Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Смърт след прием на четиривалентна ваксина срещу човешки папиломен вирус (HPV) – причинно-следствена или случайна?
Lucija Tomljenovic, Christopher A Shaw
Резюме
Предистория: Правилното разбиране на реалните рискове от ваксини е от решаващо значение за избягване на ненужни нежелани реакции (ННР). Въпреки това досега не са били извършени категорични тестове и не са установени достатъчно твърди критерии, за да се определи дали нежеланите реакции са причинно свързани с извършени ваксинации.
Цели: Това изследване се извършва, за да се определи дали някои сериозни автоимунни и неврологични ННР са вследствие от HPV ваксинация или са се проявили случайно и да валидира имунохистохимични протоколи, базирани на биомаркер, за оценяване причинността в случай на сериозни нежелани неврологични резултати, свързани с ваксинация.
Методи: изследване върху проби от мозъчна тъкан на две починали млади жени, страдали от симптоми на церебрален васкулит след извършена HPV ваксина Gardasil. Пробите се анализират чрез IHC (имунохистохимия) за различни имуновъзпалителни маркери. Мозъчни сегменти са проверени също за антитела, разпознаващи антигените HPV-16L1 и HPV-18L1, които присъстват в Gardasil.
Резултати: И в двата случая аутопсията не показва анатомични, микробиологични или токсикологични находки, обясняващи смъртта на двете лица. За разлика от това IHC анализът показва някои доказателства за автоимунен васкулит, потенциално задействан от кръстосана реактивност на HPV 16L1-антитела, прикрепили се към стената на мозъчните кръвоносни съдове във всички изследвани мозъчни проби. Открито е и наличие на HPV 16L1-частици в церебралната васкулатура с някои HPV-16L1 частици, полепнали по стените на кръвоносните съдове. HPV 18L1-антитела не се свързват с церебралните кръвоносни съдове, нито други нервни тъкани. IHC също показа и в двата случая повишено Т-клетъчно сигнализиране и отбеляза активиране на класическата антитяло-зависима комплементна пътека в церебралните васкуларни тъкани. Този модел на активиране на комплемента при липса на активна мозъчна инфекция показва необичайно задействане на имунната система, при което имунната атаката е насочена към самостоятелна тъкан.
Изводи: Нашето изследване показва, че HPV ваксини, съдържащи HPV-16L1 антигени, представляват възможен риск за задействане на потенциално фатални автоимунни васкулопатии.
Практическите последици: церебралният васкулит е сериозно заболяване, което обикновено води до фатален изход, когато е недиагностициран и не се лекува. Фактът, че много от симптомите, докладвани на бази данни за наблюдение на безопасността на ваксината след HPV ваксинация, са показателни за мозъчен васкулит, но са непризнати като такива (т.е. интензивна персистираща мигрена, припадъци, гърчове, треперене и изтръпване, мускулни болки, двигателни нарушения, психотични симптоми и когнитивен дефицит), е сериозен проблем в светлината на настоящите констатации. Видно е, че в някои случаи ваксинацията може да бъде фактор за задействане на фатални автоимунни/неврологични събития. Лекарите трябва да са наясно с тази асоциация.
Въведение
През последните няколко десетилетия има множество проучвания и доклади за отделни случаи, документиращи неврологични и автоимунни нежелани реакции (ННР) след използването на различни ваксини. Артрит, васкулит, системен лупус еритематозус (SLE), енцефалопатия, невропатия, припадъци и автоимунни заболявания, демиелинизиращ синдром са най-често съобщаваните сериозни нежелани събития. Въпреки ясната времева връзка между приема на ваксината и нежеланото събитие, което понякога се наблюдава, в по-голяма част от случаите причинно-следствената връзка не може да се докаже. Така често се стига до заключението, че по-голямата част от сериозните нежелани постваксинални реакции са напълно случайни и не са свързани с ваксината. Истинските сериозни ННР, свързани с ваксината (т.е. постоянна инвалидност и смърт) са изключително редки. Има обаче няколко важни причини, поради които причинността рядко се обявява като свързана с извършената ваксинация. Те включват: критериите за причинно-следствената връзка не са добре дефинирани; латентният период между ваксинирането и реакцията може да варира от дни до години (чувствителността на всеки индивид е фактор, който играе основна роля при определянето на времето, в което може да настъпи нежеланата реакция и тежестта на симптомите й); неврологични резултати, за чиято проява, както и при други неврологични заболявания, е необходимо различно време; след ваксиниране нежеланите прояви може да бъдат атипични и да не отговарят напълна на определено автоимунно или неврологично заболяване; индивидуални фактори за чувствителност също не се вземат предвид, а всички се вкарват в една матрица.
