Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Доц. Георги Гаров: Българската народна култура и традиция може да бъде използвана като визитка за страната ни

Българската народна култура и традиция

Доцент Георги Гаров, преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и професионалист в областта на изследванията на традиционната култура и изкуството на фолклорна основа, в интервю за Радио „Фокус“-Пирин относно силата на българския фолклор и какво е неговото въздействие

Фокус: През годините българският фолклор винаги е бил онова нещо, което ни е съхранило като народ. В тази връзка и съвременните ансамбли имат задачата да популяризират българската песен и танци. Съгласен ли сте с това?
Георги Гаров: Според мен съвременните български ансамбли са създадени изначално през 50-те години, за да съхраняват и да популяризират българския фолклор. Но в крайна сметка, с течение на времето и с развитието на българската култура и изкуство се оказва, че ансамблите имат малко по-различна роля. Според мен те имат ролята да стъпят на основата на българската фолклорна традиция и да създават едно съвременно изкуство, което по своеобразен начин интерпретира тази традиция. Но ние не можем да твърдим това нещо, което са казвали тогава пионерите на нашето изкуство, когато са създавали ансамблите, че те съхраняват традицията. Те не я съхраняват, защото това не е възможно. Традиционната култура е нещо, което се е развивало през вековете във времето, в което народът е живял по този модел. Така е било устроено обществото. Когато тази култура се качва на сцената, тя трябва да се подчини на нейните закони и се превръща в едно сценично изкуство, което отразява фолклорната култура, но и съвременния начин на живот на хората.

Фокус: По какъв начин стимулирате младите хора да се занимават с български фолклор?
Георги Гаров:
Начините са много. Когато един млад човек се докосне до културата на своите предци, заради това, че той е наследник на тази култура, неминуемо започва да му става интересно как хората са живели по онова време, как са пели, как са танцували, как е протичало тяхното ежедневие, как е бил устроен техният живот, на какви принципи се е подчинявал този живот, тогавашното устройство на обществото и т.н. Когато човек се докосне до едни такива древни начини на съществуване на него му е любопитно и интересно. Той просто иска да се потопи в това време, в този начин на интерпретация на културата, защото така се чувства повече българин и това възобновява неговите интереси към корените, към древността и към миналото. Така той в днешния глобален свят се чувства идентичен и уникален, чувства се българин. Аз смятам, че нашите студенти тъкмо по тази причина проявяват толкова голям интерес към изкуството, което е на фолклорна основа, защото по този начин те са уникални в глобалния свят, в който живеем.

Фокус: С какви трудности се налага да се справят най-често студентите от Българска народна хореография?
Георги Гаров:
Трудностите са най-различни. Основната е това, че вече все по-малко могат да се наблюдават в естествена среда музикални и танцови образци от миналото. Все по-трудно могат да се срещнат хора, които помнят и могат да изпълнят едно хоро в истинския му вид, така както се е играло преди 100 години например. Нашите студенти сега се запознават с тази култура единствено от видеозаписи, от литературата и от разкази на хора, които все още са живи и са живели във времето, в което фолклорната култура е била жива традиция.

Фокус: Какво е специфичното в народните песни и танци в Пиринския край и кое ги отличава от останалите етнографски области?
Георги Гаров: Един от основните белези на песните от Пиринския край е това, че те са многогласни, т.е. една песен се пее от много хора и разпределението е такова, че един от тях обикновено пее мелодията, а другите пеят втори глас, който може да бъде на един тон или да има движение. Общо взето на практика има две различни партии. По отношение на танците уникалното е това, че в Пиринския край има запазени няколко типа танци като регионалност. Това са местата, където живеят различни групи население. Една от групите е представена от старото местно коренно население, което е живяло от двете страни на Пирин планина или по долините на реките Места и Струма. Другата група е представена от населението, което се преселва от южните и западни части на Македония след 1912 година, когато този регион на Балканите се освобождава от турското робство. Тогава големи групи от хора се заселват тук в Пиринския край. Третата група, която можем да наречем и най-голяма е представена от населението, което е нехристиянското или по друг начин казано мюсюлманското население, което живее по тези земи. Тези три големи групи имат различни типове танци, които след 1912 година се срещат, защото хората започват да живеят заедно и по този начин различните стилове и различните типове танци се преплитат и става една нова култура, характерна за Пиринския край. Може би това е един от основните белези, които отличават пиринските танци от останалите региони.

Фокус: Може ли българската народна култура и традиция да бъде използвана като визитка за страната ни и в тази връзка трябва ли да се правят повече фестивали на местно ниво?
Георги Гаров: Да, разбира се, че може да бъде използвана като визитка за страната ни. Всъщност точно това е и нейният смисъл. Както казах преди малко фолклорната култура е онова, което ни прави уникални в глобалния свят, в който живеем. В този смисъл интерпретирайки я, създавайки изкуство на фолклорна основа, ние се показваме като различни от целия свят, тоест това е българското, ние сме българи. Нашата идентичност се показва чрез интерпретацията на фолклорната култура и създаването на изкуството на българската фолклорна основа.

Фокус: Какво предстои на студентския ансамбъл до края на годината?
Георги Гаров:
В момента се готвим за нещо много отговорно. За първи път във Варна ще се проведе Национален фестивал на студентските фолклорни ансамбли. Оказа се, че в България те не са никак малко. Доста университети имат такива ансамбли и всъщност нашият фолклорен ансамбъл ще отиде на тази среща, за да се срещне с колегите от другите университети и да покажем нашето изкуство на тях, а съответно и те тяхното на нас.



Натали СТЕФАНОВА, focus-news.net

 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!