Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Дълговете на държавните предприятия надхвърлят 9 млрд. лв. - Калфин: Страните от ЕС трябва да бъдат готови за допълнителни разходи
/КРОСС/Политическата криза и честите смени на правителства са задминали икономическата криза по негативни ефекти върху публичните финанси. За последните 3 години по консолидирания бюджет на държавата са натрупани дефицити на касова основа в размер на 7.4 млрд. лв. срещу 5.3 млрд. лв. дефицит за периода 2009 - 2012 г. Вместо да се подобрява, картината се влошава, като на фона на политическите трусове е развита явна пристрастеност към харченето с лека ръка. В същото време дълговете на държавните предприятия надхвърлят 9 млрд. лв., пише "Сега".
Това показва анализ на Института за пазарна икономика, изготвен по повод на проектобюджета за 2016 г. и готвената актуализация на бюджета за тази година. За поредна година институтът предложи вчера своя версия за проектобюджет на държавата със занижени разходи и нулев дефицит.
2015-а е поредната година, в която виждаме пристрастеност към разходите. Вместо България да се възползва от по-добрата икономическа конюнктура и да намалява разходите, с актуализацията на бюджета се предлага увеличение на дефицита, коментира Десислава Николова от института. Според нея няма икономическа причина да се трупат дефицити и нов дълг, след като няма рецесия. Резултатът е ръст на разходите с 1.7 млрд. лв. по консолидирания бюджет за 2015 г. Сериозна част от допълнителните разходи идва от наддоговорени проекти по еврофондовете. Недопустимо е да се разбира постфактум за необходими допълнителни средства за 1 млрд. лв., коментира икономистът Георги Ганев.
Ръстът на разходите от 2015 г. "по пантофи" се пренася и за 2016 г., като върху него има добавка от допълнителни 300 млн. лв., изтъкнаха от ИПИ. Според института проектобюджетът за догодина е разочароващ, защото е видно отстъплението от реформи, а обещанията за намаляване на дефицита в средносрочен план се дават без конкретни ангажименти как ще се случи това. От ИПИ изтъкнаха като рискови за бюджета предвидените 600 млн. лв. приходи от концесията на летище София, които може и да не постъпят реално, както и скритите дългове на държавните предприятия.
Към деветмесечието на 2015 г. скритите дългове на сектор енергетика са 4.85 млрд. лв., като това е над половината от дълговете на държавните предприятия. По последни данни - към края на 2013 г., общите дългове на контролираните от държавата дружества са 9 млрд. лв. От финансовото министерство са отказали по-актуални обобщени данни за задълженията с мотива, че част от тях може да са били вече публикувани. Сред реформите, които не са проведени, от института посочиха сектор сигурност и отбрана и съдебната система, където България изпъква с много прокурори и съдии на глава от населението и неоптимизирана структура на съдилищата. Притеснителни според ИПИ са и дълговете на НЗОК и болниците.
Според ИПИ проектобюджетът за 2016 г. може лесно да излезе на нула, защото се доближава като разходи до одобрения бюджет за 2015 г. в първоначалния вариант, преди актуализацията и отпускането на дисциплината. От института предлагат предвиденото и неслучило се орязване на разходите за заплати в бюджетния сектор с 10% да се заложи за 2016 г. С 10% могат да се орежат и разходите за текуща издръжка. Сериозно редуциране на разходите може да има и от прехвърляне на 2% от сегашните 8% вноска за здраве към фонд извън НЗОК.
Европейската комисия очаквано обяви вчера решението си да не започва процедура срещу България заради отчетения след корекция свръхдефицит за 2014 г., в размер на 5.8% от БВП. Както "Сега" писа, Евростат завиши отчетения дефицит над 2 пъти - от 2.8 на 5.8% от БВП, защото включи в сметките приходите и разходите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Така кризата с КТБ се отрази и на бюджета, като до този момент ефектът оставаше извън него. Въпреки надхвърлянето на позволения праг от 3% дефицит на сектор "Държавно управление" наказателна процедура няма да има, защото отклонението е с еднократен характер и е следствие от необичайно събитие, са решили в ЕК. /cross.bg/
Калфин: Страните от ЕС трябва да бъдат готови за допълнителни разходи
20-те заплати на полицаите трябва да останат, смята вицепремиерът
Терористични заплахи има и ще има и свободите ни, поне за известно време, ще бъдат ограничени. Трябва да дадем всички възможни средства на службите за сигурност да си свършат работата. Това каза в сутрешния блок на БНТ вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.Според него две са важните неща сега: Европа не трябва да дава път на страха, защото това е целта на терористите, и второ, трябва да се потърси широка коалиция на всички, които се борят срещу "Ислямска държава". Калфин каза, че е оптимист за такова обединение.
