Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Проф. Божидар Димитров: Голямата базилика в Плиска е най-голямата сграда в Средновековна Европа, изградена като символ на победилото християнство

Проф. Божидар Димитров

Проф. Божидар Димитров, историк, директор на Националния исторически музей в интервю за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“


Водещ: Проф. Димитров, кое е най-важното, което всички българи и туристи в страната ни трябва да знаят за Плиска?
Божидар Димитров: Трябва да знаят, че Плиска е първата българска столица. Второ, че заема огромна територия, 23 кв. км площ. Такъв голям град няма в Европа по това време, градовете са по 2-3 кв. км. Трето, че това е град, изграден от камък. В Европа чак до 11 век почти архитектурата е землено-дървена, докато българите строят разкошни каменни градове, единият от тях е Плиска, но не е само Плиска. По същото време е изграждан и Преслав, без да е столица на България, той ще стане по-късно, такива са Силистра, Дръстър и др. градове, тези градове са най-модерно урбанистично построени, т.е. те са с улици, с канали, с отточни канали за мръсните води, с водопроводи за прясна вода и дори някои сгради на аристокрацията, на дворците, царският дворец, канският дворец, тъй като тогава до 852 са канове наши владетели, са с парно отопление. Това трябва да знаят, трябва да знаят, че най-голямата сграда в Средновековна Европа и то до късно средновековие е църквата, наречена днес условно Голямата базилика.

Водещ: Защо наричаме Плиска-столицата на българските канове и кои са най-ранните сведения за Плиска?
Божидар Димитров: Те са от началото на 8 век, т.е. само двадесетина години след като българската държава установява контрол на земите между Дунав и Балкана. Забележете какво казвам - след като българската държава установява контрол на тези земи, тъй като тя не е създадена 681 година, а в 632 година. 681 година след една успешна война тя просто се разширява на Юг от Дунав и премества тук столицата си, която не знаем къде е до тогава, но предполагаме, че е била някъде в района на руския Полтава, тъй като именно там и то в мирно време е погребан първият български владетел, създателят на държавата Кан Кубрат.

Водещ: Кои са били първите строежи в Плиска? Какво е разкрито в рамките на проучванията досега?
Божидар Димитров: Първите строежи в Плиска българските са започнали с дървена архитектура, защото е трябвало някъде да живеят, а каменните строежи отнемат много време и много работа. Знаем, че първите сгради, дворците на царя, на министрите са били дървени. Те постепенно са били заменени с каменни строежи и на това е първо дворецът на българските владетели в Плиска. Дворците на шестте велики боили, системата от тунели, която е свързвала отделните сгради, църквата, защото е имало християни още преди официалното покръстване, която се е намирала на мястото на Голямата базилика - това са били първите строежи в Плиска. Между най-интересните са една „Алея на победите“, която е водила от Източната порта към Двореца на владетелите, която се е състояла от широко павирана улица, или да го наречем „булевард“, около който е имало мраморни плочи, на които са изписани имената на местата, където българите са печелили военни победи. То си пише, те са къси и кратки надписите и пише: Сражения при при Адреанопол или превзети крепости: Крепост Созопол, Крепост Ахтопол и т.н.

Водещ: Смята се, че една от най-ранните постройки е голямата Каменна сграда – Крумовият дворец. Да припомним историята на хан Крум?
Божидар Димитров: Някой смятат, че именно Кан Крум, след като Никифор е превзел Плиска и я е изгорил, той е започнал възстановяването на Плиска именно с каменни сгради. Аз смятам, че Плиска не е превзета от Никифор, никъде не е написано, че е превзел Плиска. Въз основа на лични наблюдения от 2001 година и при едно измерване на разстоянието установих, че за 3 дни, толкова е походът, както пише във византийските хроники до крепостта на Крум, за три дни не може да бъде изминато от пехотна армия разстоянието. Карнобат е истинският пункт, крепостта Маркели при Карнобат и изходният пункт на Никифор до Плиска, разстоянието е 150 км, а при тогавашните преходи една армия не би могла да измине и половината от разстоянието. Дневните преходи са по 22-23 км. в онази епоха. Така че няма как да е била превзета Плиска по времето на Кан Крум.

Водещ: Проф. Димитров, има ли спорни моменти и по отношение на разказа за Никифоровата глава?
Божидар Димитров: Разказът за Никифоровата глава е следният: Никифор е нахлул в България на 12 юли и на 26 юли неговата отстъпваща през един старопланински проход армия е била обкръжена от българите, унищожена до крак. В сражението е загинал и Никифор. Византийските автори разказват, че главата му е била изчистена от месото, обкована със злато и сребро и превърната в чаша, с която Крум е приел наздравица със своите боили и славянските князе-съюзници. Аз силно се съмнявам, че този разказ е достоверен, той е част от политиката, от черния пиар, с които византийските хронисти често клеветят Кан Крум. Кан Крум е един от най-толерантните и най-интелигентите български владетели. Толкова толерантен, че жена му е била оженена за византиец – християнин, а финансов министър и началник на артилерията също са били византийци – християни, както и шестте зам.-областни управители на трите тракийски области. Следователно би трябвало да смятаме, че това е една измислица. Не може такъв интелигентен човек да бъде обрисуван с практиките на един африкански войн, да речем.

