Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Добри Божилов: Вече сме в дългова спирала

дълг

Бюджет, който е на минус 2 милиарда всяка година очевидно е катастрофа за държавата. По-добре сега да се орежат някои разходи, отколкото след 5 години да отрежем още 1 милион население…

Добри Божилов е Интернет предприемач, активен блогър и Фейсбук коментатор. Изключен от СУ с прекратена докторантура, поради разминаване с научните подходи на неолиберализма.

Г-н Божилов, докъде стигна глобализацията като процес? Дефектира ли или има възходящо развитие, според вас?
Глобализацията е някакъв вид изнасилване на историята. Допускане, че светът може много бързо да стане единен и да се хомогенизира, след което да последват мечтаните от много хора светли бъднини. Това са хипотези от научната фантастика, на която и аз съм фен. Но реалността е доста по-различна. Светът не е дозрял и няма никаква готовност бързо да се обедини. Абсурдно е да се очаква, че е възможно западният модел (златният милиард) да се приложи универсално. Нито са налице толкова много ресурси, нито има готовност у по-изостаналите да приемат западния тип поведение. Как си представяте свят с 5 пъти по-голяма консумация на ресурси от настоящата? Как си представяте последователите на Пророка да приемат нирваната на будистите или шинтоизма? Забележете, че не говоря да приемат християните, защото това е относително лесно на фона на другото, което трябва да направят. Исус е и ислямски пророк – предшественик на Мохамед. Но те дори християните не приемат. А как ще приемат Буда или Шива? Също така, как очаквате да съществуват заедно гей-бракове и фереджета? В едно общество? Но най-голям е хаосът в икономиката. Глобализацията по същество представлява сливане на всички икономики в едно. Фактически без никаква регулация, управление и бариери. Този процес неминуемо ще доведе до разрушаване както на развитите, така и на развиващите се икономики. Крайният резултат ще е икономически колапс. Просто не може толкова бързо да се действа и така да се сливат вода и масло. Всъщност, това е твърде меко сравнение. Сливат се отделните съставки на взривно вещество.

Вие пишете за „неопротекционизъм“. Какво е това?
Неопротекционизъм е икономическа доктрина, която твърди, че свободен пазар следва да има само между относително еднородни икономики, а не между твърде различни. Например допустим е свободен пазар между ЕС и САЩ, доколкото те са на приблизително едно ниво на развитие. Но не е допустим свободен пазар между Европа и Индия или Европа и Китай. Твърде големи са разликите в развитието и отварянето на пазарите довежда до колизия. Идеята на неопротекционизма е да се защити развития пазар от развиващия се, който го ерозира. Това е нещо като огледален образ на класическия протекционизъм, който защитава изостаналата икономика от развитата. Но в момента развитите икономика са обременени от много разходи, които не са свързани пряко с производството. Когато развиващите се не направят тези разходи, те получават конкурентно предимство. И фактически превземат пазара на развитата икономика. За да се конкурира, тя трябва да премахне тези разходи. Но това е фактически връщане назад в еволюцията. Ние векове сме градили пенсионни системи, здравеопазване, образование. Тези елементи изискват разходи, които не се изплащат веднага. Но са включени в цената на стоката. Ако няма пенсии и здравеопазване, цената е по-ниска. Индийците завземат пазара. Ние обедняваме. Т.е. развитата икономика става по-слаба и по същество се заменя от неразвитата. Или от самата себе си, но в по-ранен етап от развитието си. Ако днес върнем дивия Дикенсов капитализъм от края на 19 век, със сигурност ще сме конкурентни на Азия. Но в това има ли здрав разум? Неопротекционизмът твърди точно това – отваряне на пазарите, но между близки икономики. А бедните да се подпомагат чрез трансфер на технологии и мениджмънт. Когато напреднат, ще се отворят пазарите.

По какъв начин този икономически модел може да се върже с политиката?
Всеки един протекционизъм се осъществява от държавата. Свободният пазар предполага премахване или ограничаване на държавата. За осъществяването на неопротекционизъм обаче трябва малко по-голям пазар. Едва ли е възможна подобна политика на ниво малка държава като България. Но е възможна на ниво ЕС, Русия, САЩ и пр. Ако хипотетично България приеме тази доктрина, то тя трябва да започне натиск в ЕС за въвеждане на подобни политики. Трябва да е ясно обаче, че това ще бъде много трудна битка. В ЕС и глобално доминират неолибералните идеи, и те се смятат за правилни и за път към светлото бъдеще. Светът фактически ускорява в неолиберална посока. Тоест ако неопротекционизмът е верен като идея, то излиза, че светът в момента ускорява в погрешна посока. Аз мисля, че бодро вървим към колапс на световната икономика. Допускам, че случващите се от няколко години доста сериозни трусове са просто първи признаци на този колапс. Просто не може да има икономика, в която потреблението е в ЕС и САЩ, производството е в Китай, и очевидните дисбаланси се попълват с печатане на пари и трупане на дълг.

