Следвайте "Буднаера" в Телеграм

2015 – коварният опит за превземане на Европа

Боряна Гагова

Боряна Гагова

„ВОЙНАТА СЕ ОСНОВАВА НА ИЗМАМАТА”- казва древнокитайският мъдрец Сун Дзъ в трактата си „Изкуството да побеждаваш” и продължава –„Придвижвай се, когато е изгодно и променяй обстановката, като разделяш и концентрираш войските си.” (Маневрирането, т. 12)

Аналогията с това, което се случва днес в Европа, е очевидна. Добрата военна подготовка на идеолозите на настъплението също е очевидна – стратегията, маневрирането, форсираният марш, заблудата на противника чрез извеждане на преден план на жени и деца, медийните примамки и измами – всичко е като по учебник.

2015-10-20_163034

Странно, но факт – през 2015 година Европа се оказа обградена като в постепенно затварящ се чувал с военни конфликти, възникнали с нейното не малко съучастие (в трактата „Изкуството да побеждаваш”, Сражението, т. 22, има указания как да се действа в такава ситуация, а именно – „В местност, лесна за обграждане, блокирай пунктовете за влизане и излизане.”)

Един от най-болезнените въпроси, които чак сега си задават всички мислещи европейци, е – как се допусна всичко това? Къде гледаха военните разузнавания, къде беше агентурата на водещите европейски държави? За какво се плаща на така наречените европейски лидери и на техните съветници? Къде беше НАТО, в чийто основни функции влиза охраната на границите и територията на ЕС от нахлуване на външни сили? И защо, докато облита непрестанно балтийските държави със заредени с бойно снаряжение самолети, за да ги пази от Русия, военният алианс забрави да пази южните и югоизточните граници на ЕС? Защо проспахме възникващата опасност и ние – образованите граждани на ЕС?

Ако някой политически преследван руснак или украинец премине нелегално без документи за самоличност границата и поиска убежище в някоя от балтийските държави – ще получи ли веднага статут на бежанец? А ако донбаски граждани масово поискат убежище и такъв статут? Там също се води война, падат бомби и градовете им са разрушени. При това руснаците и украинците са много по-образовани, знаят поне един европейски език и могат веднага да бъдат полезни за европейската икономика.

Системният сравнителен анализ показва, че ВОЕННАТА ОПЕРАЦИЯ„БЕЖАНЦИ” е замислена и подготвяна от доста години, като резервен вариант, ако другите сценарии не сработят. В такава проекция, събитията в Украйна и Гърция могат да се разглеждат като подготвителен етап за реализация на главната цел. И когато, поради големия инат и непримиримост на гърците, в драматичната нощ на „преговори” за т.нар. „гръцки дълг” на 12-13 юли 2015 г. маските на Демокрацията сами се изхлузиха и зад тях се появиха знаците на Империята (логична е аналогията със ситуацията във филма „Междузвездни войни” на Джордж Лукас), решението да се разиграе този сценарий вероятно се е оказало наложително. Нарастващата с твърде бързи темпове опасност европейското население да осъзнае какво всъщност се случва и да вземе управлението на процесите в свои ръце, е вероятната причина за ускоряване на самото нахлуване в Европа и поставянето й под пълен контрол. Как? Чрез предизвикване на бежанска, етническа, финансова, икономическа и военна криза и затъване в неизплатими дългове по подобие на Гърция, чийто изкуствено предизвикан колапс се оказа само репетиция за главния спектакъл.

Кой точно води войната срещу Европа и с каква цел? Това е първият от двата най-важни въпроса, на които трябва да си отговори всеки народ, държавен глава и ръководен щаб. Вторият е – как да се спечели войната при наличните външни и вътрешни обстоятелства? Верният отговор и на двата въпроса може да се открие само чрез колективна „мозъчна атака“ от всички самостоятелно мислещи, автентични европейци, с помощта на необвързани експерти.

Кой е истинският инициатор и организатор на това странно нашествие от бежанци, пришълци и завоеватели, чрез което се опитва да разруши дистанционно, стъпка по стъпка европейската цивилизационна идентичност? Не е нито теория на конспирацията, нито мистика необходимостта да се вникне в скритата същност и цели на задкулисните стратези. За съжаление, не е необходимо да си адепт, за да предвидиш, че ако това не стане навреме и ако не се направи необходимото, за да се предотврати бедата, Европа я очакват потресаващи събития в близките години.