Четиривалентна ваксина срещу човешки папилома вирус (qHPV) Gardasil е лицензирана през 2006 г. от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) след ускорен процес на одобрение. В епидемиологичните проучвания преди и след лицензирането не са направени връзки между ваксината и рискове за автоимунни заболявания, което води до извода, че ваксината има забележително добър профил на безопасност.
Въпреки това, по-внимателен анализ на проучванията за безопасност на Gardasil показва доказателства за значителни пропуски в планирането, докладването и тълкуването на данните от изследванията. Независимо от тези последни наблюдения е важно да се отбележи, че епидемиологични проучвания правят само асоциации, а не търсят "причинно-следствената връзка", осигурявайки по този начин ненадеждните оценки за истинските рискове. От друга страна фактът, че докладите за отделни случаи, документиращи сериозни автоимунни и неврологични усложнения след HPV ваксинация се множат, поражда опасения. Въпреки това точната етиология на постваксиналните явления е неуловима, поради което и причинно-следствената връзка остава неконстатирана.
Наскоро разработихме имунохистохимичен (IHC) протокол въз основа на анализ на два случая на внезапна и необяснима смърт след извършване на ваксина qHPV Gardasil. Този протокол е разработен за целите на определяне на това дали сериозните автоимунни и неврологични прояви, съобщени след HPV ваксинация, са в следствие от нея или са просто съвпадение.
Пациенти и методи
І случай
Деветнадесетгодишна жена без съответната медицинска история, неприемала наркотици, издъхва в съня си, приблизително шест месеца след третия и последен прием на qHPV ваксина, след като свързани с първия прием симптоми са се обострили. Още след първата инжекция тя е развила брадавици по ръцете, които се задържат през целия ваксинационен период. В допълнение на това тя страда от необяснима умора, мускулна слабост, тахикардия, болка в гърдите, изтръпване на крайниците, раздразнителност, умствено объркване и периоди на амнезия (пропуски в паметта). След обикновена аутопсия не е открита конкретна причина за смъртта. Открити са някои малки промени, свързани с жлъчния мехур и маточната шийка (и при двете по-нататъшните микробиологични изследвания и хистология не показват значима болест). След пълна аутопсия не е открита голяма анатомична, микробиологична или токсикологична аномалия, която може да се разглежда като потенциална причина за смъртта. Хистологичният анализ на хипокампуса на мозъка, малкия мозък и кортекса не дава данни за загуба на неврони или невровъзпалителни промени. Въпреки това в доклада от аутопсията не е посочено кои имунни антитела и петна са били използвани за хистологичното иследване.
ІІ случай
Четиринадесетгодишна жена с предишна анамнеза за мигрена и приемала контрацептиви развива по-чести мигренозни пристъпи, говорни проблеми, замаяност, слабост, неспособност да ходи, потиснато съзнание, объркване, амнезия и повръщане 14 дни след получаване на първата си qHPV ваксина. Тези симптоми постепенно отшумяват. Въпреки това, 15 дни след втория прием на ваксината тя е намерена от майка си в безсъзнание във ваната, 30 минути след като е влязла в банята. Повикана е Спешна помощ, която се отзовава веднага. Правят се опити за реанимация. Парамедикът е отбелязал, че пациентката е намерена без пулс. При пристигането в болницата около 30 минути по-късно, пациентката получава сърдечен арест. Реанимацията е прекратена около 40 минути по-късно и жената е обявена за мъртва.
Подобно на първия случай, аутопсията не е успяла да идентифицира точната причина за смъртта. По-конкретно, не е имало анатомични, микробиологични, нито токсикологични находки, които биха могли да обяснят този случай на смърт, при което тя е класифицирана като "внезапна и неочаквана". Независимо от това, аутопсията разкрива мозъчен оток и церебрална херния, показателни за фокусирано нарушена кръвно-мозъчна бариера. Въпреки че не са използвани специфични антитела срещу възпалителните маркери в IHC анализа на мозъчни срезове, аутопсията съобщава, че няма доказателства на възпалителни процеси или микроглиални реакции в мозъка на пациента. Има обаче ацидофилни промени на клетките на Пуркиние в малкия мозък с вакуолизация на лежащия молекулен слой. Според съдебния лекар, тези промени са в съответствие с исхемично-хипоксичната енцефалопатия. Невропатологичната проверка не доказа структурно заболяване на мозъка. Освен това, в доклада на съдебния лекар пише, че исхемично-хипоксичната енцефалопатия и мозъчният оток не може да са вследствие едно от друго. Въз основа на констатациите от аутопсията, съдебният лекар не е в състояние да определи точна поредица от събития и специфичната етиология остава неопределена.