Водещ: Проф. Димитров, споменахте покръстването на българите, какво е значението наистина на Плиска в нашата християнска история?
Божидар Димитров: Много е голямо. Трябва да ви кажа, че около Плиска при разкопките около Голямата базилика беше разкрит огромен християнски квартал, който опира точно до тържествената Източна порта, и където по-късно е била построена Голямата базилика, върху основите или по-скоро върху една по-стара църква, която е обслужвала християнския квартал. В Плиска се е разиграло всичко – покръстването на Цар Борис, на голяма част от населението на страната, като пак подчертавам, че една част от българите вече са били християни и към тях е имало пълна религиозна толерантност до тогава. В Плиска след това е изградена като символ на победилото християнство Голямата базилика, а след това и манастирът около нея, където са се преписвали християнски книги, с които са се зареждали църквите, както в България, така и най-вече новоиздигащите се църкви в съседните страни – Сърбия, Русия, където български мисионери, проповядвайки Божието слово, възползвайки се от обичайната толерантност в тогавашните езически държави. Това е ролята на християнството, тя не е малка, бих казал, че е основна.

Водещ: Каква е връзката между свещените места и свещените кладенци? Знаем, че лековитите води изключително силно присъстват като тема в много легенди и предания, с които се занимава именно нашето предаване. Каква е връзката между свещените места и свещената вода?
Божидар Димитров: Във всяка църква в тази епоха, включително и в тези, които са оцелели и до наши дни, особено в Странджа, дори и параклисите там, имат изворна вода, която е оформена като кладенец и сега действа. Нарича се на гръцки „аязмо“, което означава „свещен кладенец“. Смята се, че водите им са лековити и очевидно и в Плиска са смятали така, след като в течение на векове са поддържали този кладенец, дори и когато църквата е била разрушена. Сега, това, което е много важно и трябва да знаят хората, аз искам да съм честен с тях, че в голяма степен лечението, което тези води правят, се дължи на силната вяра, която имат хората. Истината е, че свещеният извор до 19 век е лекувал хората и едва в 19 век кладенецът е бил зарит. За щастие, ние го изровихме. В момента е укрепен, запазен, само че сме го закрили, докато не се избистрят водите. Вероятно, когато реставрираме църквата, защото в момента тече процес на реставрация, ще реставрираме и кладенеца.

Водещ: Проф. Димитров, да кажем няколко думи за Владимир Расате и след това за Симеон I, който решава да бъде преместена столицата.
Божидар Димитров: С удоволствие. В 889 година се е случило нещо, което не се случвало дотогава. Владетелят Цар Борис I - Кръстител доброволно се е отказал от престола. Дотогава българските владетели са управлявали до смърт, естествена или насилствена, до смърт са управлявали държавата. Той се е настанил в един от преславските манастири, а начело на престола застанал, както изисквал закона, първородния му син Владимир Расате. Напразно обвиняват Владимир Расате, че е искал да се върне към езичеството. Това е невъзможно и нямаме никакви достоверни известия, че той обръщал християните обратно в някаква вяра. По-скоро във външно-политическата линия, която е предприел Владимир Расате, нещо не се е харесала на Борис и затова той го е свалил, ослепил го е и поставил на престола втория си син Симеон. Симеон е учил дотогава в Магнаурската школа, бил може би най-добрият образован български владетел в тази епоха, и по ум и по разум е надминавал дори и византийците. Всички са казвали, че той бил първенецът на школата, т.е. на Магнаурския университет, защото това е било всъщност университет. И така той показал, че наистина учението, за което България сигурно плащала, не е изял парите на държавата напразно. Той е превърнал България в следващите три десетилетия във велика сила, в игемон, в Европейския югоизток.

Водещ: С преместването на столицата от Плиска в Преслав, Плиска губи ли своето административно и политическо значение и кога се случва упадъкът на града?
Божидар Димитров: Преместването на столицата в Преслав е станало по няколко съображения. На пръв поглед военностратегически, за да бъде по-близо столицата и съответно армията до главния проход, който свързал земите на България със земите на най-големия й противник – Византия. На второ място, очевидно е искал Борис или Симеон да ликвидират някои мрачни спомени от Плиска – смъртта на княз Боян-Енравота, смъртта на 52 боилски рода, ако щете дори и свалянето и жестоката разправа с Владимир Расате, а вероятно и с други негови сподвижници. Много образно и картинно го е казал българския историк Петър Мутафчиев по повод на промяната на столицата. Казвал е, че „в Плиска всичко напомняло за великата езическа древност на малкия, но могъщ по дух народ на прабългарите, които върху най-оспорваната земя на Европейския континент формираха своята държава“. В Преслав в градоустройствено отношение, както се казва, е могъл да започне на чисто цар Симеон и да предаде християнския облик на града, който е и направил много успешно.
Албена ИВАНОВА, focus-news.net 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!