Най-важното сега е да се осъзнае от всички, че индивидуално спасение няма. Индивидуална е само интуицията, че ако се действа бързо, умно и решително – победа за тези, които са тръгнали на кръстоносен поход срещу човечеството, няма да има. Няма да успее замисълът им да поставят населението на Европа в положение на слуги и изпълнители в тяхната глобална империя.

Кой може да им попречи? Кой друг, ако не самите „те“ със собственото им безумие и грешки, поради неконтролираното им властолюбие, алчност и ненавист към човешкото и човечността. Трябва ли да се чака да сбъркат или трябва да им се помогне? И двете. Как да им се помогне? Потърсете указания в учебниците по военно дело, а ако там няма, ще трябва да си спомните как е правено преди, а ако и това не свърши работа, погледнете в бъдещето – как го правят там.

Вероятно този план има дълга история и предистория. Сигурно има и някаква нова причина за ускоряване на изпълнението му в последните години или просто вече няма време и се бърза. Навярно всичко е точно така, а може и да не е съвсем така. Видимо е обаче, че 2015 година е ключова за настъпление в обезчовечаването и на мюсюлмани, и на християни, и на други духовни общности.

Спомняте ли си как започна 2015 година? Спомняте ли си твърде странните събития в Париж в началото на месец януари? Спомняте ли си как изискваха от всички доброволно да се отъждествят с поругателите на чуждия бог и неговия пророк? И да се гордеят с това?!

А странно ли е, че пророкът и неговите последователи идват да си отмъстят? Нямат ли право на това ?

А недопустимо ли е някой друг да е организирал сблъсъка между враговете си, за да спечели той победата? Забравихте ли поговорката: „Двама се карат – третият печели.”

Сега пък ни призовават за милосърдие към тези, които преди това ни призоваваха да заклеймяваме.

Има една притча за неразумното милосърдие, в която се разказва за монах, който бил толкова праведен, че дяволът не успявал по никакъв начин да го съблазни. Как ли не опитвал, какви ли хитрини и съблазни не прилагал, а монахът все им устоявал. Най-накрая дяволът се превърнал на плачещо бебе, захвърлено на пътеката, по която минавал монахът. Видял го монахът и в сърцето му затрептели жалостивост и милосърдие. Взел го и го отнесъл в манастира, за да се грижи за него. Посъветвали го другите монаси да провери чие е детето, кой го е оставил и с каква цел. „Ние сме монаси, посветили сме се на правенето на добро и сме длъжни да сме милостиви към страдащите, особено към децата” – казал той и прибрал детето при себе си в килията. Отгледал го с много обич и грижовност и не искал да види дяволиите в него. Предоверил се на момчето, а то, като пораснало, погубило и монаха, и манастира, и ближните им – действайки отвътре. Та това е за милосърдието. Милосърдие, но с разум, предпазливост и светкавично наказание за измамниците.

Премълчаването на истината с цел подвеждане и измама е престъпление с всемирни измерения и последици.

А ИСТИНАТА Е, ЧЕ ЕВРОПА СЕ НАМИРА В СЪСТОЯНИЕ НА НЕОБЯВЕНА ВОЙНА. Хибридна, информационна или някаква друга, но все пак – ВОЙНА.

Тези, които с безхаберие и съглашателство допуснаха и допринесоха за това, вече са в състояние на умствен блокаж, причинен им вероятно умишлено, но не и без тяхното съучастие. Мисловната им недостатъчност и неспособността за самостоятелно мислене са съвсем очевидни. Ето защо, актуалният въпрос, който си задава все по-голяма част от населението на т.нар. Стар континент (всъщност един голям полуостров, с няколко по-малки полуострова), е дали в сегашната твърде сложна геополитическа, икономическа, демографска и общосистемна обстановка, може да се разчита на тази управленска каста да взима далновидни и отговорни решения, осигуряващи добро бъдеще за европейските граждани.

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, ВСЪЩНОСТ „ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ” РЕАЛНО ВЕЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА. Има все още някаква остатъчна черупка от формални и неформални правила, изграждащи външната, представителна страна на това формирование, наречено претенциозно и неточно „Европейски съюз”. Съюз на европейските народи няма и никога не имало. ЕС е само своеобразен клуб на феодалната аристокрация, в който правилата на йерархията са същите, както в средновековието.

