Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ето как ще се разпадне Шенген: 4 сценария
Преди външните граничари бяха комунистическите режими, но тях вече ги няма
АЛЕКС БАРКЪР,
СТЕФАН ВАГСТИЛ
Ако Шенгенското споразумение в края на краищата се срине под тежестта на миграцията в Европа и кризите в сферата на сигурността, най-големият в света експеримент за отворени граници вероятно ще завърши така, както и започна - с дълго задръстване.
Преди близо три десетилетия именно протестите на шофьорите на товарни камиони на френско-германската граница подтикнаха Париж и Берлин да обединят границите си.
Днес идеално правата линия от конуси по германската магистрала А, водеща към Австрия, принуждаваща колите да пълзят под бдителния поглед на полицаите, създава впечатлението, че проектът с участието на 26 страни може да се разболее и умре.
Скорошните разкрития, че най-малко трима от джихадистите, участвали в атентатите в Париж, са проникнали в Европа заедно с огромния поток мигранти, потвърди най-лошите опасения на експертите по сигурността за слабите места, създавани от Шенгенското споразумение.
Райнер Мюнц - експерт по миграцията от австрийската Ерсте банк, отбелязва, че Шенген е бил замислен, когато е съществувала Желязната завеса. Комунистическите режими бяха външната гранична полиция.
Брюксел се опитва да крепи Шенген с редица инициативи - от квоти за мигранти до призиви към Турция да спре притока. Но ако това не сработи? Ето 4 сценария:
1. Изгонване на Гърция
Гърция е Ахилесовата пета на Шенген. Тя е главен проводник на мигрантите към останалата част на Европа и вероятно най-малко тдееспособната държава в ЕС. Всяка държава ще страда от притока към гръцките източни острови от съседна Турция. Но неуспехът на Гърция да запечата границите си или да придвижва процеса за даване на убежище убива принципа, че отговорност за съдбата на мигранта носи първата държава от ЕС, в която той е влязъл. Вместо това Атина се опитва да разреши на мигрантите да продължават пътя си, за да се превърнат в проблем за някой друг.
„Неизпълнението на задълженията е главна причина за разпадането на Шенген", заяви висш европейски представител, работещ по кризата.
В правилата на Шенгенското споразумение има възможност, позволяваща да бъде изключена една страна за "систематични неизпълнения" на охраната на границата. Тя дълго врече бе наричана "гръцка клауза". Сега раздразнените европейски лидери обсъждат дали да я задействат.
Гърция няма сухопътна граница с останалата част от Шенгенската зона. Но висши чиновници от ЕС смятат, че подобна заплаха може да бъде единственият начин Гърция да бъде принудена да се осъзнае и да се обърне за спешна помощ към "Фронтекс" - службата на ЕС за граничен контрол, което тя отказва да направи.
2. Постепенно връщане на границите
Заграждения се появяват вътре в самата Шенгенска зона. Това, за което само преди няколко месеца унгарският премиер Виктор Орбан бе прикован на позорния стълб, вече е почти реалност. Словения слага бодлива тел по границата си с Хърватия, Австрия - по границата си със Словения (която граница е в самата Шенгенска зона). Наред са балканските страни, намиращи се по пътя от Гърция къв Европа, но не са членки на ЕС.
Границите не са изцяло затворени, но тази опция съществува за някои страни. В рамките на Шенгенската зона Германия, Швеция, Австрия и Франция също въвеждат по-строги ограничения с разрешението на ЕС. Атентатите в Париж дадоха тласък на затягането на граничните правила. Съюзът настоява, че тези мерки носят извънреден и временен характер. Но всички столици знаят, че нещата трудно ще се върнат назад.
3. Архипелаг от бежански лагери
Заедно с оградите и препятствията има необходимост за регулиране концентрацията на мигрантите. Пасау в Германия, Шпилфелд в Австрия, Шентил в Словения - стари гранични градове като тези могат в крайна сметка да се превърнат в транзитни зони на Шенген и в центрове за приемане. Европа ще види появата на архипелаг от лагери за бежанци по своите граници.
Някои предпочитат тези центрове да бъдат разположени в първата страна, в която мигрантите влизат - Гърция или Италия, или на Балканския път към Хърватия. Каквото и да бъде направено, принуждаването на хората да останат на едно място ще изисква бодлива тел и вероятно сила и ще накърни европейските ценности.
"Картините ще бъдат страшни, но какво друго можем да направим", пита висш северноевропейски чиновник.
Картините вече са страшни. Кюрд в Македония, взет за икономически имигрант вместо за бежанец, обяви гладна стачка, като си заши устата.
Вайра Вике-Фрейберга - бившата президентка на Латвия, самата тя бежанец от война, заяви, че такива лагери може да бъдат неизбежни. "Когато имате стотици хиляди хора, прогонени от домовете им, трябва да ги сложите някъде. Да си бежанец е просто ужасно."
4. Отстъпление на Шенген
Ако Гърция е ахилесовата пета на Шенген, Германия може да е силата, която да го поддържа. Канцлерката Ангела Меркел отхвърли идеята "да се запечатаме". Тя не е готова и да накара германските граничари да използват сила срещу бежанците.
Пълното възстановяването на граничния контрол ще струва много скъпо. На чиновниците не им достига съответният щат от сътрудници, оборудване и инфраструктура. Ако това се случи, Шенген може да се върне към минизони, такива като Бенелюкс и скандинавските зони за свободно движение, предшестващи проекта. Подобно разпадане обаче ще означава опасна колективна загуба на доверие.
"Ако изгубим присъствие на духа, ще загубим повече от Шенген", каза Жан-Клод Юнкер. "Ако Шенген се разпадне, няма да има единна валута."
----
* Авторите са журналисти от в. "Файненшъл таймс", където е публикувана статията. Алекс Баркър е кореспондент на изданието в Белгия, а Стефан Вагстил - в Германия.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!