Тъканни проби
За това изследване са използвани съхранените в парафин проби от мозъчна тъкан, взети при аутопсията от двата описани случая. Имунохистохимичният (IHC) анализ на тъканите бе направен на проби от малкия мозък, хипокампуса, хороидния сплит, части от мозъчния ствол (гръбначен мозък, среден мозък, мост), мозъчната кора (І случай) и от малкия мозък хипокампуса, хороидния сплит, части от мозъчния ствол (гръбначен мозък, среден мозък, мост), дясната базална ганглия (гръбначен мозък, среден мозък, мост), десния париатален лоб и левия фронтален лоб (ІІ случай).
Имунохистохимични (IHC) процедури
Мозъчните срезове са обезвосъчени, рехидратирани и инкубирани в продължение на 15 минути в метанол, съдържащ 3% Н2О2 за блокиране на ендогенната пероксидазна активност. След това срезовете се инкубират в 1% сапонин в 1xPBS продължение на 1 час при стайна температура и след това чрез кипене в продължение на 20 минути в подходящ разтвор се извлича антиген (Таблица 1), за да се улесни възстановяването на антигена и да се увеличи мембранната пропускливост на първични антитела. След това пробите се блокират в 1 х ФБФР (фосфатно буфериран физиологичен разтвор), съдържащ 0,1% двоен и 10% нормален кози серум в продължение на 1 час при стайна температура. След етапа на блокиране, пробите се инкубират с подходящи разреждания на първичното антитяло в блокиращия разтвор за една нощ при 4°С във влажна камера.
След това пробите се промиват три пъти в 1x ФБФР (фосфатно буфериран физиологичен разтвор) и се инкубират с биотинилиран, афинитетно пречистен анти-имуноглобулин G (IgG) Средно Ab при 1: 200 разреждане (Vector Labs, Inc.) и след това с авидин-биотин комплекс (ABC) - имунопероксидаза - Vectastain Elite ABC комплект на Vector Laboratories, Burlingame, Calif. Чрез пероксидация с 3,3-диаминобензидин се наблюдава положителна реакция. Пробите са оцветени в метил зелено, обезводнени и са наблюдавани под микроскоп Zeiss Axiovert (Carl Zeiss Canada Ltd., Toronto, ON), свързан към компютърна система с фотоапарат. Заснети са увеличени 10x и 40x изображения с помощта Axiovision 4.3 софтуер.
Резултати и дискусии
Основни констатации
Резултатите от имунохистохимичните изследвания на мозъчни тъкани от двете млади жени, починали след прием на четиривалентната ваксина Gardasil показват убедителни доказателства за автоимунен васкулит, задействан от кръстосана реактивност на HPV 16L1-антитела, прикрепени към стената на церебралните кръвоносни съдове. В допълнение на това, има ясни доказателства за наличието на HPV-16L1 частици в рамките на церебралните кръвоносни съдове с някои HPV-16L1 частици, полепнали по стените на кръвоносните съдове. За разлика от това HPV 18L1-антителата не се свързват с мозъчните кръвоносни съдове, нито с други нервни тъкани.
Хистопатологично, имуномедиираният васкулит се характеризира с прекомерно набиране и съдова адхезия на Т-лимфоцити, увеличен комплемент, МНС II (основният хистосъвместим комплекс) сигнализация и комплемент-зависимо отлагане на имуноглобулин G (IgG) имунни комплекси по церебралните кръвоносни съдове. Повишената изразителност на протеолитични матрични металопротеинази (ММР) също е характерна за имунни васкулопатични синдроми. ММР играят важна роля, както в развитието на възпалителни инфилтрати, така и в унищожаването на съдовете. Последвалото увреждане на съдовете се проявява в лезии на хеморагичните и исхемични мозъчни тъкани. Трябва да се отбележи, че имаше ясни и последователни доказателства за всички тези патогенни имунни процеси в пробите от мозъчната тъкан на двете млади жени.
