Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Посланикът на Унгария в София: Изнесохме демокрация, пожънахме хаос, войни, тероризъм
„Ако мафията забогатява от бежанския трафик, това е по-добрият вариант. А ако са джихадистките групировки?“, пита посланикът на Унгария в София Н. пр. Андраш Клейн
Таня Джоева
„След събитията в Париж едни от любимите въпроси на репортерите звучат така: свобода или сигурност, европейски ценности или сигурност? Този въпрос е грешен. Нещо по-лошо – опасен. Никой не отрича, че хуманността и толерантността са европейски ценности. Но защо те се противопоставят на други ценности? Има ли по-естествена ценност от правото на живот и на сигурност? Защо законността не се смята за елементарна европейска ценност? Без сигурност може ли да гледаме семейство, да караме децата да учат, да развиваме бизнес, да ходим на избори всяка четвърта година? Общество, където трябва да се обяснява, че сигурността и законността не противоречат на демократичните ценности, излага само себе си на опасност.“
Това каза унгарският посланик в София Н. пр. Андраш Клейн на лекция пред студенти от УНСС за бежанския поток към Европа и националната сигурност. Събитието бе организирано от Българското дипломатическо дружество и САИМО (Студентска асоциация за икономика и международни отношения). Андраш Клейн подчерта, че според оценката на експерти в подготовката на акция като тази в Париж участват най-малко 150 души – това са не само преките извършители, но и тези, които подготвят фалшивите паспорти, намират оръжие и прочее.
„Движението, което наблюдаваме сега на Западните Балкани, е ръководено от организираната престъпност. Класическият пример е, че докато можеха да влизат в Унгария (б. р. - правителството на Виктор Орбан затвори границите на 15 октомври), в страната винаги влизаха групи по 500 души, от които 80% млади мъже. Във всяка група имаше по 20 жени с малки деца и по двама-трима човека, които се движеха с най-скъпите средства за комуникация, с най-модерните смартфони, с карти, на които беше нарисувана откъде да минат, така че да избегнат центровете за регистрация. Това не може да стане, ако не е организирано“, каза г-н Клейн. Той съобщи още, че до 19 ноември 2015 година през Унгария са минали 391 003 нелегални мигранти, от тях в страната са останали около 2000.
Какви са според г-н Андраш Клейн рисковете за националната сигурност от безпрецедентния миграционен наплив към Европа?
Риск №1 – незнанието кой влиза в Европа
„Все пак знаем, че много от тези хора, които в момента влизат в Европа, идват от региони и страни, срещу които Европа сега води война. Помислете дали в историята е имало такъв случай! Една от целите на ислямските групировки е да могат да вкарат хора в Европа, независимо дали става дума за западноевропейски граждани или не. Предполагам, че в момента им е много по-лесно да вкарат хора през западнобалканския поток, отколкото ако се опитат да влязат в Западна Европа с фалшиви паспорти. Бежанец равен ли е на терорист? Не, но ситуацията е много по-лоша, отколкото въпросът предполага. Ако можехме да кажем колко от тези хора са терористи, бихме били в по-добра ситуация, отколкото сега, когато нищо не знаем.“
Риск №2 – къде отиват парите от организираната престъпност?
„По време на процеса, който сега се развива, мафията и каналджиите натрупват страхотни пари. Когато това един ден свърши, представете си с какви пари ще разполагат и какви ще са последствията. По-добрият случай е, ако забогателите са мафиотите. Защото има и друга опасност: никой не може да каже кой стои на върха на трафикантските групировки. Ако на върха стоят точно джихадистките групировки? Какво ще правят с парите, които сега печелят?“
Риск №3 – нашата политика е опасна за нашата национална сигурност
„Хронологично погледнато първо една важна страна покани бежанците без предварителни консултации с която и да било от страните, през които мигрантите минават сега. Друга, не толкова важна европейска страна, която се намира в началото на този път, реши, че няма да охранява границата си. ЕС организира четири-пет-шест срещи, за да вземе решения, които не се взеха. Стигнахме до ситуация, при която без закон и без контрол се появи мигрантския поток. Ние самите, имам предвид ЕС, развихме политика, чиито резултат е това, което наблюдаваме. През август Европейската комисия трябваше нещо да направи и дойде решението за квотите, което нищо не решава. Продължиха и политическите послания. Само преди малко повече от месец Жан-Клод Юнкер заявява в Париж: „Това, че мигрантите избират Европа, ме прави горд, защото означава, че ние сме най-хубавото място в света.“ Външният министър на Люксембург казва, че е неприемливо поведението на обществата от Централна Европа - не сме достатъчно открити към света, липсва у нас солидарност. Нашият извод е, че ЕС може да отговори на икономически предизвикателства, но изглежда не може да отговори на предизвикателства, свързани с националната сигурност. Няма политическа воля за това, а и цялата структура на ЕС пречи. В същото време ЕС е организацията, която най-много определя нашия живот.“
