Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Унгарският посланик: Забелязваме, че има разлика между официалната политика на някои наши партньори в ЕС и общественото мнение
Майка ми е българка, казва ще негово превъзходителство
„Инцидентът край Средец е тъжна история. За съжаление, когато законността на границите изчезва, такива случаи са логично последствие. Страхувам се, че при ситуацията в момента, инцидентът в България няма да е последният, който виждаме в Европа.“ Това казва в интервю за Епицентър.бг посланикът на Република Унгария у нас Андраш Клейн. Автор Таня Джоева.
Ваше превъзходителство, на дискусия, организирана от Информационното бюро на Европейския парламент в София, споделихте, че бежанският поток към Европа е изцяло направляван от организираната престъпност. Стряскащо прозвучаха и думите ви, че нямаме представа кой влиза в Европа. Каква е целта на новото преселение: огромните нерегламентирани печалби или превземане на Европа и промяна на цивилизационния й код?
– Хората, които влизат сега в Европа, могат да бъдат разделени в две групи. Безспорно е, че някои бягат от конфликтни зони и може да се каже, че са истински бежанци. Има и хора, които търсят по-добър живот. Те идват от страни, където няма конфликти и минават през страни, където няма конфликти. Значи те са типични икономически мигранти. Но и двете групи, особено потокът, който се наблюдава от Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Хърватия, Словения, е ръководен от организираната престъпност.
Вина за тази ситуация има и Европа. Ние сами бутнахме тези хора в ръцете на организираната престъпност. И икономическите мигранти, и истинските бежанци плащат на каналджиите, получават съвети и се движат организирано. Това ясно се вижда на терен.
Ще ви дам пример с поведението на Великобритания. Британското правителство каза, че ще приеме бежанци единствено от самите бежански лагери, които са съседни на Сирия. Какво постига с това условие? Първо, иска да помогне от хуманитарна гледна точка. Второ, сама ще определи броя на хората, които ще приеме. Трето, с по-голяма сигурност ще провери кого приема, съответно дали наистина ще приеме бежанци.
Какво става в Европа? От една страна към тези хора има покана предимно от Германия и в по-малка степен от Швеция. От друга страна, за да стигнат до Германия те трябва да нарушават правилата на всяка граница, през която минават. За да могат да го направят, използват каналджиите.
Когато казах, че нямаме представа кой влиза в Европа, имах предвид следното. От страна на мигрантите и бежанците има отказ за всякакво сътрудничество с властите. Отказват регистрация, отпечатъци, официална молба за убежище, проверка на документите, ако изобщо ги има. Ситуацията е напълно незаконна. Как съответните служби могат да извършат работата, която се изисква от тях от гледна точка на националната сигурност? Разбира се, не всички застрашават националната сигурност, сред тях има и нуждаещи се хора. Но наистина кой влиза с балканския поток в Европа е трудно да се каже, ако въобще е възможно.
Ако се върнем към конкретния ви въпрос, не вярвам, че целта и на бежанците, и на икономическите мигранти е да сменят културната фасада на Европа. Но става сума за такъв брой хора, че последствията могат да променят Европа.
– Къде ще отидат парите, които мафията натрупва от бежанците?
– В по-нататъшната организирана престъпност в нашия регион.
– Звучи твърде обезпокояващо.
– Но ще бъде логично последствие от ситуация, при която законността на нашите граници е изчезнала.
– Информирали сте българския вътрешен министър за ситуацията с бежанците през юли. Каква бе реакцията? България впрочем също охранява границата си с Турция.
– Между унгарското министерство на вътрешните работи и българското, между унгарското външно министерство и българското, понякога директно, понякога чрез посолствата, контактите са постоянни. За ситуацията в Унгария в момента всички посланици по света и в Европа постоянно информират партньорите.
– Как общественото мнение в Унгария възприе инцидента край Средец?
– Унгария не реагира официално, няма и да реагира, ако изобщо го направи, до края на официалното разследване. Моето лично мнение, което много хора споделят, е, че този инцидент е тъжна история. От друга страна мога да си представя, че когато законността на границите изчезва, такива инциденти, за съжаление, са логично последствие. Това, което се случи в България, можеше да се случи и на границите на Унгария, на Сърбия, Хърватия, Словения, на границата между Франция и Великобритания при Кале и на много други места.
Имаше трудни моменти и на унгарската граница, горят сгради в Германия и в Швеция. Страхувам се, че при ситуацията в момента, инцидентът в България няма да е последният, който виждаме в Европа.
– Български евродепутати от различни политически семейства говорят за безкомпромисно връщане на икономическите мигранти, за промяна на европейските институции, за нов регламент спрямо бежанците, тъй като Дъблинското споразумение е мъртво. Виждате ли знак в техните думи, че европейската политика се обръща и започва да се доближава до унгарската?
