Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Кому е изгодно свалянето на самолета?
Проф. Михаил Константинов
Светът се тресе от кризи, България трябва да се съсредоточи върху националните си цели
“Кому е изгоднo?” (на латински Quo prodest?) е въпросът, с който от Древния Рим досега са търсели извършителя на някакво действие. И обикновено са го намирали. На държавно ниво и в исторически план нещата са други. Там е известно кой какво е извършил. И въпросът вече е “Кому е било изгодно?”. Защото често
този, който е
удрял пръв, е
подписвал
смъртната си
присъда
А изгодата е била за друг.
Инцидентът със сваления на 24 ноември руски бомбардировач Су-24 технически вече е ясен. Самолетът е “забърсал” (всъщност нарушил) за малко турската граница и чакащите в засада турски Ф-16 са го свалили с ракета с инфрачервено насочване. Историята далеч не е завършила, но вече е ясно кой печели и кой губи. В икономически план губещи са и Русия, и Турция, като щетите за втората са по-големи.
Много по-интересни обаче са военните и политически аспекти на този инцидент. Във военен план загубата на произведения преди повече от 20 години руски самолет и гибелта на двама военни (един от които летец) е нищожна. Звучи цинично, но е факт. Странно е даже как за почти два месеца бомбардировки и няколко хиляди бойни полета руските загуби са толкова нищожни и във всеки случай са далеч под планираните.
Очевидно е порасналото майсторство на руските екипажи, както и перфектната работа на земните служби за поддръжка на машините. Може да се добави, че досега руснаците имаха на своя страна и късмета.
Но ако материално загубите за Русия са пренебрежими, то военно-политическите ползи от инцидента са огромни. В руските бази в Сирия вече са инсталирани на бойна позиция най-новите противовъздушни комплекси С-400, с които под контрол е не само сирийското въздушно пространство, но и съществена част от Средиземноморието. Досега на Русия само ѝ се искаше това да стане, но нямаше как. А сега има.
Турция вече няма да може да бомбардира размирните сирийски кюрди, които сега първо ще помогнат за ликвидирането на “Даеш”, а в перспектива ще си направят държава.
Президентът Асад вече им е дал съответната територия, иракски Кюрдистан е факт, а сега най-вероятно ще се откъсне и турски Кюрдистан.
Дали и кой ще има полза от бъдещата кюрдска държава, е въпрос с неизвестен отговор. Тактическа полза обаче Русия със сигурност има. Друга полза за Русия е, че сега тя по-лесно ще откаже включване в 60-държавната коалиция срещу “Даеш”, оглавявана от САЩ.
Това включване би я обезличило, независимо от фактическия руски принос за победата. Сега на масата на преговорите след падането на “Даеш” ще има трима играчи: САЩ и тяхната коалиция, Русия и други.
Така руснаците със сигурност ще си запазат военните бази в Сирия, което засега е основната им грижа.
Още една важна полза за Русия е отслабването по очевидни причини на натиска на НАТО и Европейския съюз върху Крим и Новорусия.
Бенефициентът от свалянето на руския самолет е единствено и само Русия. Което не значи, че тя е организирала инцидента. Убеден съм обаче, че руските стратези са запознати с китайския принцип
да не пречим
на врага си
да греши
Дали руснаците са знаели, че в района дебнат вдигнати във въздуха турски “фантоми”? И че турците са на ръба на нервна криза заради прекратения петролен бизнес с разни структури в Сирия?
Не може да се каже със сигурност, но най-вероятно отговорът е “Да, знаели са”. Не може от спътник да снимаш номера на автомобил на земята, а да не видиш кръжащите турски бойни самолети.
А и легендарното руско военно разузнаване сигурно вече е съобщило много и интересни неща на политическото ръководство на страната.
Няма съмнение, че както турски висши военни, така и голяма част от бившите офицери на Саддам, които командват днес в “Даеш”, са агенти на ГРУ. Днес руснаците признават, че да пратиш бомбардировач без прикритие от въздуха или от земята, е грешка. Но дали е само грешка? Или е подканване към противника да сгреши? Особено като знаеш колко му е акълът? Или липсата на такъв?
Малко история може да ни отвори очите. Преди 75 години на 14 ноември 1940 г. германските бомбардировачи сриват английския град Ковънтри, като убиват близо 1000 души. За Германия това е тактически успех и стратегически фал.
Защото развързва ръцете на съюзниците на свой ред да превърнат в лунен пейзаж самата Германия. Но не е само това. Чрез разбитите кодове на германската “Енигма” английското военно-политическо ръководство е било информирано предварително за атаката. Но изобщо не е подсилило противовъздушната отбрана на града, нито е предупредило населението му за предстоящата тежка бомбардировка. Защото германците са щели веднага да разберат, че кодовете им са разбити.
И да ги сменят, а
изходът от
войната да
бъде друг
До японското нападение над американската флота в Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. управляващият в САЩ елит е искал да влезе във войната срещу Германия и Япония. Но не е можел, защото американското обществено мнение е било категорично против. За късмет японците решават да нанесат превантивен удар върху своите противници.
И японски флот от 6 самолетоносача, 4 тежки и 12 леки кораба потегля на 26 ноември на бойна мисия.
Поне два дни преди нападението американският президент Франклин Рузвелт е бил информиран за ситуацията – просто е нямало как да се скрие такава мощна армада.
Следователно е трябвало американският флот да се изкара в открито море и да атакува японците. Или поне да им избяга.
Но американското ръководство предпочита да допусне удара, без даже да вдигне под тревога спящите корабни екипажи.
Да, щетите са тежки: потопени са четири тежки и 2 леки кораба и още толкова са повредени, унищожени са стотици самолети, загиват 2400 американци. Щетите обаче бързо са компенсирани, а цяла Америка вече иска да се включи във войната.
Просто Рузвелт е позволил на Япония да сгреши. Което е било тежък удар и срещу Германия. Когато научава за японското нападение, един германски стратег казва, че в този момент Германия вече е загубила войната. До формалния край остават почти три години и половина, но германецът се оказва прав.
В разразилите се кризи в Европа, Близкия изток, Украйна и даже Далечния изток България има шанса и задължението да минимизира щетите за себе си. За целта като начало са необходими постигане на вътрешно единство и съсредоточаване върху националните, а не върху партийните и личните интереси. Звучи банално, но е така.
Всъщност важните неща винаги могат да се формулират просто. Ако за част от българския политически елит тези неща не са ясни, трябва да му ги изясним.
С всички възможни демократични средства. Именно с всички.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!