Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Пореден етап от новата война

Русия, САЩ

Красимир Иванджийски

Изненадата беше огромна. В навечерието на юбилейната сесия на ООН, посветена на 70-годишнината на организацията, на която се очакваше Западът да атакува Путин заради Крим и войната в Донбас, очаквайки негова оправдателна позиция, Русия направи неочаквано движение и задвижи въздушен и морски мост към сирийската база в Латакия, като опорна точка на помощта си за правителството на Башар Асад в неговата война срещу тероризма на Ислямска държава и Ал-Кайда, структури, създадени и поддържани от САЩ и Израел.

Сега Русия започва своя война срещу тероризма в Сирия, от което най-разтревожени са оказаха именно САЩ и Израел. Москва им отговори, че няма да изостави законното правителство на Асад и че военната операция е в рамките на резолюциите на ООН за елиминиране на тероризма на Ислямска държава и Ал-Кайда, обявени по целия свят за терористи № 1.

Но кой и кога е казал, че на Вашингтон е нужна победа над Ислямска държава? Кой е казал, че САЩ наистина воюват срещу джихадистите и че въобще им е нужна победа над фундаментализма? Глупости.

Обратното. Ислямска държава изпълнява нужната за САЩ и Израел геополитическа, психоисторическа и инженерна задача да създават хаос в Евразия, да я хвърлят в кошмара на разпадането и гражданските войни. Джихадистите работят за разпадането на Русия и ЕС, устройвайки кървава баня в арабския свят. Воюват и срещу Иран. Това са цели на САЩ и Ислямска държава прекрасно работи за тях. Програмирани са добре. В Сирия, /както и преди това в Либия/ всичко върви по плана. Никаква борба на САЩ срещу джихадистите, използвайки ги във войната срещу Русия и Китай.

Но, тъй като противостоенето между Русия и САЩ придоби минимум евразиатски мащаб войните в Украйна, Сирия и другите конфликти в Евразия не могат да се разглеждат изолирано. Те са част от един процес – от единния фронт на новата Голяма война.

Тук повечето анализатори допускат грешка. Операцията на Русия в Сирия не е самостоятелна руска военна интервенция, а операция на страните – членки на Организацията на договора за колективна безопасност – ОДКБ, срещу тероризма в Ирак и Сирия, която може да бъде началото на нов световен ред или на остра конфронтация, в която Западът открито използва тероризма срещу основния си геополитически противник.

Дали Сирия ще е началото на този нов свят? Никой не може да предвиди кой ще победи. Войните имат своята непредвидима логика.

Отразявал съм "на място" най-големите войни от втората половина на ХХ век – в Афганистан, /която беше спечелена от СССР, но предадена от Горбачов/ вАнгола и Етиопия, /които бяха спечелени от кубинците, но предадени от Горбачов/, вЮгославия, /която беше спечелена от сърбите, но предадена от Елцин/. Не ми се иска след време да пиша, че руснаците спечелиха войната в Сирия, но бяха предаден от Путин.

Изключено е в този момент да се правят прогнози. Както споменах, въпреки общото мнение, военното разполагане в Сирия е в по-малка степен, насочено към защитата на Сирия и Ирак, колкото до защитата на страните- членки на ОДКБ /Русия, Беларус, Армения, Таджикистан, Дагестан и Киргизстан/. Защото след Сирия и Ирак джихадистите ще бъдат насочени към юга на Русия, Кавказ и Централна Азия.

Лошо е, че на 1 август Украйна и Турция, която е член на НАТО, съобщиха за създаването на международна ислямска бригада, съставена от Ал-Кайда и Ислямска държава, дислоцирана в Херсон /Украйна/, за да воюва срещу Русия в Крим.

С други думи, ако сега не се ангажират решително срещу тероризма, Русия и страните от ОДКБ ще трябва в близко време да воюват едновременно срещу САЩ и ислямистите, създадени от САЩ.

От техническа гледна точка ОДКБ има капацитета разположи да 50 000 военни за по-малко от 2 седмици в терена в Сирия.

От организационна гледна точка сегашната акция също не е изненада – тя беше подготвяна доста отдавна. Всъщност действията на Русия и ОДКБ, и вероятно на Иран и Китай, са подчинени на няколко планински класически правила за военното изкуство, обобщени от Сун Цзи:

Както виждате, онова, което е било актуално преди векове, е актуално и днес.

Че няма мир в Сирия не е вина на Путин, че има тероризъм не е вина на Путин, че върви разбиване на Европа на минидържавите от времето на Бисмарк не е вина на Путин, че беше изкаран от канавката неонацизмът в Украйна не е вина на Путин, че, ако падне Асад, целият Близък Изток и Северна Африка ще се превърнат в кървава месомелачка не е вина на Путин.

Обратното. Путин иска да предотврати това. Дали ще успее? Не знам.

Трябва да се отчитат и много други фактори – отношенията на Русия с Китай, Иран, Саудитска Арабия, Египет, Турция, Германия, Франция и т.н., като например, че в бежанската вълна пропорционално преобладават албанците от Албания и Косово...

Ситуацията е много сложна. Всяка война е максимално напрежение на силите и никакви санкции няма да навредят повече на Русия отколкото продължителна война в Сирия на фона на незавършената война с Украйна, перспективата от нови огромни военни разходи и кризата на руската икономика в обстановката на дълбоката системна криза.

От военна гледна точка Русия ще има проблеми с отдалечеността на театъра на военните действия в Сирия и снабдяването.

Освен това ситуацията към момента в Сирия е практически неразрешима. Тази война има екзистенционални измерения. Тя е най-лошата – религиозната, и се води до пълно изтребление.

Как Путин има намерение да победи в тази война е загадка. И дали не подготвиха нов капан за Русия, от който вече няма да излезе. Това са въпроси без отговори. Създава се впечатлението, че върви финално сверяване на голяма съвместна операция на Русия, Сирия, Ирак и Иран.

Едно е сигурно - на прага сме на новия етап от световната Голяма война. /strogosekretno.com/

 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!