– Първото, което искам да споделя, е, че унгарският министър на вътрешните работи написа официално писмо до Европейската комисия през декември 2014-а. В него той предупреждава, че ще има проблеми с мигрантския поток от Балканите. Европейската комисия започна да се занимава с този проблем през август 2015-а. Зная, че такъв е и опитът на България, която отдавна се опитва да алармира без много голям успех.
Второто, което искам да кажа, се отнася за самата европейска политика. Ако трябва да видим конкретния резултат от нея – не говоря за резолюции, срещи, разговори и прочее, до 21 октомври, деня на нашето интервю, Европейската комисия премести 19 граждани на Еритрея от Италия в Швеция. Това е конкретната работа до този момент.
Европейският съюз може да отговори на икономически предизвикателства, но като че ли не може да отговори ефективно на предизвикателства, свързани със сигурността на страните-членки. В някаква степен това се наблюдаваше и по време на украинския конфликт, но сега съвсем излезе наяве.
Унгария получи остри критики за нейната политика. Тук веднага трябва да отбележа, че Унгария е получила подкрепа от Вишеградските страни – Полша, Чехия, Словакия, Румъния. Що се отнася до България, България е водила друга политика за квотите, но анализът на българското правителство за ситуацията не е много различен от този на централно-европейските страни.
Унгария получава критики, в които обикновено има повече политика, отколкото нещо конкретно. Но напоследък и ние наблюдаваме смяна на реториката спрямо начина, по който се опитваме да решим проблема на унгарската граница. Дейвид Камерън каза, че никой не може да упрекне Унгария, че си защитава границата, която е границата на ЕС и на Шенген, и от Холандия дойде същото послание.
Отдавна забелязваме също, че има разлика между официалната политика на някои наши партньори в ЕС и общественото мнение.
– Защо Унгария издигна ограда и прие извънредни мерки? Нямаше ли да бъде по-лесно да пропускате бежанците, те така и така са се запътили към Германия или Швеция?
– За оградата най-много бяхме критикувани. Никой не се радва на оградите, не се радваме и ние. Но решихме, че искаме да спазваме законността и задълженията си. Вдигнахме оградите, както ги вдигнаха България, Гърция, Франция, Испания, други държави също мислят по този въпрос. Това не означава затваряне на граница, а охрана на зелената граница. Граничните пунктове са отворени и държа да кажа, че никой не може да ни даде пример за това как мигрант или бежанец е бил върнат от границите на Унгария, ако се е съгласил официално да се регистрира.
Ако някой ден границата между Турция и Гърция се охранява така, както трябва, натискът върху Западните Балкани и върху Унгария ще намалее и някои от мерките, които предприехме, ще станат излишни. Тогава веднага ще ги променим. На всички критици на оградите казахме, че в момента, в който ни предложат алтернативен начин за съхраняване на границите, веднага ще го обмислим. До този момент такова предложение не е дошло.
– Как приемате факта, че протестиращи срещу политиката на Меркел в Германия носят фланелки с лика на Орбан?
– Повярвайте ми, бихме се радвали да бъдем една скучна страна, за която малко се говори. Когато има разминаване между това, което хората чувстват и мислят, и това, което политическият елит говори, тогава се получава сложен и интересен политически процес. Това пак е логично, за съжаление. Такъв процес, мисля, има в момента.
Не централноевропейските страни са тези, където се засилват крайнодесни политически сили. Това не са Полша, Чехия, Словакия, Унгария. В Унгария крайно дясната политическа партия губи популярност. Ние не искаме да казваме какво да правят другите във вътрешната си политика. Няма да си позволим да кажем на Германия какво да прави. Няма да си позволя да коментирам какво става в Германия. Едно искаме: в ЕС всяка страна-членка сама да определи каква миграционна политика да следва.
– Унгарският пример за самостоятелна политика среща симпатия и извън Унгария. Можете да се похвалите също с ниска безработица, с подкрепа за правителството. Мнозина обаче се стряскат от присъствието в Унгария на партия „Йоббик“. Имат ли основание?
– „Йоббик“ влезе в унгарския парламент с 13%. Голям брой от избирателите на партията, чиито крайно десни визии понякога са безспорни и чиито идеи в Унгария отхвърлят, преди 2010 г. бяха избиратели на унгарската социалистическа партия. Но досега на избори „Йоббик“ е получавала по-малък брой гласове, отколкото крайнодесни партии в в някои западноевропейски страни. Явлението „Йоббик“ съществува, но то не е унгарско, а общоевропейско явление.
– Има ли връзка между разширяването на ядрената централа „Пакш“ с руски реактори и критичната позиция на Будапеща срещу санкциите спрямо Русия?
– Не. Унгария иска да разшири ядрената си мощност, защото смятаме, че вбъдеще унгарската икономика ще получи по-евтин ток. Разговаряхме с много страни. Най-изгодната оферта дойде от Русия. Тя дава заем до 10 милиарда долара с изгодни лихви. Русия приема също, че по време на строителството на новия блок на ядрената централа в Пакш ще използва до 40% унгарски фирми. В ядрената енергетика руската технология не изостава от другите технологии. „Пакш“ е руска технология и нашите експерти имат опит в работата с нея.