Риск №4 – възход на крайно десни и популистки партии в Европа
„Това безспорно е риск. Но трябва да внимаваме, когато даваме категории и определения на политици и движения. Ако сега някой каже, че не е добре, ако в страната му дойде миграционна вълна и се създаде ново малцинство с друга култура, не считам, че той е крайно десен. Ако някой каже, че не иска чужденци, защото са от по-ниска култура, това вече е расизъм. Аз съм далеч и от шовинизма, и от национализма, но и като посланик, и като човек заявявам: към този момент Унгария не е готова да приеме масово бежанци, защото не е подготвена нито икономически, нито социално. Ще се появят и напрежения, които наблюдаваме на Запад. Безспорно е, че нарастват движения и политически сили, за които може да се каже, че са ксенофобски или шовинистки. Това учудва ли някого? Не е ли логично това да се случи в ситуация, когато традиционният политически елит се отдалечава от мнението на гражданите? Ако преди атентатите в Париж, някой на Запад кажеше, че няма нужда от повече мигранти, го наричаха ксенофоб. Ако искаха да се изразят по-нежно, твърдяха, че е против европейските ценности.“
Риск №5 – превръщането на ценностите в догма
„Има едно понятие „политическа коректност“ . То носи ценности, които наистина са ценности. Хуманизмът и солидарността също са ценности. Но ако тези ценности изведнъж се превърнат в догма, тогава има проблем. Ако една ценност се превърне в догма, политическият елит спира да говори за реалността, да отговаря за реални проблеми. В такъв случай винаги ще се намери някой, който да запълни дупката в политическия живот. Можем ли да кажем, че всички мюдюлмани в Европа са терористи? Не. Много мюсюлмани, граждани на страни от ЕС, са честни и допринасят да развитието на Европа. Тъжното е, че стигаме до ситуация, когато тези почтени мюсюлмани ще пострадат.“
Риск №6 – загуба на доверие в институциите
„Вишеградските страни заедно с Румъния бяхме против квотите. По време на споровете имахме чувство, че някои наши колеги от Западна Европа искат да откажат правото на страни от ЕС сами да определят каква миграционна политика трябва да водят. Затова решихме да се обърнем към Европейския съд, а премиерът Виктор Орбан заяви, че докато той е премиер, никой няма да влезе в Унгария по този начин. Никъде не пише, че членството в ЕС означава приемането на мигранти. Чували ли сте някъде да е имало референдум? Някой питал ли е народа? Завяваме, че това, което става в Европа, няма демократична основа. Къде е рискът? Рискът е в това, че започваме да губим доверие в нашите институции.“
Риск №7 – знаем ли какво правим след победата?
„Рано или късно трябва да седнем и да си поговорим какво направихме в последните 15 години. Днес вече никой не смее да каже, че износът на демокрация беше успешен. Изнесохме демокрация и в резултат на това има хаос, войни, страдание, бежанци, Ислямска държава, тероризъм. Водихме грешна геополитика. Трябва да осъзнаем какво направихме и къде сгрешихме. Един ден ние ще победим Ислямска държава, поне от военна гледна точка. Идеологически - по-късно. Падането на Ислямска държава още не означава стабилизация на Сирия. В Сирия има пет общества, които са във война. Ако едно от тях победи, другите ще се страхуват и ще тръгнат към Европа. Дано сме си научили урока. Иначе ще продължим да създаваме проблеми на самите себе си.“
Геополитика от гледна точка на националния интерес
В дискусията със студенти и дипломати Андраш Клейн заяви още: „Унгария е малка страна с малка икономика и малка армия. Ние няма да определяме геополитиката. Въпросът е в кой свят искаме да живеем, така че да бъде най-добре за националните ни интереси. 25% от унгарската икономика е германска собственост. Ако изключим държавния сектор и земеделието, всеки четвърти унгарец работи за германска фирма в Унгария. По друг начин казано - ако изключим енерегетиката днес Унгария повече зависи от Германия, отколкото зависеше от Съветския съюз преди 90-те. Но каквито и тръби да рисуваме на картите, унгарската енергетика в момента зависи от Русия. Искаме да избегнем такъв вид реторика, която да ни попречи при евентуално нормализиране на отношенията между Европа и Русия, да имаме възможността да възвърнем този вид контакт, който е нужен за стабилността на Унгария.“
epicenter.bgСледвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!