Констатацията на HPV-16L1 частици в мозъчните кръвоносни съдове и прикрепянето към стената на кръвоносните съдове в пробите от мозъчната тъкан от двата случая създава определено безпокойство, тъй като показва, че получените чрез ваксината имунни комплекси са способни да проникват през кръвно-мозъчната бариера. Gardasil е рекомбинантна ваксина и съдържа вирусоподобни частици (VLPs) на рекомбинантния главен капсиден (L1) протеин на HPV тип 6, 11, 16 и 18 като активни вещества (обърнете внимание, че двувалентната HPV ваксина Cervarix съдържа само HPV-16L1 и HPV-18L1 VLPs). Вирусоподобните частици на HPV в Gardasil (включително HPV-16L1) се адсорбират върху аморфен алуминиев хидроксифосфат сулфат и последните опити върху животни показват, че наночастиците на алуминиевия адювант първо се преместват към дрениращите лимфни възли, след това пътуват из кръвно-мозъчната бариера и в крайна сметка се натрупват в мозъка, където те могат да причинят значителни имуновъзпалителни нежелани реакции. По този начин, присъствието на HPV-16L1 частици в церебралните кръвоносни съдове в пробите от мозъчната тъкан на двете млади жени, ваксинирани с Gardasil може да се обясни като механизма на "троянския кон", който чрез циркулиращите макрофаги получава достъп до мозъчната тъкан.
Трябва също да се отбележи, че натрупването на имунни комплекси и имунни клетки в мозъчни тъкани обикновено не се случва, освен ако е налична: 1) директна инфекция на мозъка, 2) мозъчна травма, или 3) прекомерно стимулиране на имунната система, например чрез ваксинация. От резултатите от аутопсията и медицинските истории (виж Методи) става ясно, че само последният отговаря по един и същ начин на двата описани случая.
Констатирането на мозъчен оток след аутопсията по втория случай е силно показателно за фокусна разбивка на кръвно-мозъчната бариера. Освен това, оцветяването на хематоксилина и еозина също са твърди доказателства за кръвоизливи, които са били налични в случай 1. Нарушаването на кръвно-мозъчната бариера, проявена в лезии хеморагична тъкан, може да е в резултат, както от васкулит, така и от вредни ефекти на прекомерни нива на произведени от глията възпалителни цитокини. Въпреки че аутопсията не успя да покаже доказателства за микроглия и възпалителни реакции в двата случая, това е вероятно, защото не са използвани глия-специфични маркери при хистопатологичния анализ на пробите от мозъчната тъкан. За разлика от тях, резултатите от нашия имунохистологичен анализ, при който са използвани микро- и астроглиални специфични маркери, показаха изключителна интензивна микро- и астроглиоза във всички участъци на мозъчната тъкан от двата случая. Микроглиите са резидентни имунни клетки на мозъка и тяхната прекомерна активация може да доведе до необратими нервните разрушителни и провъзпалителни процеси в мозъка.
Също така е добре известно, че активираната микроглия увеличава пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера на други възпалителни фактори и на лимфоцитния трафик. Освен това, микроглиалната агрегация в мозъка също е призната като маркер за хипоксично-исхемична мозъчна травма, последно диагностицирана от следователя по случай 2. И микроглията, и астроглиата се активират от различни имунни инсулти, включително алуминиевите адюванти, налични и в двете HPV ваксини Gardasil и Cervarix. В допълнение на това, опитите с животни показват, че само две инжекции с алуминиеви добавки в концентрации, сравними с използваните в човешките ваксини, са достатъчни, за да причинят активиране на микроглия, продължаващо до 6 месеца след инжектирането.
Автоимунен васкулит и ваксинации
Васкулитът включва разнородни разстройства, чиято основна характеристика е унищожаване чрез възпаление на стените на кръвоносен съд, в резултат на което се получават хеморагични лезии и тъканна исхемия. Наличието на мозъчни отоци може да се дължи и на нарушена цялост на церебралните кръвоносни съдове. Тъй като кръвоносните съдове биват засегнати при възпаления от различен характер, васкулитът може да остане скрит под различни заболявания, което прави диагностицирането му трудно. Васкулитът може да засегне кръвоносните съдове – артерии и вени, с всякакви размери и във всички части на тялото, от което като резултат се наблюдават различни клинични неврологични прояви.
Мозъкът е особено чувствителен към исхемия. Затова васкулитът на нервната система е от първостепенно значение за лекуващия лекар, тъй като почти неизбежно води до трайно увреждане и инвалидност, ако не се разпознае и не се лекува. Церебралният васкулит се смята за рядкост. Въпреки това, тъй като клиничната картина на мозъчния васкулит е силно променлива с променливи признаци и симптоми, и защото тя често е в основата на много различни възпалителни заболявания (в т.ч. СЛЕ - системен лупус еритематозус, и бактериален менингит), е вероятно много от случаите на мозъчен васкулит да остават недиагностицирани и/или неправилно диагностицирани. Типичните симптоми на мозъчен васкулит включват силно главоболие, виене на свят, ортостатична хипотония, синкоп, гърчове, треперене и изтръпване, слабост, двигателни дефицити, познавателни и езикови нарушения. Обърнете внимание, че по-голямата част от тези симптоми са били налични след ваксинацията с qHPV и в двата разглеждани случая.
