Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Дарина Григорова: Монополът на САЩ върху геополитическата власт води до израждане
Фотография: Антоанета Киселинчева
„Засилва ли се Русия, засилват се и фобиите на Запада, каквото и да направи тя“, казва пред a-specto доц. Дарина Григорова, специалист по история на Русия и ръководител на Евразийския академичен център към Историческия факултет на СУ.
Интервю на Галя Горанова.
Каква е причината за яростната пропагандна война на Запада срещу руската военна операция в Сирия? Защо ударите срещу „Ислямска държава“, когато се предприемат от САЩ и техните съюзници, са борба срещу тероризма, а когато се извършват от Русия – са погром срещу умерената сирийска опозиция? Какво се крие зад това западно лицемерие?
Пропагандната битка срещу Русия е от няколко години. Тя няма връзка със Сирия. Сирия е просто поредният повод. Винаги се сещам за кампанията около олимпиадата в Сочи, когато още нямаше Крим, нямаше руска „намеса“ в Източна Украйна. Тогава за Путин западните медии бяха копирали корици на западноевропейски списания от времето на Студената война и го представяха като демон. Засилва ли се Русия, засилват се и фобиите на Запада, каквото и да направи тя. Специално за Сирия е странно, че се учудват, както и за Крим – това са два последователни, логически свързани хода върху шахматната дъска. Още през 2007 г. Путин в Мюнхен заяви, че няма да допусне еднополярен свят. В Крим той за първи път показа, че може да го реализира на дело. И сега следващата му стъпка е в Средиземно море, където също трябва да има баланс, не може там да присъства само американският флот. Трябва да има и друг, който да поддържа крехкото равновесие.
Колкото до информационната машина, която се стоварва върху Русия… Първоначално руснаците губеха в тази битка. Дори в грузинско-осетинско-руската война руснаците първо бяха повалени информационно и чак по-късно започнаха да изплуват разкрития, че голяма част от кадрите в западните медии са били взети от други войни в Кавказ и са фалшификати. Докато сега мисля, че руснаците действат много добре. И не само заради руския тв канал RT. Просто глупостта на тази еднопосочност в западните медии може да потресе дори и средностатистическия европеец, който изобщо не се интересува от геополитика. Те буквално „набиват канчето“ и с това губят. Този Европейски съюз започва зловещо да прилича на Съветския съюз, и то в лошите му страни. И политкоректността е една от тези прилики. Вече не се допуска различна гледна точка или ако се появи, тя веднага бива охулвана безпощадно А специално за Сирия, мисля, че Русия всъщност започва това, което трябваше да свършат САЩ и тяхната гигантска коалиция от над 60 държави. Само че Русия, за разлика от САЩ, направи коалиция с регионалните държави от Близкия Изток, а не само с външни сили. Все пак Иран, Ирак, евентуално Ливан не са само Сирия. Това е пак опит да се върне старият, може би малко демодиран модел на дипломатическо общуване и на сдържане. След 1991 г. нямаше сдържащ елемент за Щатите. Русия се опитва да бъде този елемент сега. Защото всеки монопол върху властта, включително и геополитическа, води до израждане, и тъкмо това се случва със САЩ. Те трябва да свикнат, че ще има някакъв баланс – по-крехък икономически, но затова пък политически доста стабилен.
По данни на Пентагона САЩ и съюзниците им са нанесли над 50 000 въздушни удара срещу позиции на ИД през последните 14 месеца. Как е възможно при такава масирана атака армията от 30 000 бойци на ИД да е все още боеспособна?
Ами за това има само едно обяснение – просто се усвояват средства. Американската страна съобщи за едни 500 млн. долара за сирийската опозиция, която после дружно с оръжието си преминала вече към ислямския халифат. Те това го признаха дори. Усвояват средства. За съжаление тази болест е повсеместна.
Какво имате предвид? Че се отчитат свръхуспехи, без реален резултат?
