- Свирил съм пред около 80 000 на олимпийския стадион в Мюнхен, а и в Корея, когато бяхме с Майкъл Джексън. Но самостоятелен концерт в такава голяма зала не съм правил. Така че имам опит, но е друго, когато излизаш самостоятелно.

- Не се ли притеснявате за качеството на звука в голямата зала?

- Колкото и да е голяма една зала, пълна ли е с хора, звученето е чудесно. Когато обявих първия си концерт в НДК, професионалната гилдия от класически музиканти ме предупреждаваше, че това е зала за конференции и цигулката няма да звучи добре. Но зала 1 бе пълна с хора и се чуваше прекрасно.

- Какво да очаква публиката от този мегаконцерт?

- Този път ще доведа може би най-касовия балетист в момента, а и майстор на степа - австралиеца Стивън Макей, който сега е най-добрият танцьор в Кралския балет. С него имаме програма, която развиваме за Ню Йорк и за Япония. Всъщност концертът е пъзел от различни неща. Стивън е уникално добър в класическия балет, но на концерта ще танцува степ. Понеже аз обожавам Испания и фламенкото, не можех да не докарам и моите приятели от групата “Чамбао”, с които имаме напълно нов репертоар. Ще има и класика, разбира се, както и оперни арии, но аранжирани в поп звучене.

Мисля, че като класически музикант

мога да си позволя да

мина през музиката в

разстояние на 500 г.

- и през фламенко, през суперкласика, Бах и Паганини. Такава разходка в музиката на няколко епохи е нашият лукс в сравнение с един поп певец. И смятам на концерта в зала “Армеец” да го направя.

- Все си мисля, че на вашия концерт ще гостува с една песен и Лили Иванова. Спестявате ли подобна изненада?

- Постоянно мисля по този концерт, макар че в интерес на истината преди него имам още 30-40. С Лили сме направили вече доста неща заедно и сега, ако пак се съберем, то трябва да е нещо много специално, интересно и хубаво. Но непрекъснато обмисляме нови идеи, така че промени могат да настъпят и ден преди концерта. Ние не мислим по петилетки. (Смее се.)

- Казвате, че не познавате друга страна, толкова красива като България. Защо тогава малко време сте у нас? Защото е малка за музикален бизнес?

- Последният ми концерт в София бе преди 2 години. Но аз често си идвам по лични причини, което не се разгласява в медиите и във фейсбук, а и не трябва. Да, в сравнение с цяла България само в Токио има 80 зали и мога да свиря 40 концерта в годината. По същия начин е и Америка. Това са други размери. Но аз не отдавам предпочитание на страни, важното е по какво работя и какво харесвам. Така че съм по-настроен към интересни проекти. Страстта към тях при мен винаги надделява, без да е чак толкова комерсиално, и това публиката го усеща. Ето, още не сме завършили проекта със Стивън Макей, а той вече е купен в Ню Йорк и в Япония - имаме една седмица концерти в New York City Center, а после и в 6 театъра на Япония.

- Въпрос във фейсбук от галерия “Палитра”: С какво друго бихте се занимавали с удоволствие, освен с музика?

- С ядене и пиене. Стандартен отговор, но е истина.

- Говорите често за храна, ще помислят, че сте 120 кг. Как поддържате форма?

- Много просто. Аз обожавам да ям, но много внимавам какво и по колко.

Отговаряйки на въпроса, ще кажа, че с удоволствие бих и рисувал, ако можех. Като малък много исках да рисувам, даже се записах на кръжок. Но просто нямам талант за четката. Характерът ми е такъв, че обикновено правя това, което ми казват да не правя. И опитах с рисуването, понеже музиката е много тясно свързана с живопис. Някога, като свирех Равел, моята руска учителка ме изпращаше в музея на Пушкин да гледам шедьоври на импресионизма от Гоген, Матис, Моне.

- Казвате в английско списание: “Моята работа е да мисля нетрадиционни идеи и вярвам, че те са добре приети. Ние трябва да погледнем в класическата музика от нов ъгъл. В противен случай нашето изкуство може да отиде в каменната ера.” Какъв трябва да е този нов поглед?