Васкулитът отдавна е признат като възможна тежка нежелана реакция след ваксинация. Например, Carvalho и Schoenfeld описват случай на нодозен полиартериит (рядък, животозастрашаващ, некротизиращ васкулит, който засяга средните артерии) след прилагане на ваксина срещу хепатит B при 14-годишно момче, което не е имало съответната анамнеза и не е приемало никакви лекарства. Има и многобройни други доклади за отделни случаи на васкулит след прием на ваксина срещу хепатит В. След имунохистохимичен преглед при тези случаи, не е установено наличие на антигени на B вируса кръвоносните съдове и не може да се докаже причинно-следствената връзка. Въпреки това, възможността ваксината срещу хепатит В да е причина за автоимунна молекулярна мимикрия не е изследвана. Всъщност, нашето изследване е първото, което показва преки доказателства за антиген-индуциран автоимунен васкулит в следствие от ваксина в човешката централна нервна система.
Добре е да се подчертае, че молекулярната мимикрия (при която антигенът от ваксината прилича на антиген-домакин) е общоприет механизъм, чрез който ваксините могат да предизвикат автоимунни заболявания. По този начин антителата и Т-клетките, които се произвеждат за унищожаване на антигена от ваксината, в същото време атакуват и структурно подобни собствени антигени в различни тъкани (например в стените на кръвоносните съдове). Фактът, че ваксинацията е често предназначена за предотвратяване на заболяване и се извършва в отсъствието на активна инфекция при човека, който я приема, означава, че рискът от автоимунно заболяване може да се влоши, ако има структурна прилика между антигена на ваксината и приемащата тъкан. Причината за това е двустранна. Първо, ваксинацията произвежда антитела, които са много по-устойчиви в сравнение с естествената инфекция (напр. Gardasil-индуцирани HPV-16 титри на антителата са 10 пъти по-високи, отколкото титрите на физическата HPV инфекция). Второ, в отсъствието на действително инфекциозен агент (т.е. HPV-16 вирус), индуцираните чрез ваксинацията антитела могат да се свързват преференциално с антигените на приемника.
Васкулит и HPV ваксинация
Наскоро са докладвани два случая на васкулит при момичета в тинейджърска възраст след прием на HPV ваксина. И в двата случая липсва история на предхождащи инфекции и силната взаимовръзка във времето между приема на двувалентната HPV ваксина (Cervarix) и развитието на васкулит е твърде забележима.
Наше търсене в интернет базата данни за нежелани странични ефекти от ваксини (VAERS) откри многобройни доклади за васкулити, последвали прием на HPV ваксина. Един анализ на тези случаи показа, че симптомите на постваксиналния васкулит се проявяват най-често в първите три до четири месеца след ваксинацията, така както това се е случило в двата смъртни случая, които разглеждаме. Освен това забелязахме поразително сходство между симптомите на постваксиналния васкулит, докладвани на страницата на VAERS, и тези от двата разглеждани случая. Въпреки че един доклад от пасивна страница за наблюдение на безопасността на ваксините, каквато е VAERS, не би могъл сам по себе си да е доказателство, че ваксината причинява нежелана лекарствена реакция, трябва да бъде отбелязано, че много от докладите на тази страница съдържат също и подробни записи от диагностични лабораторни анализи и предприетите действия на медицинските лица заедно с техните експертни диагнози. Забележителен е фактът, че някои от тези доклади съдържат медицински потвърдени случаи на констатиран имуномедииран васкулит (например: VAERS ID# 425345-1, 436679-1; таблица 3).
Прецизната етиология и ролята на HPV ваксинацията при докладваните в страницата на VAERS случаи на васкулит остават без отговор. Въпреки това ние забелязваме, че хистопатологичните изследвания, тогава когато ги има, са с много ограничен обхват. По-конкретно: възможността за причинен от HPV ваксината автоимунитет чрез молекулярна мимикрия поради кръстосана реактивност между антигените на ваксината и антигените-домакини на съдовите структури е нито разследвана, нито отчетена. Причината за подобен пропуск в хистопатологичните анализи на автоимунните патологии, вероятно причинени от ваксини, е неясна, особено след като медицинските учени като цяло приемат молекулярната мимикрия като възможен механизъм, чрез който могат да се предизвикват автоимунни заболявания.
