Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Приспиват полицаите с процедурни хватки в парламента
България е парламентарна република, а не република на финансовия министър
Въпреки всичко, националният протест на сектор „Сигурност“ на 8 ноември в центъра на София беше огромен. Страхът на властимащите се видя зад натиска за неговото медийно неглижиране и начин на отразяване. Управляващите по всевъзможен начин се опитват не само да унищожат заряда на протеста, но и да го омаловажават. Впрегнаха всевъзможни ресурси като институционален натиск вътре в самата система чрез заплахи, писане на обяснения, беседи. За опитите за разделяне на хората вътре в системата чрез примамливи предложения за скок в кариерата.
Медиите, които не биха се лишили с лека ръка от определяните от изпълнителната власт финансови пакети по комуникационните програми се включиха активно в противопоставянето на обществото срещу полицията и армията, в прокарването на тезата за преврат, метеж и всевъзможни брътвежи, за да се замъгли и убие протеста. Включиха се и от работодателските организации. Вероятно на базата на лични обаждания.
Грантовите неолиберални фондации се вдигнаха в защита на своя човек, който е вътрешен министър. Разделят за пореден път обществото в името на бленуваното от тях общество на мултикултурализма, където държавата, армията и полицията са излишни или подчинени на техния интерес. Тези, които наричаха Борисов мутра, сега спасяват лично посочения от него вътрешен министър и вицепремиер и дясна негова ръка. Бъчварова е най-близкия му човек. Разиграват сюжета за добрия Сталин и лошия Берия, като Берия е привидно представян като Цветан Цветанов. Кой е Сталин, кой Берия в тандема Борисов-Бъчварова?
Никак не случайно обявиха първия ден за спонтанен, а следващите за организирани, че и със задкулисие. Ако някой е забравил, и при Орешарски първите три дни след избора на Пеевски бяха за властта спонтанни, а другите вече не. Опитът с допълнителни средства за гуми, автомобилни части, консумативи и принтери не даде резултат. На помощ се включи и Симеон Дянков, който преди време се опита конституционно да въведе у нас политиката на остеритет, на ограничения, бедност и евентуален хроничен растеж. Остава да видим и контрапротест, защо пък не воден от бившия финансов министър на Борисов или от олигарсите-работодатели, който несъмнено ще бъде ударно медийно тиражиран и разпространяван.
Спусната е директивата, че реформата в този и вид била неизбежна, ако не се направи ще рухне не само бюджета, но и държавата. Извинявайте, но ако бюджетът на републиката се държи на спестяване на 25 млн. лева, то въобще за къде сме тръгнали и какво целим. Поставиха обоза пред армията. А, както знаем обозът винаги следва армията. Сега с лека ръка, целенасочено и умишлено ще бъдат противопоставени исканията за по-голям бюджет в образованието, науката, здравеопазването, културата срещу тези на сектор „Сигурност“, а те чисто и просто защитават придобити вече социални и трудови права, които не само се премахват, орязват, но и не се получават редовно.
Включен е на пълни обороти режимът за намаляване на пораженията не само върху днешното управление на страната, но и върху статуквото, което се тресе да не се пренесе аналогичен протест, както в Румъния падна правителството и улицата иска цялостно омитане на политическата класа.
В деня на националния протест, който е и патронен празник на сектор „Сигурност“, управляващите в лицето на вътрешния министър Румяна Бъчварова и председателя на бюджетната парламентарна комисия Менда Стоянова за пореден следваха мотото как да се обезсмисли протеста, след като обявиха, че промените, които изкараха спонтанно хората на протест ще бъдат оттеглени. Действаха на пожар, очевидно получили навременна информация за мащаба на протеста. Това не е стъпка назад, а ход встрани, за да бъде нанесен удар по фланга или в гръб. Не трябва полицаите и военните да подценяват тази ловка маневра, описана от Макиавели. Това е поредната манипулация, хвърлена кукичка, за да се уловят най-вече синдикалните лидери протестиращите на нея, а след това ще бъдат образно казано ритуално обесени. Няма процедура за оттегляне на една част от един законопроект, нито преди, нито между първо и второ четене. Може да се внесе предложение да отпаднат между първо и второ, или да не бъдат приети при гласуване на комисия и в пленарна зала. Целта сега е да се спечели време. Да се опитат на базата на тези да се договорят нови поправки, включително и като намерят подкрепата на поне един синдикат от системата. В тяхна полза ще бъде и аргументът, че философията на законопроекта е приета на първо и не би трябвало да я махаме, а само да я променим. Процедурата има за цел да приспи протеста.
