Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Сп."Политико": Белгия - провалената държава
Мрачната репутация на "Моленбек", превърнал се в люлка на джихадизма, е доказателство за това
Още на следващия ден след атентатите в Париж, френските спецслужби обявиха – следите водят към Брюксел и населения с имигранти квартал „Моленбек“. Като се вземе предвид факта, че Белгия е на първо място в Европа по брой свои жители, заминали да се бият за „Даеш“ в Близкия Изток, това изглеждаше съвсем логично. От тогава белгийската полиция провежда операция след операция, за да хване терористите и техните помощници. Все още никакви доказателства обаче не са намерени, а повечето арестувани са били пуснати на свобода.
И преди разцвета на джихадистите, „Моленбек“ имаше мрачна репутация. Знае се, че там обират хора посред бял ден, търгува се с наркотици и оръжие. Кварталът, превърнал се в люлка на джихадизма, е свидетелство за дълбоката криза в Белгия, отбелязва американското сп."Политико", цитирано от "Епицентър".
Най-забележителното е, че „Моленбек“ се намира почти в самия център на европейската столица, където са разположени културните и политически институции на ЕС. По думите на социолози Брюксел в някои отношения прилича на американски град – богати предградия обкръжават бедния център, където царят нищета и упадък, за разлика от Палиж и Лондон, където най-скъпите имоти са в центъра.
Въпросът е защо проблемният район съществува от толкова дълго. А отговорът се крие в белгийското политическо статукво и реформите – политически, управленски, икономически и съдебни, предприемани от 40 години насам. Неуспехът на тези реформи доведе до образуването на вакуум, от който се възползваха джихадистите.
Почти от самото си създаване като държава – през 1830 г., Белгия страда от проблем с политическата си легитимност. От самото начало в нея преобладава местният, квартален патриотизъм, който белгийският либерален елит така и не успя да изкорени. В Белгия съществува своебразен политически триъгълник – християндемократи – социалисти – либерали, които се опират на средната класа, но нямат масовата народна подкрепа.
Политическите партии се използват за всички назначения - от директор на детска градина и чиновници, както и за разпределението на обществените пари. Към това се прибавя проблема и с езиковите различия – на север във Фландрия се говори холандски, на юг във Валония френски, на югоизток пък има немскоезичен анклав. А за да не се обиди никой Брюксел е обявен за двуезичен район.
През XIX в. веднага след Великобритания Белгия осъществява промишлена революция и с помощта на природните ресурси от колонията Конго започва да развива металургична и добивна промишленост. Във фабриките идват да работят хиляди от Северна Африка, най-вече от Алжир, Мароко и Тунис и се заселват именно в „Моленбек“.
Последвалият икономически спад в производството и стоманодобивната промишленост удря първо Валония. Деиндустрализацията означава бедност и упадък за бившия двигател на белгийската икономика – т.нар. въглищен пояс от Монс до Лиеж през Шарлероа. Във всеки един от тези градове корупцията става нещо обичайно.
Редуват се скандал след скандал – като този през 1974 г., когато кмет на Монс става бившият министър на образованието Абел Дюбуа, който напуска правителството, за да предотврати публикацията на статия за негово участие в тайни договорки с националния телефонен оператор. През 90-те години пък е убит политикът от Лиеж Андре Корс, бивш зам.-премиер. През 1998 г. за престъплението е осъден тунизиец, свързан с италианската мафия, а като причина за покушението се сочи политическо съперничество. Разследването води до корупционни разкрития, които карат шефът на НАТО Вили Клаас да хвърли оставка.
Брюксел въвежда централизирано отпечатване на белгийски паспорти чак през 1998 г. А те са особено ценни, защото осигуряват безпрепятствен достъп до Шенген. Преди това документите се издават от 250-те общини, което дава възможност за лесно сдобиване с паспорт срещу подкуп.
След атентатите в „Шарли Ебдо“ на 7 януари се оказало, че от едва 750-те места в белгийското разузнаване, цели 150 щата са незаети. От тогава бройката е запълнена едва с 42 души, но тяхното обучение ще приключи след 2 години. В резултат белгийските спецслужби не можаха навреме нито да се координират помежду си, нито да разберат за готвения атентат в Париж.
Тази неспособност да се прави връзка между отделните институции на различни нива е отличителна за Белгия като държава. Системите, които в други държави обединяват в едно местна, национална и регионална власт, в Белгия просто отсъстват. А местните политици гледат на тази липса като своебразен налог в служба на лингвистичното и регионално многообразие. А и трябва да се признае, че именно слабата роля на държавата прави Белгия привлекателна за заселване. Но както показаха събитията в Париж от миналия петък, за тази липса сега плаща не само конкретната страна, но и цяла Европа.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!