"Без сухопътна операция няма как да мине", смята вицепремиерът. Но там трябва да бъдат арабски войски, а не български и на други европейски страни, допълни той.
Що се отнася до бежанците, социалният министър увери, че те не тежат на социалната ни система, защото не са много. "Ние сме страна, която основният поток заобикаля, малък е процентът от тях, които проявяват интерес да останат тук, да изучават език и да работят", посочи Калфин. Той допълни, че в центровете за настаняване мигрантите получават само подслон и храна, а след като получат статут се ползват от правата на българските граждани и тогава могат да взимат социални помощи и да им се търси работа. Към момента има около сто души, които са се записали.
"След като беше приет бюджетът на ЕС се случиха много неща, затова е важно той да има гъвкавост, а той такава няма. Затова страните трябва да бъдат готови за допълнителни разходи", предупреди Калфин, като уточни, че става въпрос за допълнителни вноски, отколкото за орязване на бюджета.
По повод предстоящото първо четене на бюджетите на отделните сектори Калфин каза: "Опитваме се с бюджета да подкрепяме политики, които водим - увеличаване на доходите, намаляване на безработицата и реформиране на социалните системи".
"Минималните доходи в България трябва да растат", смята социалният министър. Тезата му се подкрепя от синдикатите, но не и от бизнеса.
Малко под 400 милиона лева са за социалната сфера, като 360 от тях са за пенсиите, уточни той.
Относно 20-те заплати на полицаите след пенсиониране, заради които бяха и протестите, Ивайло Калфин каза, че се надява те да останат. Той обаче бе категоричен, че няма как да не се направят промени там. Най-малко трябва да се разделят различните категории труд, посочи той. "Трябва да признаем, че правителството не избра най-добрия начин да изненада униформените с тези промени", каза още Калфин.
Той бе категоричен, че през следващата година промени предстоят и в ТЕЛК-овете, някои от които сега ще трябва да връщат пари заради това че определени от тях инвалиди не са потвърдени след обжалване в съда.
"Промени трябва да има както по отношение на медицинската експертиза, така и по отношение на последващата грижа за хората с увреждания", смята Калфин. Според него трябва да има втора комисия за индивидуална оценка, която да определя кой какви нужди има конкретно и които хората с увреждания по какъв начин могат да се върнат на пазара на труда. Вицепремиерът призна, че в България има тенденция сред работодателите, които не наемат хора с увреждания, затова той разчита и работодателите да проявят разбиране.
Ивайло Калфин даде добра оценка на работата на правителството, аргументирайки се с данните за намаляване на бедността и безработицата, макар хората, които са трайно са извън пазара на труда трудно тръгват на работа. "Финансовата политика на правителството е разумна", смята той.
Министърът коментира и позицията на партията си по отношение на президента Росен Плевнелиев. Той бе категоричен, че държавният глава трябва да внимава какво говори.
От АБВ поискаха президентът Росен Плевнелиев веднага да си подаде оставката заради коментарите му по отношение на Русия в интервюто му за "Индипендънт".
"Идеята за импийчмънт дойде от БСП, за да могат и те да кажат нещо", коментира Калфин. Според него до такава процедура трудно ще се стигне. Но трябва да е ясно, че президентът не може да говори каквото си иска", допълни той.
Що се отнася до опитите за диалог на АБВ с БСП Калфин посочи, че ръководството на БСП сега е ангажирано с разчистване на вътрешни и външни врагове.
Очаква се днес ПГ на АБВ да внесе проект на декларация, с който Народното събрание да възложи на българското правителство да инициира в ЕС отпадане на санкциите срещу Русия при съответните реципрочни действия от руска страна.
"Партньорството ни с ГЕРБ е свързано с политики, разписани в програмата и аз си върша работата по този начин, гледам да не излизам от нея", коментира още Ивайло Калфин.
http://www.blitz.bg/news/article/375481
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!