Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Путин ни засрами всички в Сирия. Добре дошли в епохата на руската мощ!
Намесата на Москва ще бетонира властта на Башар ал-Асад и ще я позиционира като основен партньор за почти всеки международен проблем
Чарлз Крауфорд, The Тelegraph
Никак не ми е приятно да припомням, че ви казах. Но го направих. През февруари 2012 г. казах:„Въпросът, който с въздишка си задава Москва, е: кой или какво може да замени Асад? Възможностите варират между предполагаемо умерени ислямисти, които може би се преструват, че харесват Запада, и по-малко умерени ислямисти, които не харесват никой.
Защо да правим нещо, което да направи подобни отвратителни промени по-вероятни? Кой знае: Асад може да се задържи за известно време.” А през септември 2013 г. казах: „Вече преминахме от „Асад трябва да си тръгне” към „Асад трябва да договори с нас резолюция на ООН, с която да предаде запасите си от химически оръжия или със сигурност трябва да има последици!” Оттам има само една малка и тъжна крачка до „Асад трябва да остане!” Така стигнахме до несвързаната реч на президента Обама пред ООН, в която той настоява, че „реализмът” изисква контролиран преход за отстраняване на Асад и в посока на нов лидер.
Реално обаче, президентът Путин изпраща тежко въоръжение в Сирия и започва да бомбардира опонентите на Асад, ИД и други бунтовници. Интересният въпрос относно тази последна руска демонстрация на сила е: защо Москва не направи това много по-рано?Международното право позволява на страна Х да помогне на признатото ръководство на страна Y да остане на власт. Ако Москва искаше Асад да изличи различните фракции, които му се противопоставят след началото на т.нар. арабска пролет, защо чака толкова дълго? Руската дипломация на свой ред също често е показвала пълна некомпетентност. Кой не си спомня с умиление дивата паника в Москва през октомври 2000 г., когато стана ясно, че Милошевич ще падне? Освен това сигурно има недоволни възрастни руснаци от скъпоструващата бъркотия в Украйна. Но руските дипломати имат огромни предимства. Те не прекарват никакво време в спорове в работни групи на ЕС и по този начин имат много големи възможности да анализират и мислят. Те излъчват хладен цинизъм и впечатляваща обективност при оценката на баланса на силите във всяка ситуация. Преди всичко, те имат една цел: навлизане и (където е възможно) разширяване на категоричната руска мощ. В случая на Сирия, те ще са изчислили, че с малко тиха помощ от Москва Асад ще бъде достатъчно безпощаден, за да запази властта срещу коренно различните опозиционни движения в Сирия. И че докато президентът Обама постоянно настоява, че „Асад трябва да си ходи!”, Вашингтон към ден днешен просто няма смелост да се заеме сериозно с неговото отстраняване. От друга страна, макар и да е забавно да се наблюдава как Западът нанася неефективни удари на „Ислямска държава”, на идеологическия вирус на ИДИЛ не трябва да се позволява да се разпространи например в Чечения.
Москва в момента смята, че е доказала тезата си пред света. Руската дипломация по отношение на Близкия Изток изглежда търпелива, твърда и принципна; дипломацията на Запада е импровизирана, слаба и непостоянна. Тогава защо да не разчисти масата и да помогне за сключване на нова сделка за стабилизиране на Сирия – при условията на Москва? На практика това означава открито заемане на страна в Сирия чрез атакуване на ИДИЛ и другите опозиционни групи, така че да видят, че пред тях няма перспектива и да започнат да преговарят. Ако дори още повече бежанци се отправят към Западна Европа, това е бонус: безпорядък в ЕС винаги е много удобен, например по отношение на Украйна. Добър изход за Русия.Няколко месеца безгрижна тренировка по мишени в Сирия за руските пилоти, последвани от международен мирен процес под егидата на ООН, който включва режима на Асад, като единственото формално легитимно ръководство на Сирия. Това би трябвало да завърши с мръсна сделка, която окопава всички руски стратегически интереси в Сирия за дълго време напред и позиционира Москва като основен партньор при почти всеки сложен международен проблем. Накратко, президентът Путин заема празното политическо или дори морално пространство, оставено от непохватността на президента Обама. Речта на Путин пред ООН тази седмица излъчваше самоувереност с това директно послание към Вашингтон:„Еднакво безотговорно е да манипулираш екстремистки групи и да ги използваш за постигане на собствените си политически цели, надявайки се, че по-късно ще намериш начин да се отървеш от тях или някак си да ги елиминираш… Господа, хората, с които си имате работа, са жестоки, но не и глупави. Те са толкова умни, колкото сте и вие. Така че големият въпрос е: кой какъв го играе тук?”Наистина голям въпрос. Имайте предвид, че Москва не дава пукната копейка за личната съдба на Асад или Сирия. Москва се интересува само от руската мощ. Сега тя се стреми да демонстрира тази мощ чрез Асад, който ще влезе в „контролирания процес” от позицията на силата и изцяло зависим от Москва. Асад трябва да си ходи? Напротив, другарю президент Обама, г-н Асад ще остане, опирайки се на власт, покатерена на висока купчина от димящ чакъл и мъртви сирийци. Тъжно. Но, разбира се, неизбежно. Искате реализъм? Ето така изглежда.
Чарлз Крауфорд е бивш британски посланик в Сараево, Белград и Варшава, експерт и консултант по международни отношения.
Превод: Георги Христов, a-specto.bg
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!