Следвайте "Буднаера" в Телеграм
София става столица с 2 гласа преднина - Бюлетините са унищожени веднага след гласуването
"Шипки, трева, мащерка и млечоци растат там, гдето само след 3-4 години ще намеря може би цял нов град", записва в дневника си след една разходка из София през 1884 г. Константин Иречек. Професорът от Прага е автор на първата научна "История на българите" и за тази му заслуга е поканен в Княжество България като министър на народното просвещение. Признателните (би трябвало) българи знаят името му предимно, ако не и единствено от знаменитото произведение на Алеко Константинов "Бай Ганю", главата "На гости у Иречека".
Иречек в почуда, а понякога и с презрение описва нравите в българското общество по онова време.
София е столица едва от шест месеца, когато през есента на 1879 г. младият учен напуска Златна Прага, съперничеща по архитектурно изящество и светски живот на Виена и Париж, за да се озове в мрачно кално селище с "една двукатна къща, лицето на която има 23 прозорци" в центъра. "Стража стоеше на вратата й и понеже подобно нещо не бях видял, познах, че тя ще бъде княжеский палат."
Така нареченият палат вече година се преустройва от конака на доскорошния турски валия (областен управител). Успели са да го обзаведат с купени на старо от Виена мебели, по слухове принадлежали на изпаднала кабаретна певица. "В стаята на секретаря - пише Иречек, - която служеше за канцелария и за чакалня, жабите весело подскачаха по пода."
Другите забележителности на София са 27 джамии, 8 черкви, едно светско училище, 21 хана, турска баня, тук-таме калдъръмени криви улички, часовникова кула, оскъден водопровод на места с глинени, на места с дървени тръби. По стародавна традиция на Гергьовден черковните дворове се изпълват с докарани за освещаване жертвени агнета, накичени с цъфнал бъз; обречените домашни любимци пригласят на тържествената литургия с уплашено блеене.
Столицата на Третото българско царство е избрана на 3 април 1879 г. от Първото (Учредителното) Народно събрание.
София печели само с два гласа пред Велико Търново, където събранието заседава при "много повишена температура", както си спомня очевидец. Търново разчита на известно предимство като историческа столица, обаче за София лобират, както бихме се изразили днес, руските комисари граф Игнатиев и княз Дондуков, както и привлеченият на тяхна страна председател на Учредителното събрание екзарх Антим I.
Депутатите са само мъже. В следващите десетилетия жените ще имат досег с държавните дела единствено като "госпожа министершата" или "госпожа генералшата".
Едва през 1938 г. българката получава избирателни права с уточнението, че "гласуването е задължително за избирателите от мъжки пол и незадължително за избирателите от женски пол". До 9 септември 1944 г. за народни представители могат да се кандидатират изключително мъже.
Още в Учредителното събрание изпъква едно характерно качество на българския депутат: често да си няма понятие от онова, за което гласува. И още в тогавашната преса народните избраници са упреквани, че доста се разтакават и значителна част от времето си прекарват из кръчми и съмнителни заведения.
Мъдрият дядо Антим навреме прозрял, че и от тая страна те познават добре Търново и при евентуално гласуване ще подкрепят кандидатурата на града. Затова командировал в София за три дни шестчленна комисия, предполага се от негови съмишленици.
След първия кален и мъглив ден депутацията случила хубаво време, а и добре била посрещната от бъдещите столичани - в смисъл нахранена, напоена и разходена из околностите, което винаги се отразява благоприятно на отчетния доклад. Но несъмнено в полза на София надделява обстоятелството, че "централното положение и линията между Изтока и Запада ще позволят едно бързо и всестранно развитие и растеж".
Така географията на София надвива историята на Велико Търново. Веднага след гласуването бюлетините са унищожени, за да няма повече дрязги по въпроса.
Първите очевидни промени в облика на новата столица стават при кметуването (1888-1893 г.) на сакатия опълченец Димитър Петков - Свирчо. Същевременно на пазара на земя и в строителството трайно се настанява корупцията. Замесен е почти целият политически елит.
След убийствата на Стефан Стамболов и Димитър Петков съпругите им наследяват крупни имоти, заради което са наречени "златните вдовици".
Подминатото от богатите завзема стихийно нахлуващата сиромашия. Бедните хорица се оправдавали с все още действащото обичайно право, според което всеки жител при нужда можел да ползва общинската мера. Стига се и до кървави сблъсъци. Ориенталският център на София е силом разрушен с участието на полицията и пожарната служба.