Да, като петилетките навремето и Госплан. Малко е странно, че се връщат тези практики на тромава бюрокрация и усвояване на средства. Окей, нека ги усвояват, стига да не застрашават света. Във всяко общество има склонност към корупция, но е смехотворно при 50 000 въздушни удара срещу „Ислямска държава“, тя да продължава да съществува.
Възможно ли е да се стигне до военен сблъсък между двата блока, които си противостоят в Сирия – от едната страна Русия, Иран, Ирак, Ливан, с мълчаливата подкрепа и на Китай, от другата – САЩ, Турция, Саудитска Арабия, Катар и някои западноевропейски страни като Германия, Великобритания и Франция.
Не мисля, че ще се стигне дотам. Подобни страхове имаше и покрай събитията в Украйна. Всички се питаха дали Русия няма да се намеси. Но тя не го направи за „своите“. Още по-малко ще го направи за Сирия. Нито пък Щатите ще го направят. Близкият Изток винаги е бил поле на битки между разни общности – сунити срещу шиити, евреи срещу араби. Така че има кой да провежда наземна операция. И няма смисъл Русия или САЩ да се въвличат в такъв гигантски, бих казала глобален, конфликт.
Как виждате изхода от това противоборство?
Ще се позова на един либерален руски арабист, специалист по Близкия Изток – Георги Мирски. Повтарям „либерален“, защото това е важна политическа характеристика, обикновено тези хора са политкоректни и проамерикански настроени. На въпрос, зададен от един също толкова „либерален“ журналист, дали Сирия няма да се окаже втори Афганистан за Русия, Мирски отговаря така: „Ще стане втори Афганистан, ако режимът на Асад падне“. Защото когато се изтеглиха съветските войски от Афганистан, настана касапница между различните видове ислямисти и накрая победиха най-зловещите – талибаните. Ако сега падне режимът на Асад, ще стане точно същото. Ще загубят и Щатите, защото все пак ислямизмът е обща заплаха. Това е джинът, пуснат от бутилката в началото на 20-ти век, който в момента взема заплашителни размери. Така че няма да има такъв сблъсък.
А може би целта на Съединените щати е да си запазят участие в разпределението на властта след края на горещата фаза от конфликта?
Те участваха и в Ирак, участваха и в Афганистан. И какво стана там? Демократично проведени избори със забулени гражданки и с пръстов отпечатък. Това беше резултатът. Пълна деградация. Връщане на цели региони не в предмодерни времена, дори не и в Средновековието, а в безвремие. Защото след време, ако ти нямаш силна наука и образование и силни технологии, ти няма как да наваксаш. Тази приемственост на знанията е много важна. Прекъснеш ли я, връщаш цял регион в нищото. Това се случи и в Ирак, и в Афганистан, за Либия да не говорим. Какво ще спечелят от Сирия?
Тогава опираме до по-страшното подозрение – че САЩ съзнателно стимулират процеса на хаос и разпад като непризнато подпомагат главорезите от „Ислямска държава“?
Както не бива да обобщаваме „Европа“ или „Запада“, така не може да се обобщава и за „САЩ“. Защото в случая печели конкретно военно-промишленият комплекс. А той е транснационален, не просто американски. В момента има велик бизнес с ислямския халифат. Ами тези артефакти – това са невероятни ценности! Е, ако ги видим някой ден в Лувъра, би било чудесно. Наполеон също така е действал. Но не мисля, че това леко опростяване ще ни обясни ситуацията. Да, едно от възможните обяснения е създаването на тотален хаос в Близкия Изток, за да може да се подпалят границите между Русия и ЕС от една страна – чрез Украйна и прибалтийските републики, както и границите между Русия и страните от Централна Азия, тоест северна Евразия да бъде притисната и после разпределена, защото там са ресурсите. Това е геополитическа цел и това е нормално. Но е също толкова нормално Русия да се стабилизира и да се защити. Колкото до това кой поддържа ислямистите – сигурно има страшно много спецслужби, които вероятно ги поддържат. Защо трябва да са само американските. Но тук навлизаме в материя, за която нямаме доказателства. Не мисля, че само Щатите ги подкрепят. Ами Турция? Израел? Щатите в момента се опитват да устискат позицията на геополитическа мутра, която обаче не може да контролира всичко.