Аристократите на демокрацията до такава степен не познават, не се интересуват и неглижират проблемите на обикновеното европейско крепостно население, че изолацията и дезориентацията им стават пагубни за бъдещето не само на управлявания от тях Европейски съюз, а и на световната сигурност. Речите им, действията им (по-точно – бездействията им) и поведението им са изключително разочароващи за очакващите от тях прозорливост и решителност граждани на ЕС. Те не правят нищо друго, освен да се прегръщат и целуват по бузите, сякаш за да се разпознаят помежду си и да демонстрират различието си от съществата с обикновен човешки произход. Реакциите им са твърде мудни. Решенията им изостават от събитията. Липсва далновидност, липсва превенция.

Те сякаш не познават законодателството на ЕС и нехаят за него, защото за волята на монарсите и висшата аристокрация по неписано правило няма писани правила. Не се считат по никакъв начин отговорни пред формалния суверен, защото според тях и за двете страни е ясно, че така наречените „избори” не са нищо друго, освен маскараден атрибут. Затова и толкова яростно ненавиждат идеите за референдуми и пряка демокрация.

Докато тази „какафония“ в ЕС и в така наречените институции се разраства с ускорени темпове, все още неидентифицираният докрай групов субект умело води Европа към нейния цивилизационен крах, а тя върви кротко като белязано агне, защото отникъде не вижда и не очаква помощ и спасение. Не прави и опит да се отклони от пътя към кланицата, към която е поведена. Как ли задкулисният „някой” е успял да постигне това? Въпрос с повишена сложност. Може би чрез внедрени свои агенти в ръководните органи на ЕС, може би чрез различни форми на дистанционни психически внушения и въздействия, може би осланяйки се на масовото повърхностно мислене, наивитет и предоверяване на официалните медии, а може би чрез комбинация от всичко това.

И още нещо за ЕС, такъв, какъвто е той. Европейският съюз не е и не може да бъде едно цяло, защото историческият път и роля на участниците в него са твърде различни. Докато едните – тези в Западна Европа (или повечето от тях), са били метрополии на могъщи империи и са живеели от чужд труд, другите – тези в Източна Европа, са били в непрекъснати битки за своята държавност и идентичност, а метрополиите им са живеели от техния труд. Те са жертвите на многобройни завоевания, ограбвания и експлоатация. Те и сега са безгласен обект на различни изкуствени присъединявания, обединявания и съюзи. Този път обаче народите им няма да позволят да ги измамят отново и отполуколонии на Източната империя да бъдат превърнати в почтиколонии на Западната империя.

ПРОГНОЗАТА –Европейският съюз няма смислена цел, няма визия за бъдещето си. Управлява се все по-зле. Заприличва все повече на Съветския съюз. В този си вид той няма дълготрайно бъдеще. Все още има много непроявени фактори, поради което в сегашния момент е трудно да се предвиди посоката на възможните ситуационни развития и да се формулира прогноза, достатъчно близка до бъдещата реалност. Твърде бързо и твърде мощно обаче набира сила потокът, водещ към неговия разпад, независимо дали с военни, революционни или мирни средства. Очертават се два съюза – Западен и Източен, както и връщане към суверинитет на някои от досегашнитте членки. Може да се очаква обаче, че ще се запази някаква обща координация на политическо, военно и икономическо ниво и не е изключено постепенно целостта да се възстанови.

ЕДНО ВЪЗМОЖНО РЕШЕНИЕ – Ако се реализира тази прогнозна посокато най-доброто мирно решение е – възползване от възникващата възможност и в оформящата се пространствено-времева пролука, държавите от бившата социалистическа общност без Русия и Украйна, но заедно с други желаещи страни от т.нар. Югоизточна Европа, напр. Словения, Сърбия, Македония, Черна гора и Гърция, да изградят чрез поименни референдуми (както трябва да бъде в бъдеще, когато се касае за суверенитет) обединение от конфедеративен тип, основано на коренно различни от досегашните политически и икономически морални принципи, което да отговаря на тенденциите, оформящи се днес сред източноевропейските народи като реакция към крайностите на Западния глобализъм.

Заплахата ще тегне над Европа дотогава, докато автентичният й интелектуален и творчески елит се занимава само със собственото си благополучие или изпада в отчаяние и безнадеждност, вместо да поеме предводителството и да изведе другите на светло.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ – коварството на измамата се състои в това, че при многократно й приложение се стига до естествен предел и последващ спонтанен разпад на илюзорните светове и господство, постигнати чрез нея над човешките същества. Налягането стига възможния предел, котелът прелива, измамата избухва и се изпарява, а като отмине всичко това, животът възстановява красотата и силата си. Възстановяват се автентичната памет, протокодираната интуиция и творческата мисъл, без които свободното от измама и насилие бъдеще е невъзможно. /memoriabg.com/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!