България – Страната на абсурдите
България – страната на Абсурдите, където на власт е глупостта, тарикатите печелят, умните емигрират, работливите са бедни, пенсионерите кучета ги яли, а свободата на словото е мираж. О, забравих и да си БаДка е модерно!
Добре дошли, уважаеми ЗРИТЕЛИ!
Да, ние сме само зрители, защото свикнахме с абсурдите и проблемите, които ни заобикалят.
Още по-жалък факт е, че и пукната пара не даваме да ги променим, но пък даваме пари, за да издържаме 240 некадърни псевдодемократи, комунисти, националисти, реформатири, деформатори, алигатори и т.н. Отново факт неоспорим!
Факт е, уважаеми ЗРИТЕЛИ, че България е страна, в която абсурдите са нещо обичайно, нещо естествено, нещо, което вече дори не ни прави впечатление. Така ли е? Така е, ще кажат някой!
Защо, обаче, пренебрегваме всичкия този абсурд и тихо си седим по апартаментите, пиейки ракия, хапвайки салатка? Аз лично отговор нямам! Няма друга такава държава, в която да има толкова много проблеми, а решение да не се търси, но пък от друга страна - кой да търси решения на проблемите?
Учените ли? Та, те едвам кретат вече в тая държава!
Политиците ли чакаме? Чакаме ги вече 26 години, но промяна някой да вижда? Извинявам се, някой от тях са малко по-възрастни, леко оплешивели, малко по-нагли и доста по-глупави.
Кого чакаме да ни реши проблемите?
Абсурдно, но е факт, че държавата се управлява от хора, за които народът представлява кренвирш, от който 26 години сладко си хапват.
България е държавата, в която политиката се използва единствено и само за лично облагодетелстване. Ние се превърнахме в зрители.
Абсурдно ми се вижда, че тарикатите в България се толерират.
Да си тарикат в България е печеливш бизнес за някои.
Тарикатите се възползват от „дупки“ в системата (а те не са малко), за да заобикалят законите, които и без това са просто тоалетна хартия.
Липсата на работещи закони ражда в тарикатите чувството на безнаказаност.
Но за всичко това си има виновни...
Абсурдно е, че за тарикатите всички знаем, дори и държавниците, но никой не си мърда пръста, за да се намери решение. Държавата е тотално абдикирала от този проблем. Защо? Ами, защото тарикатите си плащат!
Абсурдно ми се струва и понятието „достойни старини”. Толкова е достойно, че направо си е трагично! Знаете ли на какви лишения са подложени възрастните хора, за да свържат двата края?
И тука пак ще се намери някой полуидиот да ми каже: „Абе, остави ги възрастните хора, гледай себе си!“. Ебаси!
Знаете ли, че по данни на ЕВРОСТАТ, хората над 65 г. у нас са изложени на риск от бедност или социална изолация?
Знаете ли как тези хора си покриват нуждите? Как преживяват месеца?
По дяволите, дори в Румъния положението е по-добро, а помните ли откъде тръгнаха те и къде са сега? Едва ли!
Ние тука повече от два дни не помним.
В основите на демокрацията е свободата на словото, което за жалост в България е илюзия.
Абсурден факт е, че България се намира на 106-то място в класацията на „Репортери без граници“ за 2015 година. Но това масата от населението не го вълнува. Абе, дори Косово е преди нас, бе хора! Даже и Гвинея е преди нас! Какво е демокрацията без свободата на словото?
За каква демокрация ми говорите изобщо. Тук си имаме комунисти, облечени като демократи и говорещи като реформатори, а работата, която уж вършат, не се вижда от никого.
Абсурдно е да работиш за слава, но е факт в България. Работиш и като цяло не виждаш смисъл от това.
Оставете мизерните заплати, тежкия труд, ежедневното нарушаване на правата на работниците, лошите условия на работното място, но има работодатели и то не малко, които даже не ти и плащат. Ако решиш да се оплачеш, може и да те набият, а ако се оплакваш повече, направо те гонят и не ти плащат. Никога.
За договорните отношения между работодател и работник няма да коментирам, че там положението е трудно за описване...
Всичко това, кара много от младите, а и не само, да емигрират!
Грешната политика, тарикатите, ниските доходи, липсата на свобода на изразяване. Хората емигрират заради семействата си, заради трудностите и тежките условия, в които ги е поставила Майка България (за едни майкан и Мащеха за други).
Или накратко - абсурдите у нас се превърнаха в нещо обичайно, а обичайното е нещо абсурдно.
Автор: Веселин Диманов /lentata.com/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!