Как изходът от горещия вонен конфликт в Сирия, в който си противостоят великите сили с техните геоикономически и политически интереси, ще се отрази и на студената търговската война, която се води паралелно? Ще станем ли свидетели на преразпределение на ролите в глобален мащаб?
Щом САЩ искат от една страна да унифицират ЕС, от друга – Азиатско-тихоокеанския регион, това показва могъществото на тяхната икономика. Русия може да действа в Сирия, в Украйна, но не така глобално, както Щатите. Има една страхотна фраза, която концентрира философията на транснационалните търговски споразумения – „Обединявай и владей“. Това пак ни връща към военнопромишления комплекс, който няма политическа окраска. Политиката е за електората, който трябва да изживее футболния мач. Всъщност голямата битка е между пазара и държавата, най-общо казано. Защото държавата е тази, която създава някакво чувство за сигурност и дава възможност на всички да получат някакво развитие, ако пожелаят. Ние не си даваме сметка за това. Да вземем нашия парламент – това са тухли и хоросан, но за нас това е символ на властта. Разрушаването на символите е това, за което се бори Европейският съюз много успешно. Този опит за унификация е антихуманен по своята същност и води до деградация. Тази битка е тиха, но много дълбока.
Какъв свят ни очаква, ако разграждането на държавите приключи успешно и възтържествува пазарната логика?
Някои държави ги разграждат. Ще оцелеят по-силните. Това вече се е случвало в историята. Колко общности и цивилизации са изчезвали през хилядолетията. Сега ще оцелеят тези държави, които осъзнаят, че успехът минава през идеята за общото благо, а не през индивидуализъм, кастовост и изключителност. Това е, между другото, и чисто идеологическата парадигма, която отстоява Русия, въпреки че тя все още няма нищо общо с делата. Но идеята е тя да поведе това течение на връщане към държавността. В случая със Сирия тя възстановява своя суверенитет, за разлика от Русия на Елцин, която беше напълно подчинена на САЩ.
Европа изглежда в тотална безпътица. Ту подкрепя руската намеса в Сирия, ту я осъжда. Ту кълне главорезите от ИД, ту милее за една част от тях – т.нар. умерена опозиция. Ту приканва бежанците на своя територия, ту вдига огради срещу тях. Нейните решения обаче ще са определящи за новия световен ред, който в момента се утвърждава. Европа е пред избор. Към кой от двата оформящи се геополитически полюса ще се насочи? Какво бъдеще я очаква?
Този избор скоро ще бъде направен. Ако ЕС подпише Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), всичко е ясно. Това постепенно ще я превърне в провинция на САЩ. Вижте, че само една бежанска вълна показа острия разлом между европейските чиновници и европейските държави. Европейският елит вече се е превърнал в наднационална номенклатура и няма връзка с държавите, които са го произвели. В същото време има национални интереси, които държавите търсят да защитят. И този конфликт скоро трябва да намери разрешение.
В транснационалната война между пазара и държавата, чии интереси защитава ЕС?
Ако подпише ТПТИ, ще означава, че е на страната на пазара. Все повече започвам да си мисля, че американската атака срещу „Фолксваген“ е просто удар по конкуренцията. Защо точно сега? Силната икономика в ЕС е Германия и този удар много прилича на жестока борба между търговски конкуренти.
Впрочем САЩ предприеха подобна търговска атака и срещу основния им конкурент в IT сектора – „Самсунг“, който изпревари Apple по продажби.
Да, както казва Обама, трябва да е „made in America“, каквото и да значи Америка. /a-specto.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!