Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Писмо до хората на Ивайловград, идва страшна демографска катастрофа
Датата е 09.09.2015 г., гарата е Любимец, очаквам микробус, който да ме откара до Ивайловград. Стар циганин проси пари, облицовката на автогарата е паднала, работници нервно копаят ров, чува се и свирката на пътническия влак от Пловдив.
Микробусът пристига, чакаме 10 минути и потегляме, исках да видя този път, това трасе през Родопите, защото този край на родината ми е изключително любим, всеки път научавам нещо от спътниците ми, нещо весело от бригадирското движение, ДКМС и онези 10 хиляди жители, които са работили навсякъде в Община Ивайловград, става дума за 80-те и средата на 90-те години на миналия век, не за сега, сега е пусто, знаете защо, няма да ви отбивам от темата, тя е основна след приемането ни в ЕС през 2007 година.
Във Вълче поле мирише на черно
Микробусът зави наляво, тръгна към село Вълче поле. На две места нямаше асфалт, но смразяващата гледка на 2 километра от пътя ме стресира. Възрастни жени в черно, къртещи пръст, трева и клони от гробовете на роднините си. Тъжни, сухи и отчайващи външните хора.
В центъра на селото няколко жени чакаха лекарства, багаж и дрехи, пакет с некролози пое със сгърчените си ръце жена на средна възраст. Един мъж спомена, че днес в Ивайловград ще погребат двама негови познати, братовчедка му от Камилски дол отивала натам.
В последния момент една жена се разплака, поиска от шофьора да купи лекарства на роднина, аптеката в Ивайловград продавала скъпо, но поне имало надежда да облекчи страданието на болния у тях. Настръхнах, всеки човек би реагирал така, черни дрехи, пенсионери, некролози, гробове, разруха и беднадеждие в това село от Община Любимец. Няма как да ви опиша това, трябва да се види.
Към Камилски дол бяха няколко километра от пътя. Там същото, качихме 2 жени, които отиваха на въпросното погребение. Те на погребения само ходили през последните години. Вайкаха се колко души са изпратили на Оня свят.
Красота в зелено и синьо
Искат си младостта, радостта и работата в текстилното
Минаваме покрай стената на язовир Ивайловград. Страхотна гледка, ниска мъгла се носи над водата, слънцето весело прониква между клоните на дърветата. Двете жени не спират да се оплакват от Иван Костов и Царя, дето им затрил града. Те и техните хора тук били разпродали заводите, цеховете и разбили ТКЗС-то. Някакъв арендатор и сина му били свили машините и били окрали всичко.
Ние ще пуснем за кметицата, тя е харна жена, три пъти повече работи направила, отколкото предишния. Щял и Бойко Станкушев да се кандидатира, допълва я приятелката и, но той бил журналист и нищо нямало да стане.
Защо, питам ги аз, та има доста добри кметове, които са писатели, журналисти и културни деятели на Запад.
Да, на Запад може, но тук са си комунисти, малко са другите хора,които са добри. Има един Янко му викат, има магазин в Лъджата, жена му е хубав човек, ходим при нея да пазаруваме чорапи, сапуни и каквото намерим, допълва я леля Денка, която важно посочва и склада на Янко по пътя. Давал добри пари, можело и 250 лева на ден да вземеш, ако чукаш камъни.
Записвам с удоволствие на видео част от казаното, истински хора са тук, казват каквото им е на устата пред непознатите, търсят разбиране и съвет.
Искат си лекари по селата и евтини лекарства, ако може и децата да се върнат в текстилното и монтажното, да им помагат със зимнина. Носят обаче цветя от градината си за погребението, жълти, свежи и в чантата, там грижливо поставени.
В сряда тук, на общинския пазар в Ивайловград,се спират много хора, пазаруват с пълни чанти, пазарен ден е, даже и патрулка има. Хората бързат, пълнят чантите и си обсъждат идващите избори. Едни мислят за балотаж, други за лесна победа на настоящата кметица, изслушвам всички, един иска завод с 1000 лева заплата, друг пък да копае лозе за 40 лева надница, а трети да му върнат младините.
Хора всякакви, но спасение дебне от всякъде. Седя на спортното кафене на Наско, местен добряк, има две момчета, единият шахматист. Следобед към 16 часа от тук минава Борислав Бояджиев, няма спиране, няма махване за поздрав, само Стефан Тонев се спира и пита за СДС-то, разказвам му какво става в Хасково, а той пак неговата….защо съм пазил кметицата.
Ей това е тука, хора, пътища и автомобили. Поне в щаба на ГЕРБ е пълно с хора, има живот и млади хора, имат кауза, вярват в нея и работят за нея.
Вече е 17, тук-там минава кола, двама гърци спорят за някаква мотика, но въздуха е свеж, планински и чист. Тук всички хора ги обичам, защото са такива, каквито искат да са. Едни стиснати, други мнителни, а и смели има, малко са, но ги има.
Пак се връщам по стария маршрут, пак по пътеката, станала шосе, красиво е, река Арда се вижда долу и ме привлича с това нежно спокойствие, завила по улеи, ръкави и спирайки в стената. Само страшното е, че първо малките населени места са уязвими на тази демографска катастрофа, която ни мете всеки ден, един към гробището, друг към летището и автогарата.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!