Днешният квартал Надежда е кръстен на сестрата на цар Борис III с наивната вяра на обитателите, че името на княгинята ще спре общинските власти да бутнат незаконните къщурки.
До Първата световна война централната част на София се оформя такава, каквато я познаваме днес. Установена е традицията улиците да се именуват на заслужили за България хора. Първият булевард е "Цар Освободител", облицован с жълти керамични павета от Будапеща, няколко пъти по-скъпи от витошкия гранит. Покрай държавната поръчка, както си е редно у нас, неколцина общинари спретват нови къщи.
Карикатура във вестник от онова време изобразява две столични дами, едната казва на другата: "Уф! От где го измислиха тоя паваж, човек не може да си приповдигне роклята от него." Кокетното повдигането на роклята било оправдателно заради трудно преодолимата софийска кал. Даже имало специално приспособление като кука към дамското чадърче, та дамата само с една ръка да се предпазва от дъжда и да придържа полите си. Чадърчетата се носели по всяко време, щото калдъръмът въобще не позволявал свободно придвижване.
Благодарение на дамите, съпруги на дипломати и завършили в чужбина българи, столицата криво-ляво се поевропейчва и извътре. В доскоро ориенталския бит прониква западната мода, а от несъответствието се пораждат комични ситуации.
"На чешмата съм виждал "госпожа капитаншата" по налъми с тенекето да отнася вода, за да довърши прането, тая капитанша, която същата вечер ще се докара в деколтена рокля, за да присъствува на големия бал във Военния клуб" - спомня си очевидец на тази умилителна картинка от центъра на София в края на ХIХ век.
Заради вездесъщата софийска кал новопокръстените столичани задълго запазили навика да влизат в домовете си по терлици. Даже на първия бал в двореца чужденците с изумление наблюдават как някои от поканените, изули се на входа, пристъпят по вълнени чорапи.
Първоначално гербът на Хараламби Тачев имал надпис "Расте, не старее" (идеята е на д-р Константин Стоилов), но след като бдителни столичани забелязали, че се състои от 13 букви, било добавено едно "но" - "Расте, но не старее". И така до днес...
НЕОСЪЩЕСТВЕНИ ПРОЕКТИ
Централна гара по идея на предприемача барон Хирш, строил линиите Цариград-Пловдив и Русе-Шумен, трябвало да бъде южно от София, между Драгалевци и Бояна. През 1886 г. общината спира да раздава парцели в този район, а вече заселилите се били задължени да го напуснат.
Народна библиотека по проект от 1880 г. била предвидена върху сметище срещу Централния военен клуб. Недозасипаният изкоп личи и днес зад паметника на Стефан Стамболов - мнозина софиянци са убедени, че това е попадение на авиобомба през Втората световна война.
Министерство на правосъдието и всички съдебни учреждения на столицата по същия проект щели да заемат онова място в Градската градина срещу Народния театър, където сега е Софийската художествена галерия.
Нов дворец имал идея да строи цар Фердинанд до Орлов мост. Теренът бил придобит след поредица спекулативни сделки. Първата световна война осуетила замисъла, а заради скандалите около имота цар Борис III през 1936 г. го дарил за детска градина. Сега там е Паметникът на Съветската армия. Желязната ограда на "царската" детска градина е използвана за резиденция Лозенец, строена след 9 септември 1944 г. при управлението на Вълко Червенков.
Държавен и Министерски съвет по решение на Съвета за изграждане на София, чиито председател бе лично Тодор Живков, до 10 ноември 1989 г. имаха запазен терен срещу НДК, където сега е хотел "Хилтън".
Президентството по времето на Петър Стоянов без малко да се нанесе в бившия царски дворец, сега Национална художествена галерия - било по-удобно за тържествени церемонии.
Плавателен канал Панчарево-Обеля трябваше да отклони част от водите на река Искър да заобиколят София покрай Витоша. Абсурдността на проекта се доказа от водната криза преди няколко години, когато нивото на яз. "Искър" спадна под санитарния минимум. Следи от изкопа се виждат зад детския увеселителен комплекс "Патиланци" в ж. к. Младост.
Бел. ред. Части от текста са публикувани в "24 часа" и "Вестник за жената" - Р. С. /bolgari.net/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!