато са на крачка от предизвикването на изключително опасна криза с ядрена сила, Съединените не могат по никакъв начин да го принудят да отстъпи.
Кюрдите усложняват още повече нещата
Няма никакво съмнение, че кюрдите в Ирак и Сирия са доказали, че могат да бъдат изключително способен противник на „Даеш“. Всъщност, те са не по-малко успешни от различните проирански шиитски сили. Но кюрдите си имат собствен политически план и той влиза в пряко противоречие с официалната позиция на Запада за запазване на суверенитета и теритиориалната цялост на Ирак и Сирия.
Красноречиво беше, че когато град Синджар бе освободен, навсякъде се вееше кюрдският флаг, докато иракският национален флаг не се виждаше изобщо. Същият знак за кюрдски сепаратизъм бе видян и по-рано, когато сирийските кюрдски сили превзеха Кобани. Истината е, че кюрдското население не е изобщо ентусиазирано да бъде лоялно към държавите Ирак или Сирия.
Въпреки сериозните вътрешни конфликти (особено сред сирийските кюрди), тяхната крайна цел е създаването на Велик Кюрдистан. Подобно образувание би включило в себе си не само предимно населените с кюрди региони в Ирак и Сирия, но и значителна част от югоизточна Турция. Засилена западна подкрепа за кюрдските въоръжени сили срещу „Даеш“, което е разумно от тактическа гледна точка, ще създаде огромно напрежение между Запада и правителствата на Турция и Ирак.
Западните атаки срещу „Даеш“ ще затвърдят образа на "атакуваните мюсюлмани"
Вероятно най-лошият аспект на една засилена западна военна операция срещу „Даеш“ е, че тя ще налее масло в огъня на приказките за „нов кръстоносен поход срещу земите на мюсюлманите“. Докато западните общества може да гледат на това като на митология, то мюсюлманското население е възможно да забележи най-малко, че това е поредното от серията западни нападения срещу мюсюлмански държави.
След войните в Афганистан, Ирак и Либия, този нов конфликт със сигурност ще засили впечатлението, че ислямът е под постоянна атака от неверниците.
Следователно, дори и САЩ и съюзниците да унищожат безспорно „Даеш“ (което е вън от съмнение), това неизбежно ще засили чувството, че мюсюлманите са преследвани и ще бъда идеалната основа за набиране на ново поколение терористи.
Много по-добре е „Даеш“ да бъде победена от местни и регионални сили. Подобно развитие може да предизвика нова вълна от враждебност сред сунитите както към кюрдите, така и към шиитите, но поне западните общества няма да бъдат главна мишена.
Докато американски и други западни политици мислят какво да направят срещу „Даеш“, най-малко трябва да имат предвид тези реалности, колкото и неприятни да изглеждат някои от тях. Неудобните истини трябва да бъдат приемани, за да се избягват политически разгроми. Политиците пренебрегнаха подобни истини и в иракската, и в либийската война, а ние сега плащаме цената и трябва да се справяме с породения хаос.
Наложително е да не правим същите грешки отново, докато разработваме стратегията срещу „Даеш“.
Тед Карпентър е старши изследовател в института CATO във Вашингтон. Коментарът е публикуван в National Interest. Преводът е на Клуб Z.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!