Следвайте "Буднаера" в Телеграм

СТРАНАТА НА ИЗЛИШНИТЕ ХОРА - два варианта на една и съща тема

СТРАНАТА НА ИЗЛИШНИТЕ ХОРА

1
СТРАНАТА НА ИЗЛИШНИТЕ ХОРА

Прибирах се от работа, изморен като скот. След седем часа в училище краката ми трепереха, всичко край мен изглеждаше размазано, а язвата ме свиваше тъй, че едва си поемах дъх. Пресичайки една градинка,съгледах свободна пейка и се отпуснах на нея. Притворих очи. Кой казва, че да си учител, е лесна работа? Завиждат ни за ваканциите, за „леката” работа, за контактите с млади хора, а си нямат представа, колко те изхабява всичко това, особено при днешните ученици. 
- Колега! – чух дрезгав глас до себе си и отворил очи, видях клошар, с бутилка евтино вино в ръка. Човекът бе на моята възраст, облечен в подобно, купено от втора употреба яке, обут с маратонки – менте „Nike”, докато моите бяха „ Adidas”. Седна до мен на пейката, подаде ми бутилката и ме подкани:

- Пийни, да ти дойде душа на място!
Замаян и почти безволев приех и отпих направо от шишето. Течността напомняше на вино, само с цвета си. Все пак ме загря така, че краката ми изтръпнаха. Нямах спомен, да съм пил подобен боклук. Погледнах към клошаря, а той кротко се усмихна:
- Кажи, какъв ти е проблемът! Гледам, изписана ти е на лицето някаква грижа. Сподели, да ти олекне, човече!
Поех си въздух и бавно издишах. Всъщност, погледнато отстрани, на пейката хората вероятно виждаха седнали двама клошари, с бутилка вино между тях. Сега остана някой от учениците ми да мине и да се захили насреща. Клошарят посегна към количката, в която бе натрупал внушителен куп картони, извади увити в найлонова торбичка кренвирши и като ми ги подаде, повтори въпроса си. Внимателно отместих ръката му:

- Няма проблем! Просто съм уморен.
- Какво работиш? – продължи да любопитства той.
- Учител съм.
- Ясно! Виж, аз тридесет години работих като инженер – химик в Девня. Един ден се оказах твърде близо до възникнала внезапно авария и ……… край! Хлорът не прощава! Като те гледам и ти си на същия хал, от твоята работа!
- Вероятно си прав! – отпих повторно от виното и вече ми бе все едно, кой ще мине и какво ще си помисли.
- Държавата ни смачка, ей! – въздъхна клошарят – Дадохме си най-хубавите години в работата, загърбихме личен живот и семейство, а като ни изстиска и вече не бяхме нужни, ни захвърли! Излиза, че сме се хабили на вятъра!
- Не е точно тъй! Нали е имало полза от нас през това време? Така донякъде се осмисля всичко.
- Няма файда от тая полза! – съкрушено отрони той. Край нас се завъртяха две майки, бутайки бебешки колички. Седнаха на съседната пейка, извадиха бурканчета с бебешка храна и на висок глас продължиха разговора си. Едната бе със зачервено лице и явно ядосана. Личеше, че едва се сдържа, да не заплаче. Разпери широко ръце и запита:
- И къде ще ида с това десетмесечно дете?! С какво ще го храня, с какво ще му купя памперси, как ще живеем изобщо? Що за измислена държава имаме?! Господи, отвори си очите! Виж как ни тормозят, Боже! Ние българите, сме излишни в собствената си държава! Такъв резил няма никъде по света!
Спогледахме се мълчаливо с клошаря. Просто нямаше какво повече да добавим към разговора си. Станах, кимнах му за сбогуване и тръгнах по пътя си. Крачейки, гледах минувачите и се чудех, колко от тях, родени, учили, работили, оцелявали и вършили добро или зло, изобщо са живели! Чудех се и май ……. отговор не исках!

Красимир Бачков

2
СТРАНАТА НА ИЗЛИШНИТЕ ХОРА

Дори в Индия и Китай, държавите с най-многолюдно население на земята, няма излишни хора! В България обаче има! Те са:

- Българите! – В собствената си държава те са подложени на уникален геноцид и изтребление! За тях няма работа, а ако им се предложи такава, то е за обидно ниско заплащане. Не са защитени нито от закона, нито от органите на реда. Имат право единствено да напуснат страната, но с препоръка да пращат пари от чужбина на своите близки.

- Пенсионерите! – Независимо, че са отдали младостта, труда и живота си за изграждането на заводи, пътища, училища и болници, че са живели бедно и не са имали никакви претенции към държавата, че е окраден фонда за пенсионните им осигуровки и поради лошите условия на труд и живот здравето им е в окаяно състояние, те са бреме за държавата! Дори техните нищожни пенсии тежат на финансовата система и тя с радост следи броя на постоянно намаляващите, поради висока смъртност свои ищци.

- Болните! – Независимо, че са здраво осигурени, болните у нас са длъжни да платят поне два пъти своето лечение! Цените на лекарствата у нас са най-високи, заболеваемостта – също, но за сметка на това не се прави нищо, за да се променят към по-добро нещата! Нашите болни са оставени на естествения подбор – който оцелее, живее, а останалите мрат с лекарска помощ.

- Децата! – В държавата с най-висока смъртност, най-ниска раждаемост, най-висока заболеваемост и най-много университети на глава от населението, няма нужда от деца! Смешните 30 лв. детски надбавки на месец, са откровена подигравка с майките, проявили кураж, да родят дете в тази безумна страна. В детските ясли и градини в големите градове, където предимно са съсредоточени младите семейства, няма места за децата! Родителите са принуждавани да напускат работа, за да отглеждат децата си или да заплащат сума, по-голяма от заплатата им, за да посещават децата частни детски ясли и градини.

- Бедните! – Те са излишни по презумпция! За тях никой не се грижи, няма официална статистика за броя им и независимо, че ги срещаме по няколко пъти на ден, край контейнерите за смет, държавата се отнася към тях, все едно не са хора, а призраци.

В замяна на гореизброените излишни българи, Република България ежегодно харчи стотици милиони лева, за социални, здрави и други помощи, на бясно развъждащите се цигани, а отскоро и за икономическите бежанци, от Сирия и африканските страни. Затова страната, в която собственият и народ е излишен, ще стане излишна на географската карта, в най-скоро време! Просто започнете да броите! – Десет, девет, осем, седем …….!
Красимир Бачков

 

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!