Как виждате икономиката на България в този контекст – глобализация, протекционизъм, кризата на ЕС?
България е много малка икономика и пълно затваряне е практически невъзможно. Ако ЕС оцелее, и ако самият той се затвори от останалия свят, тогава ще има много сериозен растеж, базиран на вътрешно потребление и липса на изсмукващи потоци навън. Това би било спасението за Европейската икономика. България ще спечели, както ще спечели и всяка друга страна от ЕС. Просто ще има много нови производства и работни места и по някакви допълнителни доходи за всеки.
Ако обаче ЕС не оцелее, тогава България ще трябва да търси някаква друга общност, така че да е част от по-голям пазар. Логично е това да бъде Евразийският съюз. Не по друга причина, а просто защото няма друга алтернатива. Фактически ако се разпадне ЕС, ще се повтори историята от 1989 г. Тогава СИВ изчезна и единствената опция за нас остана ЕИО. Сега същото ще стане в обратна посока.
Предполагам никой не си прави илюзиите, че е възможно българско бъдеще в съюз с Турция или в някакъв общо-арабски свободен пазар… За България изборите са 2 – Европа или Русия. Ако Европа се самоубие, остава Русия. Допускам, че ако това стане, и други европейски страни ще влязат в Евразия, и дори ще ни изпреварят. Например, без ЕС, експортно ориентираната икономика на Германия ще рухне. За да се минимизират щетите, немците ще заменят ЕС с Евразия, макар да е ясно, че Евразия все още не е толкова голям пазар като ЕС. Но при липса на избор, това ще се случи. А България ще трябва да се съобрази с историческите закономерности.

Как се отрази на България отворената икономика в рамките на ЕС?
Аз съм твърд привърженик на свободния пазар. Той наистина осигурява най-висока ефективност и най-бързо развитие. Но свободен пазар „под похлупак“. Защитен от външна конкуренция. Нека само и единствено вътрешната конкуренция ни води напред. Защото ако аз и вие сме конкуренти, няма значение кой от нас ще победи. Парите и ресурсите остават в същата икономика. Но ако ние бъдем изместени от външен производител, тогава просто цялото общество е губещо. Аз съм твърдо за свободен пазар в рамките на ЕС, и за намаляване на бюрокрацията и безсмислените закони. Но под похлупака на неопротекционизма.

Бюджетът за следващата година вече предизвика негативни реакции у много експерти – неработещи сектори, нови дългове… Вашата оценка?
Бюджет, който е на минус 2 милиарда всяка година очевидно е катастрофа за държавата. Каквото и да прави една държава, не може да си позволява да затъва в дълг. Дългът е най-страшното робство. Ако една държава не може да увеличи приходите в бюджета, то тя е длъжна да намали разходите. Колкото и непопулярно да е това. Защото непопулярното е едно, и все пак е поносимо. Ако не се направи, после идва пълното дългово крушение. И то е много по-болезнено, често пъти не може да бъде понесено. Аз имам една мрачна прогноза, че ГЕРБ ще „дръпнат шалтера“ на България. Знаете ли защо? Защото ние и сега не сме богати. И ако заради дългова криза, се наложи да повторим 1997 г., то това ще е краят на България. Народът няма да понесе драстично орязване на и без това ниските си доходи. Нови данъци. Взрив на безработицата. И вероятна приватизация дори на бъдещите данъчни приходи (то друго не е останало). Ако се наложи подобен шок, просто още 1 милион души ще емигрират. И край…
Именно затова не трябва да се затъва в дълг. По-добре сега де се орежат някои разходи, отколкото след 5 години да отрежем още 1 милион население…

Според вас, възможно ли е да влезем в дългова спирала?
Ние вече сме в дългова спирала. Наистина с не критична скорост, и все още овладяема. Но е факт, че сме в спирала. Старите заеми се плащат с нови заеми, лихвите се добавят към дълга. И освен това, и текущо бюджетът налива нов дълг за недостигащите приходи. Но процесът все още е овладяем. Благодарение на бурния растеж до 2009 и на трупането на резерви тогава, нашият дълг стана доста нисък. ГЕРБ сега трупа дългове, но началният старт е нисък и все още можем да се спасим. Но още няколко години по 2 милиарда на минус, и можем да започваме да строим „Терминал-3“.

Общество.нет 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!