Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Озверяваме бавно, неусетно почти
Маргарита Петкова
Не може да сложим до всеки лекар полицай
То не е за песен, а за плач. Агресията става ежедневие. Или еженощие. Защото поредният побой в здравно заведение се случи онази нощ. Боя се, че това вече не учудва никого. Че това не тревожи никого. Освен потърпевшите и техните близки.
Докарват възрастен човек със счупени ребра, който твърди, че е паднал от леглото си. Поема го санитарката, за да го закара на количка до кабинета за необходимите изследвания. Пристига синът на пострадалия, загрижен изглежда, качва се в асансьора да придружи баща си. И там между етажите ескалира агресията му, започва да нанася удари на стареца,
крещи “Всички
ще умрете!”,
докопва санитарката, скубе, блъска, рита... После си плюе на петите. На сутринта го окошарват.
Оказва се, че е психично болен с криминално досие. Битият - бит, прибраният прибран, случаят минава “към дело”. Папката с такива инциденти набъбва. Висшият и по-нисшият персонал на здравните ни заведения бие камбаната, че
агресията е
лавинообразна
И е така. Сега ще погледна от тяхната страна. Държиш в ръцете си, буквално, човешкия живот. Преглеждаш всякакви пациенти - от тежко пострадали до безпаметно пияни. От сериозно болни до хипохондрици, висящи пред кабинетите за щяло и нещяло. Даваш дежурства, разписваш се във ведомостта срещу обидна заплата, ядеш на крак, ако имаш време за ядене, благодарят ти или те псуват, не си Господ, но трябва да се опиташ да бъдеш, а битът те притиска по същия начин, по който и този, дето е пред теб.
Всеки болен е единственият болен на света, за него и близките му други няма, ти трябва да му обърнеш внимание на мига и само на него. Ама чакат те за по-тежък случай, ама не си специалист за страданието му, абе ти си докторът и веднага започвай да лекуваш. Иначе ще ти налетят, ще те бушонират, ще те наритат. Ще ти извадят нож, ще ти размахат пищов. Не пресилвам. Всичко това се е случвало и се случва. Не искам да кажа - ще продължава да се случва, но явно ще е така.
Сега ще хвърля един поглед и от другата страна. Търсиш лекарска помощ за детето си, за родителя си, за близкия си. Лекарят е Господ, той ще го спаси. И се оказва, че попадаш на брадясал, гледащ изпод вежди със зачервени очи индивид в смачкана бяла престилка, лъхащ на алкохол, който промърморва, че има по-спешен случай, че не разбира от коремни болки, защото е оториноларинголог, че трябва да изчакате, или пък изобщо не ви отразява. Е, как да не го хванеш за реверите, когато детето ти се гърчи, майка ти подбелва очи, жена ти скимти с последни сили. Или каквито там други симптоми си представите сами. Така погледнато, и двете страни са прави. И същевременно - и двете страни не са прави.
Защото всеки би трябвало да се постави на мястото на другия. Обаче в екстремна ситуация всеки стои на своята позиция. Което не оправдава агресията.
Не може да
вдигнеш ръка на
ръката, от която
чакаш помощ
На лекар. Или на сестра. Или на санитарка. Не защото са безгрешни. Реално погледнато, оная акушерка, дето налагаше на видеозапис новородено по главичката със стъклено шише, си просеше публичен линч. Виждала съм лекари и упражняващи лекарска професия. Не знаеш на кого ще попаднеш.
Като руска
рулетка е
Цялата ни здравна система е като руска рулетка. С подобрение обаче. Вместо един патрон в барабана са заложени пет и шансът е да ти се падне едното единствено празно гнездо.
Ако щеш. Няма здравноосигурени, няма здравно неосигурени, всички сме на мушката. Ама с най-голямото уважение към медиците и с най-чистата си съвест към нехайството на чиновниците го казвам.
По отношение на ефективността на здравната система и лекари, и пациенти сме от едната страна - губещата. Къде изгубих нишката за агресията? Тук си е. Обяснявам откъде се отключва тя по моето скромно мнение. Несигурният живот, който ни се случи да живеем, безбъдещността, безверието са причините за агресията.
Реагираме първосигнално, като скот в скотобойна. Оставям настрана пиянските нальоти и психическите отклонения. Както е в разглеждания случай. Побойникът е доказан псих, редовно е пребивал баща си, има криминално досие, Не, няма да задавам очаквания въпрос що ще тогава необезпокояван и без контрол. Няма пари да се прибират психически неуравновесените в стационар. Оставени са да си пият хапчетата в домашни или улични условия. Ако имат пари за хапчета. И ако има кой да следи да си ги взимат редовно.
Последиците са налице. Защото държавата ни е наопаки. Да, бе, уважаеми, знам, че държавата сме ние. Всичките. С ураджийство не става. Не става и с класическата подредба лекар - полицай - медсестра - полицай - санитар - полицай-шофьор на линейка-полицай...
Прекалено дълга става прогресията. Неудържимо нараства агресията. И кво правим, а, кво правим? Да се сложат скенери за пръстови отпечатъци във всяко здравно заведение,
та да проверяваме влизащите с какъв здравен и криминален статус са?
Не подхвърлям идея на здравния министър, да не чуе дяволът! Просто не искам децата ми да живеят в тази ескалираща агресия. Защото веднъж вече ми се случи едва да удържа сина си, с когото чаках час и половина в коридора на ИСУЛ, докато се сменят лекарите, докато си изпият кафето и се видят с колегите, за да си споделят кое-що, наистина едва го удържах да не влети в кабинета заедно с вратата. Втори път не знам дали ще успея.
И дали ще имам мотивация да го удържам. И дали за пореден път ще улуча празното гнездо в барабана. Всъщност при играта на руска рулетка никога нищо не се знае. Аз обаче отказвам да участвам в тая игра. Прекалено агресивна е и трябва да бъде забранена. Толкова години еволюция, за да озверяваме в болничните асансьори?! Ако сега е неусетно, утре ще е късно.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!