В края на септември Джордж Сорос лансира скандализирала мнозина стратегия, в която предлага на Европейския съюз, вместо да се опитва да ограничи сегашната „бежанска вълна“ на континента, да започне да приема още повече имигранти (1). Според него, ЕС следва да приема най-малко по един милион мигранти от Близкия Изток и Африка годишно като гарантира на всички тях достатъчно добри условия на живот. За целта, разбира се, ще трябва да бъдат изразходвани огромни средства, но както твърди Сорос, Стария континент просто няма друг изход.
И така, планът на американския милиардер включва шест основни точки. Първата е, че Европа трябва да приеме колкото се може повече хора отвън, гарантирайки им жилище, медицински грижи и образование, като за целта изразходва в рамките на две години не по-малко от 15 хиляди евро за всеки отделен имигрант. При това т.нар. „бежанци“ трябва да бъдат настанявани именно в страните, в които искат, без по никакъв начин да бъде ограничавана свободата им на придвижване. В тази връзка Сорос препоръчва, ако ЕС не разполага с достатъчно средства за целта, да пусне дългосрочни облигации, т.е. да увеличи държавния дълг.
Второто му предложение е Европа да окаже мащабна финансова помощ на Йордания, Ливан и Турция, където вече има два милиона бежанци от Сирия. Според Сорос, вместо сегашния един милиард евро, които ЕС отпуска за целта, Съюзът трябва да започне да отделя цели 20 милиарда.
На трето място, предлага се създаването на специална агенция за приемането на „бежанците“ с цел да бъдат съкратени сегашните гранични формалности.
На четвърто място, ЕС трябва да гарантира сигурността на миграционния поток към Стария континент.
На пето място, в Съюза следва да бъдат приети и да започнат да действат ефективно единни стандарти за настаняване на мигрантите.
Шестото предложение на Сорос е да бъдат мобилизирани не само правителствените институции, но и неправителствените организации, бизнесът и религиозните общности, тъй като „за осигуряването на всичко необходимо за бежанците са нужни не само пари, но и специалисти“.
На пръв поглед, планът на Сорос изглежда изключително хуманен. „Бежанците“ няма повече да страдат, а европейците ще получат възможност да реализират на практика прословутите си либерално-демократични принципи. Както е известно обаче, американският милиардер никога не се ръководи само от идеите на борбата за „благото на човечеството“.
Публично известно е, че той беше инициатор на различни икономически и политически кризи, в резултат от които спечели огромни суми. Последната му подобна изява стана ясна след като неизвестни (най-вероятно руски) хакери „пробиха“ сървърите на украинския президент Петро Порошенко и публикуваха личната му кореспонденция с американски бизнесмен. В имейлите си до Порошенко, Сорос подчертава, че украинската икономика вече няма как да бъде спасена, освен ако не станем свидетели на пълномащабна война между Украйна и Русия. Това обаче не попречи на американския милиардер по същото време официално да призовава Запада да инвестира гигантски суми за предотвратяване краха на украинската държавност.
Ето защо, не може да се изключва, че и сега с добрите намерения на Сорос ще бъде покрит пътят към Ада, само че този път това се отнася за Европейския съюз. Както е известно, в момента ЕС едва се справя не само с мигрантското нашествие, но и с другите си социално-икономически проблеми. В европейските столици се провеждат все по-масови протести срещу притока на мигранти, като участниците в тях се опасяват за съхраняването на културната си идентичност, да не говорим, че пряко застрашен е и жизненият им стандрат
Ето защо, мнозина си задав въпрос, с каква цел Сорос реши да лансира точно сега плана си за осъществяването на своеобразна, дирижирана отгоре, „мигрантска революция“ в Европа?
За начало, не бива да забравяме, че той и преди се е ангажирал с финансирането на различни мерки, целящи да променят политиката на държавите от Източна Европа и постсъветското пространство. В частност, Сорос беше сред преките организатори на голяма част от т.нар. „цветни революции“ в тази част на света. Да се замислим обаче, какво би означавало Европа да започне да приема по един милион „бежанци“ годишно. Континентът и в момента е застрашен от размиването на своята идентичност. Наистина един милион бежанци на пръв поглед не изглеждат много на фона на цялото население на ЕС, което е над половин милиард. Само че бежанците не искат да се заселват равномерно във всички държави на континента и, в крайна сметка, основната част от тях ще бъдат приети от най-богатите страни в Съюза – Германия и Франция. Именно в тези държави през последните години се очертава най-ярко промяната на демографската ситуация, която вече доведе и до сериозни промени в тяхната вътрешна политика. Ако към това се добавят и стотиците хиляди нови мигранти годишно, за чието приемане лобира Сорос, ситуацията ще се влоши още повече.
Възможно е американският милиардер да разчита да „интегрира“ собствените си структури (неправителствени организации и т.н.) в реализацията на програмите за приемане и настаняване на „бежанците“, което би му гарантирало сериозни финансови постъпления. Върху държавите от ЕС обаче ще се стовали огромно бреме. Допълнителните бюджетни разходи откриват нови възможности за корупция. Съответно, мрежата от организации на Сорос ще може да се сдобие с нови канали за въздействие върху европейските политици, като той самият вероятно се надява да лансира свои протежета на редица ключови постове в ръководството на ЕС.
Що се отнася за призива му за оказване на мащабна финансова помощ на Ливан, Йордания и Турция, истината е, че тези страни не са в състояние да решат проблема с „бежанците“. Ливан например, е малка държава, обременена с безброй конфесионални проблеми, с които не може да се справи сама. Неслучайно от няколко десетки години насам, конфликтите в Ливан ту затихват, ту отново избухват с пълна сила.