Лидерите на синдикатите от протеста трябва да внимават много за подводните камъни, които им поставят от статуквото. Ако бяха искрени, управляващите щяха да кажат оттегляме законопроекта за държавния бюджет в понеделник сутринта, коригира се съвместно от министерствата на финансите, вътрешните работи, отбраната и синдикатите. Гласува се на едно извънредно заседание на Министерски съвет във вторник и се внася още същия ден в Народното събрание. Страхът обаче е огромен. Котка по гръб не пада, така и неолиберал няма да си признае грешка, даже и хванат със Стингер в ръка на местопрестъпление.
Обвиненията за дестабилизиране на страната, външна намеса, пренареждане на коалиционната формула вече започнаха услужливо да се лансират в конспиративни сюжети съшивайки с бели конци събитията от последните седмици. ДС, комунизма, Изтока са априори заподозрени в случая. Управляващите никога не са виновни! Със задкулисието и действията на предходни правителства се прикрива, че проблемът е в управлението на системата.
Крайно време е да се разбере, че България е парламентарна република, а не република на ковчежника, нар. финансов министър.Законопроектът за държавния бюджет е една изключителна привилегия на изпълнителната власт, където водеща е ролята на финансовото министерство. От години има една порочна практика, и тук няма никакво значение кой е на власт, че с преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет се правят структурни промени в други закони. Скандалните промени в сектор „Сигурност“ са направени по меко казано непрозрачен и непубличен начин. Изборите и референдума са оправдание за наивници. За оценката на въздействие, любимата дъвка на неолибералите и брюкселския бюрократизъм, въобще не може и дума става, а се вижда до какво доведе.
Европейският полицейски съюз определи действията на управляващите като заплаха за европейската сигурност.
Впрочем кое налага, след като направи едва ли не нова нормативна уредба за сектор „Сигурност“, в края на годината да се променя чрез законопроекта за държавния бюджет?! Къде беше финансовото министерство или те дебнеха в засада с каре аса. Накрая обаче да не излезе, че играта не е без коз, а всичко коз и някои нямат какво да губят вече.
Управляващите, по подобие на диктаторските режими, ще се стремят да внесат разнобой в редиците на протестиращите, да си намерят група, с която да се договорят. Ще следват политиката на злепоставяне, разделяне, иронизиране на служителите в сектор „Сигурност“.
Медийният, институционалният и на грантовите фондации натиск ще се засили. На живот и смърт ще гледат да запазят Бъчварова начело на МВР, защото отдавна мечтаеха да „яхнат“ именно това министерство. Непрекъснато ще намекват, че няма обществена подкрепа, че е за привилегии, а не за права, че не е синдикален, а политически, цели преврат, а не достойно заплащане и визионерска реформа. Ще се скрият, че всичко е за да има хора, които гледат на полицията и армията като призвание и нямаш никакво право да претендираш за социални права и достойно заплащане. Целта е протестът да бъде смачкан и в крайна сметка да приемат ако не в този му вид промените, то близки до тях. Подчиняването и демобилизирането на целия сектор „Сигурност“ и отбрана, който да не е уверен в себе си е стремеж да се обезсмисли каквато и да е съпротива и негодувание във всеки един друг сектор.
Демократичният натиск към властимащите не трябва да стихва, а да продължи и малка стъпка в тази посока е насроченият протест на 12 ноември. На призивите за радикални действия срещу протестиращите ще трябва да се отговаря с още по-голямо единодействие, хладнокръвие, неотстъпчивост и солидарност. Да се демонстрира, че доверие не се дава даром, а се заслужава без никакво шикалкавене. Егото и продължението на нечия лична кариера и вписването в историята не може да бъде залог за сигурността и държавността на България.
Антон Боянов
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!