Патофизиологията на автоимунния васкулит в светлината на новите открития
Въпреки че повечето типове васкулит се свързват с имунологични аномалии, първичните имунопатологични събития, които инициират съдовото възпаление и последващото разрушение на съдовете, все още далеч не са ясни. Независимо от това се признава, че генерирането на автоантитела и отлагането на имунни комплекси в съдовите тъкани играе важна роля за появата на имунните васкулопатии. Изглежда, че има ясни доказателства за два от тези имунопатогенични процеси в пробите от мозъчна тъкан от двата разглеждани случая. А именно, множество HPV 16L1-позитивни клетки са намерени прикрепени към стените на мозъчните съдове, а освен това съдовата стена показва очевидна имунореактивност спрямо HPV-16L1.
Циркулационни имунни комплекси могат да са резултат, както от нараняване на тъканите в отговор на инфекция, така и от ваксинация. Фактът, че ваксините са предназначени за стимулиране на производството на антитела (като по този начин се произвеждат по-високи нива на антитела, отколкото след естествена инфекция), предполага, че ваксинацията може да носи по-висок риск от имунни васкулопатии. Както беше отбелязано по-горе, Gardasil индуцира забавено титрите на HPV-16 антителата, които са над 10 пъти повече, отколкото титрите при естествена HPV инфекция. Трябва да отбележим, че повишени нива на циркулиращи имунни комплекси обикновено се наблюдават при васкулитните синдроми.
Отлагането на имунни комплекси е силен и бърз спусък за индуциране на васкуларно възпаление, тъй като има способността да активира пътя на комплемента. Всъщност, неправилното активиране на комплемента (т.е. в неврони и церебрални кръвоносни съдове), както често се наблюдава, възпламенява невродегенеративни и невроиммунни заболявания с подлежаща васкуларна дисфункция. По-конкретно, активирането посредством класическия антитяло-зависим път на комплемента отдавна е признато в имуно-комплексните заболявания, включително васкулит и системен лупус еритематозус.
Васкуларното отлагане на имунни комплекси и възстановяването на левкоцитите във васкуларната стена сами по себе си зависят от активацията на зависимия от антителата път на комплемента. В частност, анормална експресия на C1q от клетките на гладката мускулатура на съдовете и съдовия ендотел улеснява прикрепянето на Т-лимфоцити и имунни комплекси към съдовата стена, в резултат на което се появяват съдови увреждания, исхемични мозъчни лезии и отоци. Доказването на решаващата роля на C1q за средномозъчния оток, поради нарушена церебрална васкулатура, е от особено значение за втория от разглежданите случаи, където при аутопсията е установен мозъчен оток с двустранно назъбване и ранна херния на малкия мозък. В допълнение, аутопсията на жената от втория случай показа исхемични промени, засегнали клетките на Пуркиние в малкия мозък, което според доклада на следователя е индикация за крайна исхемично-хипоксична енцефалопатия.
Освен това стана ясно, че и съдовият ендотел, и гладкомускулните клетки експресират МНС II и по този начин чрез улесняване на набирането на Т-клетки по същество действат като нормалните антиген-представящи клетки. В тази връзка е важно да се отбележи, че трафикът на лимфоцитите в централната нервна система е ограничен и че прикрепването на лимфоцитите към мозъчния ендотел е много ниско (по-малко от 5% в сравнение с 15-20% в други органи). Освен това, въпреки че церебралните съдови ендотелни клетки са способни да експресират МНС клас I и II молекули (които са от решаващо значение за антигенното представяне на Т-лимфоцитите), това се случва по-рядко, отколкото в ендотела на системната васкулатура.
По този начин открояващият се и последователен модел от HPV-16L1, Ig-комплекс, CD3+ T-клетки, МНС II, С5Ь-9 и C1q, оцветени в образците от мозъчните тъканни проби, описани тук (Фигури 3-6), категорично сочат васкулитна невропатия, предизвикана от абнормален хиперактивен имунен отговор, като правдоподобно обяснение за фатален изход след HPV ваксинация в тези два случая. По-конкретно, всички шест маркера видимо оцветяват много имунни клетки, полепнали по стените на мозъчните кръвоносни съдове. В допълнение, C1q и HPV-16L1 ясно оцветяват съдовия ендотел и гладкомускулните клетки. В комбинация тези открития предполагат участието на двата имунни комплекса и кръстосана реакция на HPV-16L1 антителата (свързване към стените на кръвоносните съдове), което е предизвикало съдовото увреждане.