- Той е симбиоза от много неща. За мен повечето от класическите музиканти и оркестри са заседнали 200 години назад, когато са родени Бетховен, Моцарт и др. Не трябва да забравяме, че това са композитори, които са били революционни за онова време. Ако Вивалди е свирил на клавесин, то Моцарт и Бетховен са започнали на нов вид пиано и са композирали по-нова, по-силна и различна музика. Така че има два типа изкуство - едното е тип музейно, в което Моцарт се свири така, както и преди 200 години.

Но ако искаш да развиеш класическата музика или този тип оперно изкуство да мине в XXI век, се изискват други неща. Първо, днес хората са свикнали на съвсем друго качество на звука, отколкото дава един класически инструмент без микрофон и озвучаване. Но и то вече не е достатъчно. Едно време, като влязат в театъра на Вагнерова опера, хората все едно са гледали кино, било е страхотно преживяване. Но сега не можеш да учудиш никого с театър от XVIII-XIX век. Като актьорство може да е добро, но като продукция е примитивно. Това са различни неща, които според мен, ако не се правят в класическата музика или в театъра, ще си останат музейно изкуство. Окей, трябва да има музеи, за да знаем как е било при гърците, при римляните, при австрийците. Но

музиката не обича

застоя, тя е част от

живота, иска развитие

- Научен ли сте да следвате репертоара и изискванията, или понякога духът ви кара да провокирате и пришпорвате в произведението?

- За да си добър музикант, трябва първо да имаш огромна дисциплина. Когато си в опера, певицата е звездата и ти си там, за да я следваш и акомпанираш. Когато имаш соло, си прави, каквото искаш.

- Съвместявате ролите на концертмайстор и на солист в оркестъра на Ковънт Гардън. Какво изисква всяка от тях?

- Ако диригентът е треньорът на оркестъра, концертмайсторът е капитанът. Той трябва да следи и певицата, и диригента, а когато има огромно соло, трябва да е на нивото на солист. Още по-сложно е да се проявиш и като мениджър, защото задълженията ти се простират между диригента и оркестъра от 100 музиканти.

- Всъщност вие сте и творчески директор на Кралската опера.

- Да, и сега развиваме голям проект с компанията “Муджи” - мултинационална фирма за мебели и канцеларски материали с огромни магазини в цяла Европа. Всяка година тя избира една страна, на която музиката ѝ свири във всички магазини. Догодина в цялата търговска верига на “Муджи”

от Европа и Япония

ще звучи цяла година

музика от България

Доведох ги тук и направиха страхотен диск с наша фолклорна музика. Аз също участвам с две песни. И това е нещо, което популяризира много повече българската музика, отколкото един концерт, който ще чуят 2000 души. Този диск всеки ден през цялата 2016 година ще се върти в тяхната верига магазини, а и ще се продава.

- За 20-годишнината ви в Кралската опера в Лондон писаха, че проявявате самообезличаваща скромност на сцената.

- Когато критиците кажат, че е хубаво - го приемам, когато кажат, че е лошо - знам, че завиждат. (Смее се.) Аз вярвам на хората около мен.

- В операта сте зает само 4-5 месеца, а после се отдавате на неординарни проекти в джаза, испанските ритми и какво ли не още. Така ли е?

- Абсолютно. Сега планирам и нов оперен проект съвместно с Пекин. Става дума за караоке опера. Записахме аудито и вече снимаме клипове.

 Каква е идеята? Обикновено една опера трае 3 часа, а ние разказваме за 90 минути три опери за три жени - Мадам Бътерфлай, Турандот и Кармен. Зад нас върви 3D видео, а ариите са направени достъпно за широката публика. Това е особено важно за Китай и Япония, където операта не е толкова популярна, както в Европа. По време на ариите публиката ще вижда текста и ще може да пее заедно с певците на сцената под акомпанимента на оркестъра. И всеки ще може да се изживее в ролята на певец. Правим го с компанията, която озвучаваше концерта на олимпийските игри в Пекин.

- Това има образователен смисъл - по-добре да се разкаже една опера за 30 минути, отколкото никога да не я знаете.

- Предложнието към нас е да направим в Китай 100 концерта, всеки пред около 10 000-15 000 зрители. Идеята за караоке опера е от години, но е много скъпа и това забави осъществяването ѝ. Сега се надяваме да е готова до една-две години.

- Проектът ще има ли европейски вариант? И ще може ли да се купи дискът и да се пусне на дете?

- Да, даже човек ще може да си го пусне по ютюб и да си пее заедно неговите любими арии от популярни опери. В момента развиваме апликация, която училищата да могат да пуснат. Целта е много по-бързо хората да се запознаят с произведението.