Всички политически партии освен зелените в парламента са „за“ ядрената енергия. У нас това не стана вътрешнополитически въпрос, както в други страни. Решението бе икономическо и избрахме най-изгодната оферта. Вярно е, че не я отрекохме само защото е руска. Това беше единственият политически момент в решението на унгарското правителство.
Що се отнася до санкциите спрямо Русия, ние ги спазваме. Това не означава, че не можем да кажем, че санкциите са лоши за нашата икономика. Но спазваме санкциите и не нарушаваме общата политика на Европейския съюз.
– Изкушавам се да ви попитам, господин посланик, за състоянието на унгарската армия. Колко е бюджетът, имате ли модерно въоръжение, съвместимо с НАТО?
– Разбирам вашия въпрос. В бюджета на унгарската армия има напрежение. Историята на унгарската армия след 1990 г. не е много по-различна от историята на българската. Може би степента на проблемите са по-малки, но ако питате един унгарски офицер и ако той бъде искрен с вас, ще ви каже, че се чувства разочарован.
Вярно е, че още през 2001 г. взехме решение и сменихме изтребителите МиГ-29 с „Грипен“ – шведски самолети с британско оръжие, които могат да се използват в НАТО. Ние охраняваме в момента военно-въздушното пространство на Словения според двустранен договор, нашите „Грипен“ участват тази година и в охраната на въздушното пространство на Литва, където НАТО изпълнява такива задачи.
Най-спешното в унгарската армия е да се сменят хеликоптерите. Ние отлагаме този процес. Има и такива напрежения.
В момента в нашата армия служат 3000 души, участвали в операции на НАТО в чужбина, предимно в Афганистан и в Косово. Това са войници, които имат опит и които много добре си свършиха работата. Беше голямо предизвикателство, че след завръщането си в Унгария получаваха такива заплати, че напускаха армията. Тоест влагаме пари в тях, те добиват опит и после напускат. Правителството успя да спре този процес. Имаме резултати, но не мога да кажа, че няма проблеми с бюджета на армията. Трудно е. Тази година увеличихме бюджета на армията с 0,1%. Готвим се да изпратим 100 военни в Северен Ирак за охраняването на обучението на местни войници.
– След като премиерът Виктор Орбан обяви война на монополите, на енергоразпределителните дружества, увеличиха ли се или намаляха чуждестранните инвестиции във Вашата страна? Мерките не ги ли отблъснаха?
– Не. В стратегическия сектор Унгария иска да възвърне влиянието на унгарските фирми и на държавата – в енергетика, застрахователна и банкова система. В същото време на чужди инвеститори, които идват в сфери, свързани с производството, унгарското правителство се опитва да помогне, колкото се може повече. През 2014 г. чуждите инвестиции в унгарското производство нараснаха с 15%.
– Намалихте и броя на депутатите – от 386 на 200. Не ви ли критикуваха, че това е популистки ход?
– Не. Причината за този ход беше, че е излишно страна с размера на Унгария да има толкова депутати, колкото Великобритания.
Има и друга причина. Намаляването на депутатите няма да спаси унгарския бюджет. Принципът беше, че ако държавата изисква спестяване в други държавни сектори, тя първо трябва да направи същото със себе си. Не може да изискваш много от хората, ако не дадеш пример.
– Отворен ли е форматът на Вишеградската четворка? Ще попитам направо: има ли шанс България да се присъедини под някаква форма към този съюз?
– Вишеградската четворка е сътрудничество, което работи без всякаква бюрокрация. Четири държави постоянно разговарят помежду си, обменят мнения. Не се изисква съгласие и мисля, че заради това формулата е успешна. Искаме да избегнем ситуации, когато с друг вид сътрудничество се започва с четири държави, после стават седем, после 14 и така нататък. Затова не смятам, че в близко бъдеще ще има разширяване. Но когато става дума за конкретни теми, знаем, че има и други страни, особено в нашия регион, които могат да са заинтересовани. Вишеградските страни редовно правят срещи в разширен формат. В такъв формат редовно е поканена и България.
– Позволете един личен въпрос. Как научихте толкова добре български език?
– Майка ми е българка. Когато бяхме малки, майка ми говореше на мен и на брат ми само на български. Редовно ни пращаше в България, докато баба ми и дядо ми бяха живи. Никога не съм учил български език в училище. Аз съм типичен пример какво означава да учиш майчин език в чужбина.
Когато дойдох като посланик в България през 2012 г., се стараех на официални срещи винаги да говоря български. Но по конкретни теми – за Европейския съюз или икономика, трябва да се знаят термини. А аз имам езика на едно дете. Бях затруднен. В едно семейство не се говори за Европейски съюз, за икономически или за миграционни процеси.
– Кой е най-живият ви детски спомен от България?
– Екскурзиите, които правех с дядо ми и с братовчедите из българските планини. Това са най-приятните ми спомени от детските години в България. /obshtestvo.net/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!