Плътната и явна имунореактивност на мембранно-атакуващия комплекс (МАК) С5Ь-9 в периваскуларните депозити допълнително доказва васкулопатия в резултат на абнормално активиране на класическия път на антитяло-зависимия комплемент. Образуването на МАК е крайна стъпка в класическия път и активирането му води до литичното унищожаване на целеви клетки. При имунните васкулопатии, С5Ь-9 / МАК активността се свързва с разрушаване едновременно на периваскуларните тъкани и клетките вътре в стената на съда. МАК обикновено се активира от имунни тригери, в това число ваксинации. Активацията на МАК в мозъка при отсъствие на активна мозъчна инфекция, причинена от нахлуване на чужд инфекциозен агент (т.е. вирус или бактерия) всъщност е индикация за необичайно задействане на имунния отговор, при което нападението на имунната система е насочено директно срещу самостоятелна тъкан. Такова активиране на МАК в пробите от мозъчна тъкан от двата случая следователно може да се обясни с приема на qHPV ваксината, имайки предвид факта, че и в двата случая аутопсията не е открила никакви доказателства за алтернативна микробиологична атака, която да обясни фаталния изход. Освен това, известна имунореактивност на МАК се открива и в церебралните клетки на Пуркиние, и неврони в различни области на мозъка, включително хипокампуса. Тези резултати ще бъдат представени и обсъдени по-подробно в отделна публикация.
В допълнение на това, открихме интензивно ММР-9 имунооцветяване в съдовата стена и периваскуларната извънклетъчна матрица (ИКМ) в пробите от мозъчната тъкан от двата случая. Моделът на ММР-9 имунооцветяване на съдовата стена тясно съвпада с този на HPV 16L1-и C1q. Тази констатация отново потвърждава нашето предположение за имунно задействана васкулопатия вследствие на qHPV ваксинацията, като основна причина за фаталния изход в двата случая. Всъщност ММР-9 е един от ключовите протеолитични ензими, участващи в развитието на възпалителни инфилтрати и унищожаването на съдовете при васкулит. Повишените нива на ММР-9 са тясно свързани с невроимунните васкулопатии и различни тежки възпалителни заболявания на нервната система, включително исхемичното увреждане на нервите при Системен лупус еритематозус (СЛЕ), автоимунни демиелинизиращи синдроми, исхемия и инсулт. Повишаване на ММР се наблюдава и при невропатични болкови синдроми, като например мигрена. В тази връзка трябва да отбележим, че главоболието е един от най-често съобщаваните симптоми след HPV ваксинация и би могло да се дължи на недиагностициран или неправилно диагностициран церебрален васкулит.
Освен това е доказано, че ММР-2 и ММР-9 причиняват разрушаване на кръвно-мозъчната бариера и улесняват левкоцити екстравазацията при експериментален бактериален менингит и други модели на невровъзпаление на централната и периферната нервна система. По-конкретно, при бактериален менингит, рязкото разбиване на кръвно-мозъчната бариера, интратекалното производство на проинфламаторни цитокини и натрупването на кръвни левкоцити, получени в цереброспиналната течност, водят до мозъчен оток, мозъчен васкулит и накрая в перманентно невронално увреждане. Свръхактивният имунен отговор на приемника се смята за по-вероятна причина за увреждане на невроните, отколкото бактериален патоген сам по себе си, което води до перманентни неврологични последствия. В тази връзка е важно да се подчертае отново, че ваксини, предназначени за хиперстимулация на имунния отговор (поради действието на имунните адюванти), изглежда носят потенциален риск за тежки автоимунни нарушения, засягащи централната нервна система. Въз основа на изчерпателните изследвания на Cohen, Карвальо и Schoenfeld върху предизвиканите в следствие на ваксинацията автоимунни явления заключението е, че "изглежда, че ваксините имат склонност да дават отражение върху нервната система".
Очевидният недостатък на нашето изследване е, че не разполагаме с контролни проби на разгледаните тъкани. Поради тази причина не може да се покаже количествена мярка на имунореактивността. Ще се стремим в бъдеще да продължим с потвърждаването на нашите констатации чрез изследване на мозъчни тъкани от други случаи на внезапна и необяснима смърт след прием на HPV ваксина, както и контролна мозъчна тъкан на лица от същата възраст, които очевидно са починали по причини, несвързани с ваксинация. Независимо от това отбелязаното сходство в моделите на имунооцветяване за всички имунохистоло маркери в изследваните екземпляри мозъчна тъкан, както и сходството между техните симптоми и тези, отбелязани в докладите на VAERS, свързани с васкулопатии, последвали HPV ваксинация, силно подкрепят нашите настоящи заключения.