На “Турандот”

разказваме бързо

сюжета в рап

изпълнение

само за една минута.

- Защо прекарвате най-дълго свободното си време в Япония, след като операта е развита и популярна в Европа?

- Не бих казал, че имам свободно време. В Япония за последната година съм имал 40 концерта, т.е. не съм бил на почивка там. Аз съм работохолик, не прекарвам в Япония само защото ми харесва времето и храната и защото гаджето ми е оттам. Ако ми кажат, че трябва да живея в Дубай, Индия или Африка, ако го има това, с което се занимавам, няма проблеми.

- Какво ново в личния живот?

- Нищо ново, познаваш моята приятелка Томо, тя ми помага във всичко, което правя. А концертната си дейност продължаваме с Памела, с която останахме добри приятели и колеги на сцената. Така смятам, че допринесох за мира между Китай и Япония - имам бивше гадже китайка и настящо японка. (Смее се.)

- Случката, която преживяхте тази година и е за споделяне?

- Участвах в много популярна телевизионна игра в Япония -

състезавах се

с машина

Тя определя колко добро ти е вибратото на цигулката, колко интонацията и т.н. На това караоке шоу ми дадоха ноти на японска песен, която не познавам. Трябваше да я свиря директно по телевизията, а машината показваше къде съм сгрешил. Интересното беше, че японци, които си знаеха песента, ме победиха според машината. Тя отчете успеваемост от 97% на тяхна цигуларка, а на мен 95%. Но аз не измених на себе си и свирих, както исках. И затова имах двойно по-висок рейтинг на зрителите, а на следващия ден бяха продадени всички билети за концерта ми. Поуката е, че машината невинаги е права, музиката е съвсем друго, за нея трябва техника, но и чувство.

- Как се разсвирвате преди концерт?

- Имам щастието даже да не се разсвирвам. Това ми остана от Русия, където отивах на урок при минус 30 градуса и трябваше да хвана със замръзнали ръце веднага цигулката.

- Като дете нарочно ли сте ставали в 5 сутринта да скрибуцате, за да събудите вашите?

- Не, просто те бяха на 22-23 години, ходеха на дискотека и ме слагаха да спя преди 8 вечерта. И в 5 часа аз бях готов, наспал се. Оттогава никога нямам проблеми с адаптацията, като пътувам в различни часови пояси. Защото знам, че въпросът е кога ще си легнеш и колко ще спиш.

- Мислите ли да направите училище за даровити деца?

- В момента развиваме частна консерватория “Ковънт Гардън академи” във Валенсия, която ще има седалище и в Сингапур. Всички учители са изявени действащи музиканти, а не професори теоретици. Проектът предвижда и много стипендии. Този образователен бранш е съвършено различен от изпълнителското изкуство и в него бих искал да направя нещо интересно, което да даде добър резултат. В света има достатъчно добри училища и консерватории и най-лесното е да дам стипендия на някой в едно училище. Но аз търся по-различна идея.

- Каква е програмата ви за коледните празници?

- За първи път Коледа ми е свободна и имам избор къде да отпразнувам. Но това за музикантите никога не е сигурно до последно, защото обикновено по празниците работим.

- Наскоро обявиха като гаф, че известна цигуларка скъсала струна на сцената. Това не е ли в реда на нещата?

- Разбира се, че не е гаф. Даже на концерта в “Армеец” ще изсвиря едно парче на Паганини, което е само на една струна. Историята разказва, че на него му са се скъсали струните и той продължил само на една. Имал завистници, които леко са му резнали струните, за да го направят за резил, но той изкарал парчето на една. Аз с това парче на една струна всъщност победих на конкурса “Паганини”.

- Вие нямате завистници, по желание го свирите.

- То не се знае дали и Паганини сам не си ги е скъсал и да е било добра пиар акция (Смее се.)

- Минаха 5 години от излизането на биографичната ви книга Vasko@40. Събра ли се материал за допълнително издание?

- Да, имаме намерение да издадем продължение, в което да разкажа интересни неща от последните 5 години. Защото си дадох сметка, че тя излезе през октомври 2010 година. Този път ще бъде в класически формат и не на три езика, а само на български. Книгата ще излезе в началото на 2016, т.е. преди концерта на 29 февруари в зала “Армеец”. /24chasa.bg/.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!