Заключение
Всеки лекарствен продукт (включително ваксините) носи някакви рискове от нежелани реакции. Въпреки това, за разлика от повечето лекарствени продукти, ваксините са често предназначени за иначе здрави индивиди и този факт, съгласно Американската агенция за храните и лекарствата (FDA), особено засилва вниманието върху тяхната безопасност. Правилното разбиране на истинските рискове, които носят ваксините, е от решаващо значение за избягване на страничните ефекти. В това отношение обстоятелството, че към днешна дата не са били провеждани задълбочени проучвания и не са установени твърди критерии, за да се определи евентуалната причинно-следствена връзка на нежеланите реакции с ваксинациите, само по себе си трябва да бъде повод за безпокойство.
През последните години става все по-ясно, че ваксините могат да бъдат подбуждащ фактор за тежки неврологични прояви на автоимунни заболявания. Някои от тези физически реакции могат да се обяснят с молекулна мимикрия, при която антиген на рекомбинантна ваксина (например HPV, ваксина срещу хепатит В или на жив атенюиран вирус, т.е. ваксина срещу морбили, паротит, рубеола) може да наподобява гостоприемник антиген и по този начин да задейства автоимунитета. Благодарение на тяхната структурна прилика, антителата и автореактивните Т-клетки не само унищожават нахлуващия патоген, но атакуват и приемащата тъкан.
Данните от настоящото изследване не само доказват хипотезата за връзката молекулна мимикрия–ваксина–автоимунни заболявания, но също така разширяват обяснението до това, че всичко най-вероятно започва с получените от ваксината HPV-16L1 антитела, които преминават през кръвно-мозъчната бариера и хороидния сплит. Веднъж навлезли в централната нервна система, някои от тези антитела се свързват благодарение на молекулната мимикрия с невронален антиген-домакин/и, като съдови ендотелни и/или гладкомускулни клетки. Това от своя страна води до активиране на класически антитяло-зависим път на комплемента (C1q и атакуващ мембраната комплекс), което води до унищожаване на целостта на кръвоносните съдове, кръвоизливи и исхемично тъканно увреждане. Разбитата в следствие на това кръвно-мозъчна бариера позволява допълнително безпрепятствено преминаване на доставени от ваксината имунни клетки и комплекси в мозъка, като по този начин HPV ваксината трайно задейства автоимунен процес, разрушаващ нервната система. Вирусоподобните частици 16L1 на ваксината изглежда допринасят за този анормален имунен процес, нахлувайки в централната нервна система (най-вероятно чрез макрофаг-зависимия механизъм на троянския кон) и струпвайки се по стените на мозъчните кръвоносни съдове.
Церебралният васкулит е сериозно заболяване, което обикновено води до фатален изход, когато е недиагностициран и не се лекува. Фактът, че много от симптомите, последвали HPV ваксинация и докладвани на VAERS (база данни за нежелани странични ефекти от ваксини), са показателни за мозъчен васкулит, но са непризнати като такива (т.е. интензивна устойчива мигрена, синкоп, гърчове, треперене и изтръпване, мускулни болки, двигателни нарушения, психотични симптоми и когнитивни дефицити), е сериозен проблем в светлината на настоящите констатации.
По-специално фактът, че имунореакция на церебралните кръвоносни съдове се наблюдава с HPV-16L1, а не с HPV-18L1 антитяло, показват, че съдържащите HPV-16L1 вирусоподобни частици HPV ваксини (включително Gardasil и Cervarix), представляват потенциален риск за задействане фатални автоимунни васкулопатии и следователно по своята същност са опасни за някои лица. Кои точно индивиди са по-податливи към развитие на сериозни нежелани реакции вследствие на HPV ваксинация все още не може да се каже. Също така не е известно дали HPV ваксинацията може действително да предотврати случаи на рак на шийката на матката, тъй като настоящите оптимистични екстраполации, базирани на сурогатен маркер, не са доказани и изглежда, че са вследствие предимно на значително неправилно тълкуване на съществуващите данни.
Тъй като програмата за HPV ваксинация има глобално покритие, дългосрочното здраве на много жени може да бъде изложено на риск срещу все още недоказани ползи от ваксината. В заключение, всеки случай на внезапна неочаквана смърт, настъпила след HPV или други ваксини, винаги трябва да се подложи на изчерпателно имунохистохимично изследване в съответствие с методите, представени в настоящия доклад.
------------------------
Оригинален текст, таблици, фигури и референции - OMICS Publishing Group:http://www.omicsgroup.org/journals/death-after-quadrivalent-human-papillomavirus-hpv-vaccination-causal-or-coincidental-2167-7689.S12-001.php?aid=9036
Превод: Мадлен Манкикян, vaksiniistinata.ovo.bg
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!